Какво се случи със съветските паметници в Източна Европа? (Филм на Камен Невенкин)

През 2023 г., след продължили близо три десетилетия оживени и даже ожесточени дебати, малко преди коледните празници в София най-после бе премахнат доминиращият над цялата централна градска част паметник на Съветската армия. Въпреки че в следващите месеци дискусиите за историческата, културната и архитектурната му целесъобразност постепенно утихнаха, те понякога отново изплуват на повърхността и отново защитниците му си служат с меко казано неверни аргументи. Много често за пример са дава отношението към съветските паметници в държави, за които е прието да се счита че цивилизованите норми на поведение, нивото на обществена култура и уважението към закона са на доста по-високо равнище отколкото у нас. Дали обаче традиционният аргумент „Вижте как го правят еди къде си“ е валиден в случая? Нека да проверим как популярните твърдения се съчетават с реалността във въпросните държави.

Твърдение 1: Паметниците са история, добра, лоша – трябва да се пази, а не да се унищожава.

Едно от най-популярните твърдения разпространявани от апологетите на съветското монументално строителство е че паметниците са преди всичко история, която независимо дали е добра или лоша не трябва да се пипа.

Но тогава възниква естественият контра въпрос: защо в Германия и Италия няма нито един бюст или паметник на Хитлер и Мусолини? Нали и те са част от историята? Всъщност има – на Фюрера в Националният музей в Берлин, а на Дучето – в Музея на фашизма и в Националния музей в Рим. Където всъщност е и мястото им.

В случай че не знаете, едно от първите неща които съюзиците и руснаците правят в Германия веднага след края на войната е тоталното унищожаване на всичко свързано с нациската символика. „Далече от очите – далече от сърцето“ гласи една стара мъдра подготовка и окупационните администрации са я следвали безприкословно. Подобна е съдбата на бюстовете и статуите на Мусолини в Италия, а към началото на 21-и век и Испания успя да премахне и последния монументален спомен за Франко.

Къде има съветски паметници

Друга популярна теза гласи, че съветски паметници винаги е имало едва ли не в цяла Европа, а България едва напоследък се присъединила по политчиески причини към една реваншистка общност, която поругава и пренаписва историята, рушейки паметта за миналото на Стария континент.

Всъщност паметници на Червената (т.е. Съветската) армия има само земите, до където войските на Сталин са стигнали физически (Малък обелиск има дори на датския остров Борнхолм в Балтийско море.) И статутът им, и съдбата им е различна. Този във Виена, например, е защитен от междудържавни спогодби, освен това са си го строили самите руснаци още през 1945 г. използвайки труда на местни работници и немски военнопленници.

И трите съветски паметника в Берлин (войникът с меча в Трептов Парк, мемориалът-гробище в Тиргартен и военният мемориал в Панков) са защитени от руско-германски договори на най-високо равнище, а немската държава изразходва за поддръжката им милиони евро годишно.

В Будапеща има останал само един паметник, този на Площада на Свободата в Пеща. Той също е собственост на унгарската държава, но подобно на другите е построен по съветска инициатива веднага след края на боевете за града. От доста време насам паметникът си има интересна компания – статуя на американския генерал Банхолц, спасил града от разграбване от румънците веднага след края на Първата Световна Война, статуя на американския президент Роналд Рейгън, както и мемориал на унгарците-жертви на нацистката окупация. Така че, ако говорим за приемане на историята такава каквоато е, гореизброеният ансамбъл изглежда като подходяща ретроспекция на едно сложно и противоречиво минало. Съветският паметник не се набива на очи защото е десетина метра висок, а самият площад не е точно в идеалния център, а малко по-настрани.

В Румъния, където през 1944 г. са се водели боеве практически на цялата й територия, има шестнайсет неголеми съветски мемориала. Всичките са разположени в гробища и се охраняват от приетия през 2003 г. закон за неприкосновенността на гробищата и войнишките паметници.

В Полша основният съветски мемориал се намира във Варшавското гробище и е известен като Мавзолей на съветските войници. Състои се от монумент висок около 20 метра с полегнали фигури от двете му страни. Същата роля в съседна Словакия изпълнява гробищният мемориал Славин в Братислава. Там вечен покой са намерили общо 6845 червеноармейци, а над тах се извисява 42-метров обелиск с 12.5 метрова статутая на съветски войник най-отгоре.

В западната половинка на някогашната Чехословакия, в Прага, в гробището Олшани са погребани останките на 429 съветски войници, а мястото е обозначено с величествена статуя на боец с униформа. Съхранноста и статутът му са гарантирани от руско-чешки междудържавни спогодби. В сръбската столица, пък, загиналите югославски и съветски войници са погребани на едно място, в мемориалния парк „Освободителите на Белград“.

Значителни съветски гробища има и традиционно неприемащите всякакво руско влияние балтийски държави (Литва, Латвия и Естония), както и в Ханко, Финландия. И, както вече бе споменато по-горе, на датския остров Борнхолм, в малкото местно гробище, има неголяма плоча обозначаваща лобното място на 30-на съветски солдати загинали там при десанта на 9 май 1945 г., последният ден на войната в Европа.

Руската пропаганда

По неписана традиция след всяко събаряне или преместване на паметник следва официална реакция от руска страна, а малко след нея идва и поредното словестно цунами разбудено от контролираната от Кремъл пропаганда. По подобен начин реагираха в Москва и в края на 2023 г, когато след десителития на очакване, боядисване, изографисване и почистване фигурите на тотемния монумент в центъра на София бяха методично нарязани и премахнати от постамента. Истеричната Мария Захарова изкара българите по-големи нацисти от хитлеристите, когато започна премахването на Паметника на съветската армия в София. Действията на „фашистващите евроатлантици“ в България „изглеждат особено цинични в условията на галопиращ растеж на неонацистките настроения в самата Европа, деградиращо положение със спазването на човешките права и чудовищна фалшификация на историята.“, каза тя. Същата тази „неофашистка“ (според Захарова) Европа обаче всяка година харчи милиони за да съхрани гробовете на червеноармейците. При това без да иска нищо в замяна.

Въпрос на култура, която отсъства в пресилено пламенната риторика на официална Москва.

Твърдение 2: В цяла Европа има паметници на Съветската армия, които никой не пипа

Едно от най-популярните твърдения, прокарвано от руската пропаганда е, че в цяла Европа има паметници на Съветската армия, които никой не пипа и само в някои страни, сред които е и България, те биват вандалски поругавани и разрушавани.

Това изобощо не е така. Даже напротив. В Източна и Централна Европа много ясно различават военни гробища от идеологически обременени тоталитарни монументи и затова прилагат диференциран подход към тях – грижат се да се съхранят гробовете и в същото време поетапно се премахват пропагандните монументи.

Всяка от „бившите“ братски страни има своите много сериозни исторически причини да се оттърве от тоталитарните страшилища. В Будапеща, например, са премахнати и приместени в парка „Мементо“ (тамошният аналог на Музея на социалистическото изкуство) цели 11 (!) паметника на Съветската армия пръкнали се в годините на комунистическото управление в различни части на града. Отделно от това бе променен надписът на най-главния паметник, Статуята на Свободата на хълма Гелерт като от такъв възхваляващ съветските „освободители“ той се првърна в монумент на жертвите дадени от унгарците.

И всичко това не е само заради потопената в кръв унгарска революция от 1956-а. Още в края на Втората световна война, когато Червената армия нахлува в страната, нейните войски бързо се сдобиват с репутацията на изнасилвачи, мародери и дори убийци на невинни граждани. Стотици хиляди цивилни унгарци се изпратени на принудителни работи с СССР като немалка част оставят костите си там завинаги. Ако не вярвате, поинтерсувайте се за какво точно се отнася изразът „Malenki robot“.

Malenki robot

Боядисаният в розово съветски танк, неразделна част от т.нар. Монумент на танкистите в Прага, пък стана един от неотменните символи на чешката „бархетна“ революция. В крайна сметка той бе пратен в музей още през 1991 г., а през 2020 г. го последва и статуята на Маршал Конев. Причината за това си е обикновено-прозаична – оказа се, че един от любимите военначалници на Сталин не само че пряко е ръководил превземането на града през 1945 г., но и е участвал в разработването на плана за съкрушаване на „Пражката пролет“ през 1968-а.

В най-изтормозената по вереме на комунизма европейска страна, Румъния, решиха въпроса с доминиращия местен вариант на Паметника на Съветската армия бързо и елегантно – още в началото на 90-те те го махнаха от центъра и го поставаиха като централен елемент в съветското военно гробище в Букурещ.

Полша бе първата страна прегазена от съветския ботуш през Втората Световна война и поляците никога няма да забравят, нито да простят това. И нещата не се изчерпват само с подлия удар в гръб през септември 1939 г. Освен него имаше и Катинският разстрел на хиляди полски офицери, и депортацията на стотици хиляди невинни цивилни в Централна Азия и повторното преселване на милиони поляци от източните части на страната (днешните западни части на Беларус и Украйна) в опразнените от немците след войната области Силезия и Померания.

С оглед на гореизброеното, след 1990 г. съветските военни монументи в Полша бяха регулярно „вандализирани“. Към масовото им премахване, обаче, се пристъпи едва през 2018 г., когато тогавашното консервативно правителство успя да прокара закон за декомунизацията на „обществените пространства“. Втората вълна от демонтажи, пък, бе инциирана четири години по-късно като отговор на руската агресия в Украйна. От тогава досега със сигурност са премахнати десетки паметници в различини точки на страната.

Именно войната в Украйна се оказа и катализаторът за окончателното демонтиране на съветските тоталитарни паметници в Литва, Латвия и Естония. Там без пристеснение премахват всичко подред, като в някои случаи се налага и препогребване на войнишки останки.

Особенно любопитна е историята със съветските монументи в Югославия. Там им се „случва случка“ още през 1952 година. Когато Тито решава да скъса окончателно със Сталин той също така решава да се отърве и от паметниците, за да демонстрира, хем мускули, хем независимост от Москва. Бързо са премахати практически всичките, включително и най-главният, съветският военен мемориал на площад „Теразие“ в центъра на града. Така по логиката на Захарова и нашите криптокомунисти, Йосиф Броз Тито би трябвало да е бил сред най-отявлените фашисти-реваншисти в следвоенна Европа.
Украйна се присъедини сравнително късно към списъка на монументоборците и то най-вече заради агресията на Путин. В момента там се премахва до корен всичко, което дори и повърхностно напомня за руски империализъм. Масово се преименуват даже улици. От паметниците, например, вече го няма този на воина-освободител (в Харков), на съветския генерал Ватутин (в Киев), на Екатерина Велика (в Одеса), а монументът Майка Украйна през 2023 г. бе премоделиран така че да носи на щита си украинският тризъбец вместо петолъчка.

Вината за нацисткото минало

Засега единствените страни в които монументоборството се очертава като мисия невъзможна са Австрия и Германия. Отчасти заради спогодбите с Русия, отчасти заради гузна съвест и чувство за вина (нацисткото минало). И не е като да липсва негативно отношение към тях. Само през периода 2012 – 2016 г., например, този във Виена е „вандализиран“ с боя с различни цветове цели четири пъти. Грамадната статуя в Трептов Парк пък е известна сред берлинчани като Мемориала на Изнасилвача и Гробът на Неизвестния Изнасилвач заради стотиците хиляди изнасилвания, извършени от червеноармейците на немска земя. Освен това периодично се поставя въпросът за „демилитаризирането“ на единия от другите два берлински мемориала, този в Тиергартен, като се иска премахването на двата съветски танка, за да изглежда по-малко „войнствен“.

Твърдение 3: Паметникът на съветската армия не е тоталитарен, а символизира освобождаването на Европа от нацизма

Апологетите на вече премахнатия войнствен комунистически монумент в София често прибягват и до още един банален аргумент – че паметникът на съветската армия не е тоталитарен, а символизира освобождаването на Европа от нацизма. В случай че сте забравили, или просто не знаете, освобождаването на Европа и победата над нацистка Германия не е екслузивно дело на СССР и армията му. Той е колективно усилие на цялата антихитлеристка коалиция, към която в един момент се присъединява и България. Ако следваме тази логика, сред фигурите в подножието би трябвало да има такива и на англичани, американци, французи, поляци, холандци, бразилци, гърци и т.н. Както и българи, разбира се. Но няма.

Твърдение 4: Паметникът на съветската армия е високохудожествено произведение на изкуството и затова не трябва да се пипа

А забелязали ли сте, че когато политическите и емоционалните тези на защитниците на червеноармейския тотем се изчерпат те прибягват до такива от сферата на културата и архитектурата? Например, че паметникът на съветската армия е високохудожествено произведение на изкуството и затова не трябва да се пипа. И така да е, в такива случаи в съзнанието на мнозина винаги изплува едно име – на немската режисьорка Лени Рифенщал. Тя е правила невероятни от кинематографична гледна точка филми, които днес се изучават във всички кино академии по света. Които обаче се в прослава на нацизма. И на Хитлер. Както се казва, коментарът е излишен.

Скъпи приятели, 

Изработката на такива филми отнема време и пари, които не могат да се компенсират от обичайните приходи от YouTube. Ако  смятате нашата работа за полезна и значима, подкрепете ни като станете член на канала на OFFNews в YouTube. Вашият абонамент в размер на няколко евро месечно, ще ни помогне да правим повече такива исторически видеа. А ако нямате такава възможност, просто харесайте канала, споделете клипа и натиснете камбанката, за да получвате нотификация при всяко наше ново видео.

Следете новините ни в GoogleNews