Отношението към Стамболов преди 50 г. и сега

Течащото тези седмици честване на 150 годишнината от Априлското въстание, ни накара да се обърнем назад и да видим как е преминало отбелязването на 100-годишнината през 1976 г. и как определени среди от българската интелигенция използват случая за изяви на дисидентско мислене по отношение на някои от десетилетия установени тогава клишета и стереотипи, дело на тогавашния режим. Предлагаме кратък откъс от книгата на историка Стефан Дечев „Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895-2020)“, издадена през 2022 г. от издателство „Просвета“.

100-годишнината на Априлското въстание и реабилитацията на хъша

Проведеното честване на 100-годишнината на Априлското въстание през 1976 г. като че ли създава една нова възможност за реабилитация ако не на цялостната, то поне на част от дейността на Стамболов в миналото. В досегашните изложения от последните десетилетия историографията съвсем не гледа сериозно и на неговата революционна и апостолска дейност в годините преди Освобождението. Неслучайно в появилата се през 1974 г. история на въстанието от историка Христо Гандев около Гюргевското апостолско събрание се говори за „изключителната сила на убежденията и несломимата енергия на професионалните революционери и всред тях на първо място на организаторите и участниците в Старозагорското въстание“, като се изброяват и се поставя изрично на първо място Стефан Стамболов.

Продължава обаче старата двусмисленост и дори негативизъм, буквално препечатани от 1956 г., с текста за подготовката в Търновски окръг и крилия се в Самоводене, общо взето, не много деен Стамболов. И отново, подобно на изданието от 1956 г., съобщавайки, че между 25 и 27 април Лясковският и Горнооряховският комитет са били на практика разгромени от османските власти, Гандев добавя за колебанията на Стамболов и криенето му в Самоводене в „сигурно скривалище“ до август с.г.

Но по-младата генерация историци, а някои от тях и с „по-здрав гръб“, са видимо по-смели. Историята на Априлското въстание на Константин Косев, Николай Жечев и Стефан Дойнов ясно представя Стамболов като заместник на Левски след неговата смърт. Спомената е съвместната му дейност с Христо Ботев през лятото на 1875 г. по подготовката на Общо събрание в Букурещ за бъдещо въстание. Специално е подчертано как „най-важна роля играят Ботев, Драсов и Стамболов“ . Последният също е „един от най-изтъкнатите ръководители на БРЦК през 1875 г.“. Не е забравено още да се спомене как „на него се възлагат най-много надежди като апостол“ . Стамболов е представен съвсем добронамерено и като значима фигура, главен апостол, лидер, като дори грешките му тук са вече изложени не с някакво злорадство, а се отдават на липса на опит, условия и т.н. Не се пропуска и важното значение на стихосбирката на Ботев и Стамболов в агитацията за въстание. Определено може да се каже, че в това издание поне революционерът Стамболов, изглежда, е своеобразно реабилитиран.

Но не само в него. Стогодишнината наистина дава възможност и за други подобни опити. Музейните работници от Великотърновски, Габровски и Ловешки окръг публикуват сборник под заглавие „Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг“. Рецензенти на изданието са Цонко Генов и Ст. Дойнов, а предговорът е дело на К. Косев. В статията на Тодорка Драганова за подготовката на бунта в окръга Стамболов е представен в позитивна светлина като „избран за заместник на В. Левски“. Изтъкната е важната му роля в емигрантските среди заедно с Ботев и Иван Драсов. Самият той е описан като „енергичен революционер“, без да е забравена и ролята на Стамболовите песни в подготовката на духовете за бунта. Проследена е цялостната му твърде съществена дейност из окръга около подготовката на въстанието. Разкрива се дейното му участие в акцията по набавяне на оръжие за бунта. Ала все пак като че ли се забелязва и някаква инерция: „От периода 27 – 28 април – четем в материала – окръжният комитет на Първи революционен окръг престава да съществува. Неговият главен апостол – Ст. Стамболов, се укрива и не се интересува за съдбата на въстанието. Въстанието от този момент е в ръцете на най-дейните, най-смелите местни ръководители, които са уведомени или по околен път узнават за обявеното въстание“. След това авторката прави и някои други пояснения: „До последния момент – пише Т. Драганова – главният апостол Ст. Стамболов разчитал на външна помощ и затова не бил съгласен да се бърза с въстанието“ .

Във връзка с отбелязването на 100-годишнината на Априлското въстание се появява и фототипно миниатюрно книжле с песните и стихотворенията на Ботев и Стамболов, което потегля към книжарниците в страната. Да припомним, че предходните издания на книгата, освен оригиналното от 1875 г, са единствено през 1877 и 1897 г. При тези общо три издания появата на книжлето с песни през 1976 г. няма как да не е впечатляваща. Публиката може да види обругавания все още Стамболов на корицата редом до прославения и дълбоко тачен в комунистическа България Ботев. Не е случайно, че начинанието е реално предизвикано около 100-годишнината. Отзад обаче пише открито и твърде показателно: „Юбилейно фототипно издание, посветено на 100-годишнината от гибелта на Христо Ботев“. За кой ли път отново Ботев, а не Стамболов, се иска да се представи, че е в основата на публикацията. Но едва ли това е била причината.

Публикуван е и специален послеслов от литературния историк Петър Динеков. Без сам Стамболов да е център на вниманието, Динеков на практика поддържа вече разгледаните тези на марксиста Георги Бакалов още от 30-те години за песните на Стамболов като творби на един революционен поет. Определено можем да кажем, че революционерът и държавник остава важен и с рефрена си „не щеме ний богатство“, което допълнително доказва силата на егалитаристките нагласи по онова време в България. То ни разкрива и как самото комунистическо управление в тази относително бедна и селска страна е критикувано обикновено по-скоро от позициите на егалитаризма.

Книгата на Стефан Дечев „Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895-2020)“, издадена през 2022 г. от издателство „Просвета“.

Специално за 100-годишнината на Априлското въстание се появява на голям екран и двусерийният филм „Апостолите“. Негов сценарист е Веселин Бранев, режисурата е поверена на Борислав Шаралиев, а като научни консултанти се водят историкът Николай Генчев и литературният историк Тончо Жечев. След това филмът има и своя подробна многосерийна телевизионна версия под заглавие „Записки по българските въстания“. С оглед на нашата тема е важна позитивната роля, демонстрирана във филма от Стамболов, изпълнена от актьора Георги Мамалев.

Сам Г. Мамалев си спомня след толкова години избора на режисьора Б. Шаралиев той да изиграе ролята поради физическата си прилика с младия Стамболов. Това е и едно от първите представяния на бележития търновец в онова време изобщо на големия екран и на сцена.

Последен курс във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, Мамалев и досега си спомня, че тогава прочел за целта доста литература. Дори толкова се запалил по героя си, че един ден посетил и апартамента в кооперацията на „Раковски“, където са живели доскоро синовете му – Коста и Стефан. Още преди снимките Б. Шаралиев определено има идеята, че ще се представи на българския зрител един нов, позитивен образ на Стамболов, различен от дотогава преобладаващата колективна представа от средата на 70-те години. Героят се появява относително за малко в двусерийната версия за големия екран „Апостолите“ и доста повече в телевизионния сериал „Записки по българските въстания“ поради филмирането там и на опита за бунт в Стара Загора през септември 1875 г. Накрая на филма Мамалев се сдобива и с подарък песни и стихотворения на Стамболов – споменатото вече рядко издание на редакцията на „Свобода“ от 1897 г.

Още в началото на двусерийния филм, излъчван по кината, е дадено апостолското събрание в Гюргево от ноември 1875 г. Там на Стамболов се придават ръководна роля и основно място в провеждането на събитието. В този смисъл дори може да се каже, че киното донякъде определено изпреварва историографията, а и неговото въздействие е по-силно и всеобхватно. При всички случаи обаче, появата на Стамболов с неговия идеализъм и жертвоготовност още в началото е знакова за намеренията на авторите на продукцията и желанието им да върнат един незаслужено обруган и маргинализиран в историческия разказ бунтовник и революционер.

През пролетта на 1980 г. 13-те серии са излъчвани след „По света и у нас“ по Българската телевизия. Интересна е и една от реакциите, които сценариста Веселин Бранев описва в спомените си: „Млада непозната жена ме спира на една централна улица в София и казва: „Благодаря Ви – Вие ни показахте, че в тази страна някога е имало мъже!“ .

Следете новините ни в :