Битката при Курск. Обратът във Втората световна война. Филм на Камен Невенкин

Сам ли е надвил СССР Хитлер или помощтта на Западните съюзници е била решаваща? На Източния фронт ли са се развивали главните събития или всеки театър на военни действия е имал собствена значима тежест? Къде и кога е настъпъл обратът в съветско-германския сблъсък – при Москва, в Сталинград или край Курск?

Втората световна война е приключила преди повече от осем десетилетия, но и до днес много нейни аспекти предизвикват разгорещени спорове.

Предисторията

Сражението при Курск има своята немного дълга, но изключително драматична предистория. След като успява да надхитри Вермахта и неговите съюзници при Сталинград и да унищожи намиращите се там вражески войски, Червената армия се устремява на запад. Използвайки набраната инерция, през февруари 1943 г. тя освобождава градовете Курск и Харков, и почти достига Днепър.

Хитлер не може да си позволи още една катстрофа и спешно прехвърля войски от Западна Европа, включително няколко елитни СС дивизии. Те са поставени в разпореждане на най-способния му военачалник, фелдмаршал Манщайн. Той спретва капан за промъкналите се в тила му съветски мобилни съединения, разгромява ги и след серия от успешни контраудари превзема обратно Харков и Белгород. По нататъшното придвижване на германците е спряно от набързо пристигналите съветски подкрепления и така фронтовата линия се стабилизира под формата на изпъкнала на запад дъга около ключовия град Курск. Изтощаването на двата противника си казва думата, а за утихването на боевете допринася и идването на пролетта, която превръща руските полета в море от кал.

Манщайн срещу Хитлер, Жуков срещу Сталин

Това че поредната битката предстои е ясно и на двете страни, но как точно ще изглежда тя? Манщайн предлага да се атакува веднага, без забавяне, за да се доубие раненият съветски звяр. Хитлер обаче е против. Счита, че войските му не са достаъчно силни и предпочита да им се даде повече време, за да бъдат попълнени и подготвени.

В противниковия стан също спорят. Жуков предлага настъпление, но се чуват и други гласове – немците да бъдат подмамени да атакуват първи, да бъдат изтощени в отбранителни боеве, а след това когато остант без сили да бъдат на свояй ред ударени и отхърлени далеч на запад. Сталин приема тези доводи.

Следват повече от три месеца на спокойствие, взаимно дебнене и усилена подготовка. Германското командване кръщава бъдещата офанзива „Цитадела“, а целта й е чрез концентрирани удари от север и юг „балконът“ да бъде срязан, а намиращите се в него съветски войски обкръжени и унищожени. Това би трябвало да стабилизира Източния фронт за дълго време и да откаже Сталин от нови офанзивни действия.

Подготовката за битката

Тъй като никой не очаква, че ще бъде леко, предвидените за участие немски дивизии трябва да бъдат въоръжени до зъби. Освен традиционните, са появяват и някои нови оръжия. Такива например са самоходните оръдия Фердинанд, танковете Пантера и танкетките с дистанционно упраление за взривяване на препятствия. Своя пълноценен дебют трябва да направят и специални самолети-унищожители на танкове на база на прословутия бомбардировач Щука.

В Москва са наясно че предстои жестока битка и също се готвят усилено за нея. Дъгата е буквално изорана от окопи, минни полета, огневи позиции и противотанкови ровове. Тъй като работната сила никога не стига, 300 000 цивилни са мобилизирани за изкопаването на укритията и препятствията. Никога дотогава Червената армия не се е готвила толкова старателно за бой. През активни тренировки минават практически всички бойци, предварително са разиграни различни сценарии за реакция. Постигната е изключителна огнева мощ, самата Курска дъга буквално е наблъскана с артилерия и танкове, а в тила на отбраняващите се са разположени мощни резерви под името „Степен фронт“, командван от генерал Конев. Сталин и офицерите му са наясно, че подготовката няма да отиде на вятъра, защото няколко независими източника в чужбина съобщават по разузнавателните канали, че Хитлер ще атакува пръв. И наистина, сутринта на 5 юли германците се устремяват напред с цялата си мощ.

Битката

От север настъпва 9-та армия на генерал Модел. Нейните шест танкови дивизии са подпомагани от 90 тежки самоходни оръдия Фердинанд, танкове Тигър и управляеми по радио танкетки напълнени с експлозиви. На пътя на тази подкрепяна от въздуха стоманена армада стоят войските на Централния фронт командвани от един от най-способните съветски генерали, Константин Рокосовски. В продължение на цяла седмица неговите бойци се сражават смело и отсъпват твърде малко земя на немците. Много от новите немски оръжия създават проблеми, като особенно дразнещ е този с Фердинандите, на които се оказва, че не са им поставени картечници и те са безпомощни срещу съветската пехота в близък бой.

На юг офанзивата на групировката на Манщайн се развива доста по-добре. Противникът му, Воронежкият фронт на генерал Ватутин, се сражава упорито и смело, но минава седмица и в съветската обранителна линия се отваря дупка. Ватутин вече няма с какво да я запуши и от Москва пращат в боя част от стратегическия резерв – 5-та гвардейска танкова армия на Ротмистров. Тя трябва да контраатакува немците и да запуши пробива.

Решаващият сблъсък се състои на 12 юли край селцето Прохоровка, където армията на Ротмистров се сблъсква с три СС-овски дивизии. Последните предварително са заели удобни отбранителни позиции и буквално разстрелват съветските танкови колони. Най-известното танково сражение в историята завършва с убедителна германско надмощие – около 340 съветски танка са извадени от строя, докато германците губят около 40. Тази победа на Манщайн обаче се оказва пирова, защото той вече няма сили да напредне повече. Така „Цитадела“ приключва, а с нея и последните шансове на Хитлер за обрат на Източния фронт.

Защо немското настъпление са провали?

Преди всичко защото е изпуснат момента да се атакува през пролетта, когато руснаците все още не са се подготвяли толкова добре за отбрана.

Второ, защото посоките на двата главни германски удара (от север и от юг към Курск) са очевидни и не съдържат в себе си никакъв елемент на изненада.

Трето, за две години война Червената армия е натрупала изключително голям опит, който тя постоянно усъвършенства и адаптира към конкретната ситуация. Почти няма паника, всяко действие е внимателно премислено.

Четвърто, съветското командване успява да построи много трудна за преодоляване многослойна отбрана, включваща всевъзможни препятствия. Освен това то я подпомага с изключителна по своята мощ и многочисленост тежка артилерия и ударна авиация. Към това трябва да прибавим и западната материална помощ, т.нар. Ленд-Лиз. Част от пристигналите в големи количество високопроходими американски камиони моментално са преоборудвани в платформи за знаменитите Катюши, а други са използвани като влекачи, които местят противотанковите оръдия от една позиция на друга по време на боевете.

Пето, епичният провал на новите немски чудо-оръжия. Самоходното оръдие Фердинанд се оказва недомслено, защото му липсва картечница, докато танкът Пантера пректически не става за нищо – след първите боеве до 70% от Пантерите са небоеспособни заради проблеми с двигателя и всевъзможни конструктивни недомислици.

Контранстъплението на Червената армия

Червената армия преминава в контранастъпление в деня на битката при Прохоровка, 12 юли, срещу северното рамо на дъгата. Целта е град Орел. Това е класическа индиректна стратегия – да удариш там където най-малко те очакват и така да блокираш основните усилия на противника. Освен това през следващите дни Сталин нанася мощни удари още по на север, както и на юг, в района на Донбас и западно от Ростов.

От този момент нататък Хитлер трябва да мисли вече как да предотврати колапса на целия Източен фронт, а не как да обкръжи Курск. Извършено е прегрупиране, спешно са намерени резерви и са изпратени на застрашените участъци. Яростната германска съпротива нанася сериозни загуби на настъпващите съветски части, но не успява да ги спре напълно. Модел изоставя Орел, а към края на август Манщайн се оттегля от Харков.

От тук нататък за германците има само един път – назад, към Днепър. Сталин пък вече може да мисли как ще дели Европа със западните си съюзници. Те също не стоят със скръстени ръце – на 10 юли, в разгара на „Цитадела“ – е извършен англо-американски десант в Сицилия и така е открит още един фронт срещу Третия Райх на европейския континент. Той ще доведе капитулация на Италия и излизането й от войната.

Още по темата

13/06/2026 История

Битката за Италия във Втората световна война. Филм на Камен Невенкин

04/06/2026 История

Битката за Москва. Филм на Камен Невенкин