Имаме ли цел пред нацията ни?

Добрин Тодоров 07 октомври 2026 в 16:15 1899 1
Добрин Тодоров

Снимка OFFNews

Добрин Тодоров

Преди три десетилетия държавата ни започна процес, който днес е към своя край. На път е да се постигнат тогава обявените цели за нейното включване в основните съюзи на страните от свободния свят. През 2004 г. България стана член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) – политически и военен отбранителен алианс, целящ гарантиране свободата и сигурността на участващите в него държави.

Три години по-късно тя бе приета за член на Европейския съюз, в състава на който влизат близо 30 държави, участващи в отворен за нови разширения и уникален самоиндуциращ се проект. От началото на миналата година страната ни стана пълноправна част от Шенгенското пространство за свободно придвижване, т.е. европейската система за трансгранично сътрудничество, в която липсва граничен контрол за гражданите. В началото на тази година държавата ни се включи в системата на еврозоната, т.е. общността от държави в Европейския съюз, които използват еврото като официална валута и споделят обща парична политика. Така тя вече принадлежи към „ядрото“ на организацията и може да се ползва от всички възможности, които тя осигурява на своите членове. В скоро време се очаква страната ни да бъде приета за член и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

През годините попадането в тези елитни клубове на високоразвити и заможни страни често бе представяно в публичното пространство от лица с различно занятие, като национална кауза. Обясняваше се, че присъединяването на България към визираните организации трябва да се разглежда като основна държавна цел. Сега сме на финала на процеса по нейното достигане. Време е за равносметка и поглед напред.
След като присъединяванията са на път да приключат е уместно да си зададем поне два важни въпроса: какво се постигна чрез тях и какво следва оттук нататък. Относно придобивките от включванията трябва да се каже, че те зависеха от ангажимента на отделните прослойки в българското общество към процеса и съответно крайния му резултат се оценява нееднакво според ролите, които са изпълнявали в него представителите на тези прослойки. За политическата „класа“ и въвлечената в този процес държавна администрация усилията бяха насочени към покриването на поредица от формални изисквания, изработени и отчитани зад граница. Изпълнението на конкретни задачи и технически процедури за тях се превърна в рутинна дейност. Периодично те отчитаха напредък, като отмятаха мерки и достигаха заложени показатели.

Днес политици и администратори изпитват гордост от постигнатия резултат. Радват се на чуждестранното признание за положените усилия, довели до припознаването на страната ни за пълноправен партньор от останалите членове на посочените организации. Призовават сънародниците си да ценят извоювания престижен статут на държавата в международния политически ред. Отбелязват, че визираното постижение предизвиква завист у немалко хора зад граница.

Ала за преобладаващата част от населението разглеждания тук процес изглеждаше далечен, тъй като изпълняваше ролята на страничен наблюдател. Тя усещаше влияние върху живота си от него главно чрез възползване от материални ресурси и административни облекчения, предоставяни от посочените организации – най-вече ЕС. Макар значителни и реално да подобриха благосъстоянието на гражданите, придобивките останаха недооценени. Възникнаха подозрения, че предоставените финансови средства не са усвоявани коректно, а с корист от тези, които оперираха с тях в страната. Останаха съмнения и относно справедливия размер на постъпващите европейски помощи, както и за възможни скрити мотиви при тяхното предоставяне. Прословутата нашенска мнителност се прояви и по отношение на добронамереността и солидарността на новите ни партньори. Същевременно предявяваните към страната ни изисквания в хода на процеса по нейното присъединяване, останаха неразбрани от мнозинството сънародници, тъй като се възприемаха като наложени отвън от строги наставници: „брюкселски бюрократи“.

Другояче казано, българските граждани консумират осезаемите блага, идващи от чужбина – смятани за полагащи се и дори недостатъчни, но не бяха припознаха ценностните основания, на които въпросните сдружения на съмишленици стъпваха: либералната демокрация, върховенството на закона, индивидуалните свободи на човека, развитието на гражданското общество, отворената пазарна икономика и международния правов ред. Този споделен „дух“ бе само декларативно възприет. Въпреки че включването в организациите бе доброволно, то бе схванато от мнозинството от населението като наложено отвън. Правилата на общежитие, изработени без негово участие, му изглеждаха чужди.

Днес членството на държавата ни в посочените политически, военни и икономически структури от международния живот все още е предимно формално. По правило нашите представители в тях се включват или изключват от вече налични инициативи. Оказват подкрепа или се противопоставят на начинания на другите членове на организациите. Не участват активно при изработване на политиката на съюзите и се държат по-скоро като наблюдатели на това, което другите членове предлагат и успяват да утвърдят като общи проекти. Липсват наши инициативи, за които да се търси подкрепа и да се придвижват към реализация. Тази отстраненост от изработването на дневния ред предизвиква съмнения за недостатъчна ангажираност със съвместните начинания и дори за нелоялност у партньорите ни.

Непълноценното участие на българските представители в дейността на визираните международни структури в значителна степен се дължи на неизяснените перспективи пред развитието на собствената им държава. Към настоящия момент отсъства ясно формулирана дългосрочна цел пред нацията, която да придаде споделен смисъл на съвместния живот на гражданите. Няма и убеждение у политическия „елит“, експертните общности и неправителствените организации за потребност от създаване на припозната от максимално широки социални слоеве общонационална програма за бъдещо развитие на страната. В тази ситуация текущите проблеми се решават реактивно с краткосрочни мерки и в ограничен мащаб. Този подход превръща държавната политика в поредица от конюнктурни действия с ограничен благотворен ефект върху живота на гражданите.

Изработването на стратегия за развитие на нашата родина с дълготрайна перспектива е възможно по принцип. Обаче реализацията на такъв проект предполага както одобрение от мнозинството граждани, така и траен ангажимент на политическите сили с него. Той има шанс да се осъществи ако доведе до съществено повишаване качеството на живот на хората в обозримо бъдеще. Преди време вече посочих, че съгражданите ми биха могли да възприемат като ориентир за отчитане на това подобрение „индекса на човешкото развитие“ на ООН с неговите основни критерии – здравословен начин на живот, достъп и равнище на образованието, жизнен стандарт, икономическо неравенство, състояние на околната среда – и показатели за измерване на актуалното му равнище.

Визираната стратегия би имала успех при условие, че в нейното изработване и осъществяване е въвлечен максимално широк кръг сънародници. Тя би станала общо дело, ако е резултат от усилията на конструктивно настроени редови граждани, експерти и политици. Конкретни способите за неговото разгръщане могат да бъдат както вече съществуващи, така и тепърва създадени форми за взаимодействие помежду им. Определянето на времевите параметри на проекта следва да е спрямо максимално далечен хоризонт в бъдещето, но с посочване на последователно постигани междинни цели в ясни срокове.

Подобно всенародно начинание би могло да получи допълнителна подкрепа след присъединяване на страната ни към последния и особено желан елитен клуб от държави – ОИСР. Тази организация определя своята мисия като насърчаване политиката за подобряване на икономическото и социалното благоденствие по човечеството. Непосредствената ú задача е достигане на „възможно най-висок устойчив икономически растеж и заетост, нарастващи стандарти на живот и финансова стабилност в страните членки“. За отчитане на напредъка при нейното решаване е създаден нарочен „индекс за по-добър живот“, който позволява да се измери текущото благосъстояние на всяка държава според 11 критерия, разделени в две групи: материални условия за живот, измервани с: дохода и богатството, жилищните условия, заетостта и качеството на работата; и качеството на живота, отчитано със: здравето, знанията и уменията, качеството на околната среда, субективното удовлетворение от живота, личната безопасност, баланса между работа и личен живот, социалните връзки и гражданската ангажираност. Съобразно с тези индикатори следва и у нас да се изработят секторни програми за работа, съдържащи конкретни цели и показатели за отчитане на постигнатите резултати. Тяхното прилагане ще позволи да се определи напредъка при подобряване качеството на живота на българските граждани във времето, а и да се отчете къде се намира страната в съревнованието ни с приятели и партньори, но и конкуренти на международната сцена.

Изработването и пристъпването към реализация на дългосрочна национална стратегия с фиксирани общоприети цели биха повишили доверието между гражданите и спомогнали за постепенно преодоляване на съществуващото значително разделение помежду им. Те ще осигурят стабилност и предвидимост на държавното управление, независимо коя политическа сила го осъществява в дадения момент. Въпреки конкуренцията между политическите субекти за овладяване на властта чрез предлагане на по-привлекателни способи за постигане на общите цели, стоящи пред гражданите, последните ще придобият така нужната им сигурност. Последователното подобрение в качеството им на живот ще повиши увереността в собствените сили и самочувствието им на успешно справящи се с предизвикателствата на съвременната действителност.

Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2990

1

Джендо Джедев

07.10 2026 в 16:25

"Другояче казано, българските граждани консумират осезаемите блага, идващи от чужбина – смятани за полагащи се и дори недостатъчни, но не бяха припознаха ценностните основания, на които въпросните сдружения на съмишленици стъпваха: либералната демокрация, върховенството на закона, индивидуалните свободи на човека, развитието на гражданското общество, отворената пазарна икономика и международния правов ред. Този споделен „дух“ бе само декларативно възприет. Въпреки че включването в организациите бе доброволно, то бе схванато от мнозинството от населението като наложено отвън. Правилата на общежитие, изработени без негово участие, му изглеждаха чужди."

Право в десeтката!
 
X

Ударът по Кримския мост остави Путин без карти пред Тръмп и Си