Възпитателката Даниела: Минавам всяко изпитание с мисълта, че децата ми заменят минусите в знанията си с плюс в живота

OFFNews Последна промяна на 23 март 2016 в 16:35 5042 0

Запознайте се с Даниела: тя е възпитател в 58 Основно училище "Сергей Румянцев" в кв. Орландовци, София. Завършила е международни отношения в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград и й предстои да завърши магистърска степен по начална училищна педагогика отново там. След като се занимава с редица дейности, свързани с деца и образование, тя се включва в програмата на „Заедно в час”.

Ако се припознаеш в мисията на „Заедно в час”, разказът на Даниела те впечатли, а и решиш да натрупаш ценни знания и умения, побързай: срокът за кандидатстване е 10 април на zaednovchas.bg.

Как разбра за "Заедно в час" и как реши да участваш?

За „Заедно в час“ разбрах в края на януари 2015 г., на първата среща на младежки съвет към американското посолство, член съм на този съвет. Йоана Дечева ми разказа с какво се занимава фондацията, след това се запознах с Евгения Пеева и в момента, в който тя ми представи идеите и целите на „Заедно в час”, реших да кандидатствам.

Кое е най-трудното изпитание, с което се сблъскваш, откакто си възпитател?

Най-трудното и най-голямото изпитание за мен е да получа доверието на учениците си. Първо беше трудно да ги спечеля. Само човек, който застане пред 20 деца, може да почувства истински това, което чувствах аз. Изобщо не е лесно. Те ме изпитваха всеки ден, докато усетя, че наистина ми вярват и ми се доверяват. Това не означава, че са спрели да ме подлагат на изпитания. Напротив - всеки ден е различен и всеки един час, който трябва да проведа с тях, е изпитание, през което трябва да мина, защото знам, че тези деца ще зачеркнат още един минус от знанията си и ще го заменят с плюс в живота си.

Другото ми изпитание като възпитател е времето. То никога не е достатъчно. Бих искала да прекарвам повече време с мъниците, за да мога да им давам още повече частици от себе си.

Разбира се, че се сблъсквам и с много други неща, но все още съм убедена и вярвам, че за всеки проблем има решение. Затова не се оплаквам. Аз просто търся и пробвам различни решения, докато не намеря правилното.

Разкажи малко повече за ролята на възпитателя и как ти подхождаш към нея.

„Какво точно трябва да прави един възпитател?“ беше въпросът, който си задавах много често, преди да вляза в класната стая. Ето какъв е отговорът: възпитателят е учителят в така наречената занималня. Аз взимам децата след като приключат часовете с класния си ръководител. По програма всеки ден имаме време за организиран отдих, спорт и обяд. След това имаме самоподготовка, по време на която си пишем домашните и накрая, но не по важност, идва време на любимите ни дейности по интереси. По време на тези часове ние надграждаме това, което децата учат по по-развлекателен начин. Работим по различни предмети и развиваме умения и нагласи. Ние вече имаме написана книга с приказки с поуки и ни предстои състезание по финансова грамотност, предстоят ни проекти за природните и историческите забележителности на България и план за опазване на околната среда.

Ролята на възпитателя е не по-малко важна от ролята на учителите. Много съм щастлива, че имам възможността да работя със страхотен начален учител - г-жа Камелия Каменова, която доказва това мое твърдение. Самите деца ни казват, че сме страхотен екип и че те се учат от нас, което е най-хубавото нещо в цялата тази история.

Изненадват ли те децата?

Това е най-хубавото нещо от работата ми като възпитател. Децата са толкова идейни и остроумни, че не знам какво ще ми донесе новият ден.

Нещата, които са правили те, са толкова много, че не мога да изброя всичките. Най-голямата изненада за мен е когато видя и чуя те да използват и прилагат думи и действия, които аз съм казвала и демонстрирала, независимо по какъв повод. Това е нещото, което ми подсказва, че съм на правилното място, че всичко, което правим с началната учителка работи и че учениците стават по-уверени, по-добри, помагат си и се подкрепят. Те пък, от своя страна, ни се отблагодаряват с искрена любов. Всеки ден получавам прекрасни рисунки, направени от сърце, десетки прегръдки и мили думи. Не дават даже дума да се каже против мен и наистина са готови да направят всичко за мен.

И все пак, ако трябва да избера една от всички изненади ще разкажа една, която ме накара да се разплача. Те са имали различни възпитатели предните години и затова един ден ме попитаха дали аз ще бъда с тях и следващата година. В момента, в който казах, че не знам и че това зависи от директора - ако той реши, може да работя с друг клас, децата се обърнаха към мен, гушнаха ме и ми казаха: „ Аааа Госпожо, ние не си ви даваме. Ние имаме нужда от вас. Ама много имаме нужда от вас.” Ето това ще го запазя в сърцето си и никога няма да го забравя.

Какво би казала на хората, които смятат, че това е трудна работа, в която полето за развитие на кариерата не е голямо?

Всеки път, когато учениците ми се оплачат и ми кажат, че им е трудно, аз се обръщам към тях с думите: „Знам, че е трудно. Но когато пораснете, ще бъде още по-трудно. Затова сте тук, да се подготвите за живота и да вземете от него колкото се може по-хубави неща, затова колкото по-добро образование имате, толкова по-хубав ще бъде животът ви“.

Няма да казвам, че работата не е трудна. Напротив, много е трудна и само хората, които са учители, знаят какво предизвикателство е това да живееш 24 часа с мисълта за учениците си. Трудно е да седиш до късно и да пишеш уроци. Трудно е да увличаш децата в учебния материал. Трудно е да се прибираш и да не можеш да заспиш, защото мислиш какво ново и хубаво нещо можеш да направиш за децата. Още по-трудно е, когато децата станат толкова важни за теб, че ти ги приемаш за свои. Най-трудно е да знаеш, че по един или друг начин отговаряш за съдбите на тези деца. Но аз не съжалявам, че ми е трудно! Не съжалявам и за това, че в учителството няма кой знае какво поле за изява и за развитие на кариера. Аз искам да съм важен човек в очите и сърцата на учениците. Знам, че всяко усилие, което влагам, има смисъл, и един ден ще видя мъниците си като успешни хора, спомнящи си с любов и уважение за своята учителка. Нека ми е трудно!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !