Режисьорът Карен Шахназаров за първия по рода си проект в кариерата му - „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“

Режисьорът Карен Шахназаров за първия по рода си проект в кариерата му - „Ана Каренина. Съдбата на Вронски.“
Кино-литературният фестивал CineLibri 2017 вече тече с пълна сила и показва на българската публика селекция от най-добрите екранизации на романи за последните няколко години. За пръв път фестивалът има конкурсната програма и част от нея е една безсмъртна класика в нов прочит. В епичната руска кинопродукция „Ана Каренина. Историята на Вронски.“ Режисьорът Карен Шахназаров обръща историята, показвайки я от един по-различен ъгъл – през погледа на граф Вронски.

Карен Шахназаров е един от най-именитите руски режисьори и настоящият генерален директор на киноконцерн «Мосфи́льм» - водещото предприятие в руската киноиндустрия и едно от най-големите кино студиа в цяла Европа. Практика на режисьора е да работи по свои оригинални идеи, но за пръв път в кариерата си приема да създаде паралелно сериал и пълнометражен филм, чиято идея идва от другаде. В интервюто с нас той сподели какво го е накарало да вземе това решение и други любопитни факти от снимачната площадка на мащабната продукция.

Кога за пръв път се сблъскахте с класическия роман на Лев Толстой? Тогава имахте ли идеята да направите филм по него?

Не, не си го представях. Въпреки че, когато прочетох романа, ми дойдоха такива мисли, се отказах от тях, защото вече имаше създадени многобройни екранизации. Тази история винаги ме е вълнувала, но имах желание да разкажа само историята на Ана, Вронски и съпруга на Ана. Когато ми предложиха да започна снимки, идеята ми се върна.

Какво ви убеди да приемете предложението за създаването на този филм - първия в кариерата Ви, чиято оригинална идея не е Ваша?

Предложението за снимките на романа на Толстой не дойде от мен, а от телевизионния канал «Россия». Приех да работя по проекта по различни причини: първо, вече ми беше хрумнала мисълта да снимам филм за този класически любовен триъгълник; втората причина беше, че до този момент не бях снимал сериал и ми беше интересно да опитам; трето, канал «Россия» се съгласи също така да направим и пълнометражен филм, което за мен беше важно. Това, което окончателно ме убеди е, че приеха моята концепция – включването на Руско-японската война, срещата на Вронски със сина на Каренина след много години и други.

Имахте ли някакви резерви по отношение на работата по проекта заради големия брой на вече съществуващите адаптации по книгата?

Да, имах такива колебания, защото действително има много екранизации. Това е роман „на слуха“ и по мое мнение при него съществува един съществен проблем – финалът. Все пак дори и хората, които не са чели романа, знаят как завършва. Винаги съм мислел, че е много трудно да се направи филм, когато всички знаят как ще завърши. Важно за мен е да се разгранича от това. Концепцията, която избрахме, ни помогна в тази насока. В резултат нямаме онази светопричастна сцена. Ясно е, че днес „Ана Каренина“ не трябва да се екранизира буквално, всяка нова адаптацията трябва да има различна визия.

Смятате ли за успешен експеримента да снимате паралелно сериал и пълнометражен филм?

Когато си в процес на работа, не мислиш дали е успешно или не. Сметнах го за правилно и процесът на работа беше много интересен. Намирам проекта за много сполучлив, но това е моето лично мнение.

Какво ви накара да изберете гледната точна на Вронски, а не на Левин?

Не може да се твърди, че романът няма недостатъци, но за мен това е велико произведение. А всяко велико произведение е велико и именно защото има недостатъци. Някои хора мислят, че великите произведения са съвършени. Това не е така. Моето разбиране е, че в „Ана Каренина“ има някои очевидни недостатъци - сюжетната линия на Левин винаги ми се е струвала спекулативна и до голяма степен отделна. Дотолкова, че може да бъде различно произведение.

Защо избрахте да включите историята „По време на Японската война“ и литературния цикъл „Истории за Японската война“ на Викентий Вересаев в адаптацията?

Замисълът се състоеше в това, че години по-късно Вронски разказва тази история на сина на Ана. Изниква въпросът, от къде може да идва това. Включването на Руско-японската война е логично, тъй като са минали 30 години и съм на мнение, че има много голямо символно значение – Руско-японската война е и краят на тази империя в апотеоз, от който произлизат събитията в романа.

Ние сметнахме, че това е много важен момент от руската история. Залезът на империята започва през 1904 г., а не през 1917 г. Единственият голям руски писател, който е писал за този период, е Вересаев - съвременни на Толстой, лично участвал в Руско-японската война. Той е написал много хубави книги за Руско-японската война. Тези книги ни дадоха отличен материал.

Следете новините ни в GoogleNews