Радан Кънев: Важното е да бъдат ограничени жертвите и да не се допуснат масови фалити

Главния прокурор опитва да се върне под светлината на прожекторите, да се прави на епидемиолог и министър на финансите

Последна промяна на 18 март 2020 в 14:46 6441 4

Снимка Сергей Антонов

Радан Кънев

Радан Кънев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учредител на ДСБ, от 2013 г. до 2017 г. е председател на партията. Народен представител и съпредседател на групата на Реформаторския блок в 43-ото Народно събрание от Варна. Избран е за член на Европейския парламент през 2019 г. с листата на Демократична България. Член на групата на Европейската народна партия (ЕНП).

- Г-н Кънев, Еврокомисията вече обяви, че икономическият растеж на ЕС ще бъде забавен. Имате ли идея или предсказание какви ще бъдат загубите за европейската икономика и българската от вируса?

- Уместно използвате думата предсказание. Всички конкретни прогнози за това какъв ще бъде спадът в икономиката в ЕС и България, дали ще се стигне до рецесия, колко дълга ще бъде, са в сферата на гадателството, а не на политиката или икономиката. Това, което е очевидно, е, че спад вече има, че кризата ще се задълбочи и че конкретни сектори ще бъдат засегнати изключително тежко, най-малкото поради факта, че тяхната дейност вече е обект на административни забрани. Те вече нямат възможност да развиват дейността си, което автоматично означава много тежки загуби и твърде възможен фалит.

- Какво може да направи българската държава, а и на европейско ниво, за ограничаване на тези фалити? Той ще обхване най-вече тези бизнеси, които са засегнати от социалната изолация.

- Да, на първо място - тези, които са засегнати от преки административни забрани, свързани и с пътуване, свързани със сектора на транспорта и социална изолация - секторът на ресторантьорството, търговските сектори. Но не само свързани със забрани, а и с естественото въздържание на хората. И слава Богу, че такова въздържание има, а не агресивно социално общуване.

Нека да видим не какво може да се направи, а какво се прави. В момента ЕК обяви своя първоначален пакет от мерки. Той включва както освобождаване на правилата за държавна помощ, даване възможност на правителствата да подпомагат бизнеса повече, отколкото досега, така и преки финансови мерки, така и инвестиционни инструменти, свързани с ЕИБ и частните финансови пазари. От страна на комисията вече имаме възможност за освобождаване на значителни средства, част от тях като преки субсидии, както и разрешение за ползване на неусвоени средства по европейски програми за последиците от пандемията от коронавирус.

По отношение на националните решения вече има набор от решения в различни европейски държави, а и в САЩ. Те са в две посоки към момента. Едната посока е директно стимулиране на бизнес и семейства, които нямат възможност да получават приходи по време на кризата, а другата е към освобождаване от данъци или разсрочване и намаляване на данъци, както на пряко засегнати бизнеси, така и на цялата икономическа среда. Така, че мерки има, те са въпрос на конкретна преценка на правителството, но такива възможности съществуват, те вече активно и ефективно се прилагат.

- В деня на обявяване на извънредното положение вицепремиерът Томислав Дончев каза, че за да бъдат дадени парите, те първо трябва да влязат в хазната. Ще издържи ли българската хазна и доколко управляващите реагират адекватно?

- Не бих искал да реагирам твърде остро на поредица от изказвания и на самият премиер, и на финансовия, на социалния министър, и на ресорния вицепремиер г-н Дончев. Иска ми се да подкрепим усилията, всички като общество, които в момента прави правителството, да бъдем конструктивни, но не можем пък да изразим съгласие с подобни мнения. Те показват едно много лошо неразбиране на ситуацията, в която се намират българските граждани. Стотици хиляди са семействата в България, чиято прехрана, от пълненето на хладилника до плащане на сметките, зависят от днешния оборот на техния семеен бизнес. В момента, в който този бизнес е спрян, те в непосредствено бъдеще, в рамките на деня или седмицата не разполагат със средства да нахранят собственото си семейство, нито със средства да платят заплати на обикновено малкия брой хора, които наемат - двама-трима-четирима души във фирма. Много често говорим за предприятия, които нямат външни наети работници, а в тях е заето цялото семейство, които нямат други приходи. Това е една от най-здравите форми на бизнес. Това е така нареченият гръбнак на обществото. Тези хора без подпомагане в момента влизат в лично бедствено положение и освен това автоматично стават хора, които ще търсят още днес и утре помощ от държавата, вместо както десетилетия досега, да допринасят. Те са внесли много десетки хиляди лева данъци и осигуровки за всички, за обществото. Те са били солидарни в продължение на десетилетия и сега е моментът, в който обществото първо трябва да бъде солидарно към тях, и второ - да погледне разумно към бъдещето. Защото, ако се счупи малкият бизнес в момента, то със сигурност няма да има кой да пълни хазната утре. И още нещо много важно - много години българското правителство се хвали с финансова стабилност. И се хвали основателно, нека да им го отчетем. Но тази финансова стабилност не е самоцел. Държавата трябва да е финансово стабилна, за да може в кризисна ситуация да реагира. Тя трябва да има добър кредитен рейтинг, за да може в кризисна ситуация да излезе на пазара и да се финансира допълнително. Така че нека оценим тази стабилност, която имаме, добрия кредитен рейтинг, който имаме, и да проявим необходимата солидарност към тези, които със затварянето на магазините си, на обектите си, на фирмите си, в момента помагат на всички други. Те го правят в общ интерес.

- Добре, как могат да бъдат облекчени те? Кешови плащания - надали, но данъчни ваканции, други идеи, нещо прави ли се по света?

- Нека започнем с доброто, което в момента предлага българското правителство. Предлага се една част от заплатите да бъде поета от публичните финанси. В случая от Националния осигурителен институт. Това не бих го подкрепил, мисля, че трябва да бъде директно от бюджета, но така 60% от заплатите на хората, които принудително са в отпуск, да бъдат поемани от публични финанси - това е добро решение. Да отворя една скоба - г-н Горанов каза, че ще се гледа фирма по фирма. Това е абсурд. Или има ясни, обективни, абстрактни критерии, или бумащината и съмненията в корупция ще проваля целия замисъл. Но, разбира се, трябва да се подходи и към данъчно-осигурителни ваканции. Тези хора нямат приходи в момента и да плащат осигуровки е обективно несправедливо. На второ място, те са внесли много в бюджета и имат право да очакват солидарност в настоящия момент и при затворените си обекти. На трето място, г-н Горанов говори за заплати, но когато говорим за семеен бизнес, това в общия случай са самоосигуряващи се собственици или самонаети лица. Трябва да помислим и за тях. Малкият бизнес, семейният бизнес, самоосигуряващите се лица изкараха България от кризата през 2009 г. Те платиха 90% от цената за излизане от кризата. В момента са в най-тежко положение и трябва да се помисли и за тях. За да има спокойствие и стабилност, трябва бързо да се направи това. Защото влезем ли в спиралата на фалити и дългове, това ще доведе до допълнителна, непосилна и дълготрайна тежест за бюджета. Ние нямаме много време да осигурим тази помощ - данъчни облекчения, осигурителни ваканции, поне отлагане на плащането на наеми и вноски по кредити, отмяна на общински такси, а и преки компенсации - както правят другите европейски държави.

- Притеснява ли ви това, че сме в извънредно положение и правата ни са ограничени извън тези, посочени в Чл. 57. (3) на конституцията?

- Не виждам повод за притеснение, поне на този етап. Ограничени са правата ни на свободно придвижване, за мнозина правото на труд - но това е в името на общата сигурност. Виждам едни не твърде сериозни опити на главния прокурор да се върне под светлината на прожекторите, да се прави на епидемиолог и министър на финансите едновременно. Предлагам да подходим със съчувствие към тези опити, с разбиране - беше свикнал на цялото медийно внимание в държавата. Но и да внимаваме да не прекрачи границата…

- Вече има анализатори, които твърдят, че светът вече няма да бъде същият. Мислите ли, че ще има някаква промяна и в каква насока?

- Знаете ли, бях в казармата, когато паднаха Кулите-Близнаци през 2001 г. Оттогава до сега съм чул почти всяка година, кажи-речи двайсетина пъти, анализатори да казват, че “Светът вече няма да бъде същият”. И те винаги са прави - той не е същият, той се променя постоянно. И за добро, и за лошо.

Разбира се, че светът ще се промени след тази епидемия. И България, и ЕС ще се променят. Важното е максимално да бъдат ограничени жертвите, на първо място. На второ място - да не се допуснат масови фалити, милиони семейства, които са били гръбнакът на обществото и икономиката ни, да останат без работа. Другото ще се възстанови, а много неща ще се подобрят. Виждаме много добри примери в момента. Виждаме лекари, сестри, студенти, доброволци, които се борят с епидемията, без дори да имат достатъчно предпазни средства. Докато говорим, синът ми в съседната стая учи дистанционно, по интернет. Учи с интерес, общува с учители и приятели - учителите и директорите на българските училища направиха чудеса за броени часове, правят чудеса и сега.

Преди всичко - вярвам, че тези трудни времена ще възстановят чувството за солидарност, солидарността като ценност, която забравихме и пренебрегнахме.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

796

4

Toni2019

18.03 2020 в 20:23

Тъжно е колко е прав. Но той затова беше изтласкан от парламента. Там не могат да пишат още.

4009

3

случайно прочетох

18.03 2020 в 18:11

Много точен анализ на ситуацията.Поздравления!

300

2

квазимодо

18.03 2020 в 17:29

Да . И на мен. ОСОБЕННО ПО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ.

66826

1

El Commandante

18.03 2020 в 17:18

За пръв да ми хареса нещо казано от Радан Кънев.

Верно живеем в странни времена, променливи...