Проф. Георги Димитров е социолог, един от основателите на катедра „Европеистика“ в СУ, на катедра „Социология“ в Югозападния университет, съосновател и председател на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (1994-2000). Проф. Димитров е и един от авторите на първия по рода си учебник по гражданско образование за 12. клас.

Проф. Димитров, току-що от печат излезе учебникът по гражданско образование за 12. клас на издателство БУЛВЕСТ 2000/ Клет. Вие сте сред авторите на този учебник. Не смятате ли, че е малко късно едва в единайсети и дванайсети клас да започва обучението по гражданско образование?

Всеки, който разбира от политическия смисъл на гражданството, ще Ви каже, че е много късно. Но такава е образователната програма на МОН. Тяхното оправдание е, че тази особена гражданска материя се изучава и предишните години в качеството й на "междупредметни връзки“, тъй като същото съдържание било дифузно разтворено в уроците по история (и цивилизация), литература, прородознание, география и всичките философски щуротии, включително "Свят и личност" и не знам още какво. С емпирично проучване на учебниците по история и литература за всички класове на училищното образование сме доказали, че тъкмо гражданската проблематика фрапантно остъства от урочното съдържание. Но това е така, защото у нас не се разбира що е то гражданство. Включително от треторазрядните български философи, които пишат учебниците по гражданско образование. Още по-лошото е, че тези анонимни неграмотници пишат и програмата на МОН, която след това става задължителна усмирителна риза на учебниците по този предмет. Направете си труд да намерите имената на авторите на програмата, а ако успеете, проверете в Гугъл сколър кой от тях колко публикации има в международни списания по въпросите на гражданското образование. После се чудим защо в програмата, примерно за 12-ти клас думата „отговорност“ се среща веднъж, а „власт“ 13 пъти. Така че, да - много е късно, но по-голям проблем е какво съдържание се предлага на младите хора, а също и как се предполага, че то може да бъде усвоено.

Учебникът започва с темата за личността, егоизма и защитата на гражданските интереси. Как учебникът се опитва да убеди учениците, че трябва да изоставят непосредствените си лични интереси, за да преследват обществено значими каузи, чиито резултат никога не може да бъде сигурен?

Изобщо няма такава дилема – Вие питате как ще обясня на нормален млад човек, че не бива да изоставя левия си крак заради десния. Защото няма такова нещо „личен интерес“ срещу „обществено значими каузи“. Само от този учебник и отникъде другаде ще може да разберете първо какво е интерес и защо тъкмо моите собствени интереси са два вида - частни и всеобщи. Това е като във всяка игра – в нея участващите се борят за победата, само че, за да има победа, трябва има игра по правила, щото иначе става просто меле и всички губят. А пък ако друг пише правилата, не се изненадвайте, че те ще са направени така, че да печели братовчедът на нормотвореца. Моят частен интерес е да победя, но моят всеобщ интерес е така да направим играта, че поне хипотетично всеки да има шанс да спечели. А иначе, изобщо не може да сте сигурни, че момичето на мечтите Ви ще откликне с взаимност, но това не Ви отказва да опитвате – докато имате мечти.

За разлика от другите учебници, Вашият не започва с урок за държавата, а с урок за икономиката. Защо?

Не е вярно. Нашият учебник започва с личността, защото в модерните общества тя е основата и центърът на света. Само че личност не е всеки индивид, а онзи човек, който въздейства на околните. Именно взаимната връзка с другите е интерес, зависимостта ми от обратното въздействие, което ще предизвикам с постъпките си. В модерните общества това става на първо място и в най-голяма степен чрез включването ми в мрежата от пазарни отношения. Няма как да бъдеш пълноценен човек в модерно общество и да си извън тази мрежа. Тъкмо това създава необходимостта да носиш лична отговорност за „правилата на играта“ в съвместния живот с всички други участници. А постоянната работа за поддържането и оптимизацията на начина, по който живеем заедно, е собственото съдържание на гражданството. Поради което е напълно възможно да имаме гражданство и без държава, примери има предостатъчно.

Това, че програмата на МОН започва с държавата, е проява на автентична вкорененост в тукашните историко-културни дадености. На Балканите не е изключение държавата да възникне от стечение на военни, геополитически обстоятелства. А България е най-ярка илюстрация на правилото, че така възникналата държава започва да създава обществото си – администрация, правов ред и съдебна система, образователна и здравна система, пътища, железници и т.н. Да не мислите, че в днешна Турция няма гражданско образование? Има и то е мобилизирано да създава лоялни към държавното величие патриоти… А едва ли е необходимо да припомням, че в условията на „реален социализъм“ именно държавата, проникваща и регулираща всички аспекти на човешкия живот, е основният инструмент на управляващата комунистическа партия, чрез който тя превръща всекиго в „строител на комунистическото бъдеще“. Как държавата няма да е демиург, „алфа и омега“ на обществения живот, нали? Е, и учебната програма на МОН започва с държавата, това е „толкоз просто и логично“, както е казал пролетарският поет.

В учебника се обсъждат много глобални теми като пандемията, тероризма, климатичните промени и др. Смятате ли, че тези въпроси изобщо вълнуват българските ученици?

Българските ученици, както и всички други в тази възраст, възраст се вълнуват от любовта, половия живот и т.н., но също и по тези въпроси може да има убийствено скучни и отблъскващи учебници. Както и обратното, дори висша математика може да се преподава по атрактивен и завладяващ начин. Лев Троцкий, интелигентът, който направи болшевишката революция, има поредица впечатляващо проницателни сентенции. Например, той е казал: „Вие може да си мислите, че не се интересувате от войната. Но тя се интересува от Вас!“ Вие може и да неглижирате тероризма, но не може да сте сигурни, че той няма да Ви достигне.

Тогава важният въпрос е как реагира учебникът по гражданско образование на тази опасност – дали чрез дефиниция, която трябва да зазубрите. Или с инструктаж как да постъпите, ако се окажете в ситуация на терористична атака. Начинът учител да убие гражданското образование е да изпитва учениците си дали са наизустили този инструктаж…

Трябва ли летните протести от 2020 г., а и протестите от 2013 г. под надслов „ДАНСwithme“ да бъдат в учебниците по гражданско образование? Как можем да обясним последните мащабни протести в България на 18-годишен младеж?

Това може да стане по един единствен начин – умно и с разбиране. И категорично няма да стане насила. Обаче, както казва Йори, някои могат, а други - не.

По принцип всичко, което се отнася до нашия публичен живот, включително и протестите, може и трябва да бъде предмет на дискусия в час по гражданско образование. За да могат поне следващите поколения да знаят, че вдигнат юмрук не те прави гражданин. Гражданин става онзи, който владее практически инструментите за защита и развитие на условията за нашия съвместен живот. За да изкопаеш дупка, ти трябва кирка и лопата; за да влезеш в интернет, ти трябва компютър. За да станеш гражданин, трябва да владееш начина за организация на доброволческа кампания, медийна кампания – също; да знаеш какво е фондонабиране – защо се прави и как; трябва да участваш в контрола над местните власти, но и това се учи чрез правене по гражданско образование. Стига да знаеш как и да ти е важно! Защото иначе ще продължаваме да живеем, както и досега. И ще избираме да ни управлява онзи, който знае единствено да ни гледа много лошо…