Майките се научиха да бъдат бащи, а детето има нужда и от двамата родители

Когато говорим за равни права и възможности на половете, в повечето случаи визираме жените, но мъжете също водят своите битки за равни права и родителството е една от онези територии, в които тази борба е най-трудна. Вече над 20 години международното движение за права на бащите адресира въпроса за непривилигерованата позиция на бащите при отглеждането на децата и по-конкретно за дискриминирането им в семейното законодателството и в бракоразводните дела.

Тази битка се води и в България, където въпреки привидно егалитарното законодателство, при споровете за родителски права интересите на детето се свързват преимуществено с майката като значим родител, а бюрократичните и институционалните неуредици не дават гаранции за изпълнението на съдебните решения, свеждащи присъствието на бащата в живота на детето до 4 дни месечно.

Чрез протести и петиции от няколко години български бащински организации алармират за този проблем и издигат искания за равни родителски права след развода, подобряване на институционалната закрила на правата на детето и правно уреждане на „споделеното/съвместното родителство”, което предвижда съвместното упражняване на родителски права след развода и е регламентирано в редица европейски държави.

Проблемът е значим не само заради огромния брой на разводите в страната ни – 10 483 през 2015 г. по данни на НСИ, но и заради въвличането на децата в родителски спорове с всички негативни социални и психологически последствия от това. Данните на Държавната агенция за закрила на детето за 2015 г. показват тенденция на нарастване на броя на случаите на деца, въвличани в родителски спорове и лишени от възможността да осъществяват лични контакти и с двамата си родители – основно право, регламентирано в Конвенцията на ООН за правата на детето. Преобладаващите сигнали към ДАЗД за нарушаване правата на децата вследствие родителски конфликти са от бащи и най-често касаят нарушен режим на лични отношения с детето.

Сериозните законови и административни проблеми в уреждането на родителските права след развода обаче са само едната страна на монетата, а от другата са относително незабелязаните му социалните му измерения – традиционно слабото участие на бащите в отглеждането на децата, агресията и конфликтността в обществото ни, отсъствието на общност в живеенето, споделянето и решаването на проблеми. За тази страна на въпроса, за правата на бащите разговаряме със Светослав Стефанов, председател на Съюза на бащите в България – организация, създадена преди една година, но предлагаща различен поглед към проблемите на бащите.

Как започна всичко и какво наложи създаването на вашата организация?

През 2013 г. се разделих с бившата си съпруга и оттогава започна ходенето по мъките. Преди излизането на съдебното решение се свързах с полицията и оттам ми казаха, че няма никакъв официален документ преди съдебното решение и по тази причина нищо не може да се направи. След излизането на съдебното решение „идилията“ продължи – жена ми продължаваше да не ми дава детето; алармирах социални, полиция, частен съдебен изпълнител.

В един момент се стигна до решението да създадем Съюз на бащите. Това е организация, която насочена изцяло към интереса на децата. Ние не сме женомразци и се разграничихме от останалите организации, които се стремят към постоянен контрол и наказване на бившите си половинки. За нас е важно да настъпи промяна в самото общество. Проблемите на бащите не са проблеми само на разведените бащи, а и на неразведените бащи, защото много често майките упражняват изцяло функцията на родител, а бащите минават на заден план. Ние искаме тези бащи да започнат да осъзнават, че имат деца, да бъдат свързани с тях и майките да останат с повече свободно време.

Нека бащите си дадат сметка, че имат дете преди момента, в който се развеждат и майката ограничи правата им. Когато майките са твърде активни, често това е защото бащите си търсят оправдания да не се занимават със свързаните с детето задължения. Но когато бащите са ангажирани в отглеждането на детето и отговорността е и на двете страни, тогава и бащата ще се появи като фактор. Необходимо е и двете страни да са активни и да отглеждат детето заедно, тъй като детето има нужда от двама родители, от майка и от баща. От майка си ще получи нежност и топлина, от бащата ще се научи да бъде по-амбициозен, по-нахъсан.

Има неща, на които едно дете не може да се научи от майка си - като футбол и шофиране. Едната страна трябва да допълва другата – майките са силни в едни неща, а бащите в други. За да свържем бащите с децата им, организирахме различни инициативи, като например безплатен курс за гмуркане по време на Седмицата на бащата, благотворителен мач на деца срещу бащи, благотворителна инициатива за абитуриентите, чрез която им осигуряваме безплатни рокли или костюми, а в момента сме в кампанията „Подарявам ти усмивка в книга“.

Ние се борим за това между хората да има контакт и диалог. Апелираме за това, когато двойката има проблеми, двете страни да си дадат сметка, че има дете, и да започнат да мислят за него, да седнат и да си стиснат ръцете. Тук се появяват и адвокатите, много от които злоупотребяват с дадената ситуация, настройват едната страна срещу другата с цел по-голям хонорар. В тази връзка аз съм медиатор към Центъра за медиации към Софийски районен съд и това, което ми прави впечатление, е че хората са забравили да комуникират един с друг. Има много агресия, постоянно се търси мъст и там някъде, на заден план, остават децата. В момента, в който детето например има здравословен проблем, родителите се обединяват и започват да се грижат за него, а това е грешно и грозно. Нашият слоган е, че децата могат да бъдат щастливи и след развод, но реално децата трябва да бъдат щастливи и без развод.

По ваши наблюдения, склонни ли са българските бащи да са по-включени в отглеждането на деца преди и след развода, искат ли да се борят за децата си, има ли готовност за тази промяна?

Прави ми впечатление, че стават все по-активни, защото много често с нас се свързват бащи, които искат допълнително време с децата си, а не само контакт с детето. В съдебното решение обикновено се фиксира, че бащата има право на четири дни с детето в месеца и 20-30 дни през лятото, което е недостатъчно за тези бащи.

Какво мислите за споделеното родителство, което е едно от основните искания на бащинските организации?

Споделеното родителство е личен избор, който се постига в следствие на един нормален диалог между двете страни. Дори да има споделено родителство, заложено в законодателството, пак ще има вратички, злоупотреби и неспазване. Споделеното родителство е малко особено, защото не говорим за някаква вещ, която тази вечер ще бъде в единия дом, а следващата вечер - в дома на другия родител. Споделеното родителство е насока, в която родителите трябва да мислят. Ако се заложи в закона, че родителят през ден ще вижда детето си, това може да постави детето в неудобна и неприятна ситуация. Например, ако единият родител живее в Люлин, а другият в Младост, детето ще трябва непрекъснато да се откъсва от приятелите си, за да се среща поравно с двамата родители. Идеята на споделеното родителство е следната - родителите да имат равно участие в изграждането на личността на детето, а не всичко да се решава едностранно от майката. Необходимо е обществото да си даде сметка, че за отглеждащия родител би било много по-лесно да прехвърли част от отговорността и грижите върху другия родител. Всяка жена има нужда от лично време, защо веднъж седмично да не даде детето на бащата, а тя да излезе на кафе или да отиде на заведение?

Предвижда ли законът медиация при бракоразводните дела и колко успешна е тя?

От няколко години започна обучение на съдии, които да насочват към медиация. Всяка година има около 100 медиации, които са пренасочени към Центъра за спогодби и медиации. В него работят само доброволци-медиатори, които са завършили успешно курса и са регистрирани в Министерството на правосъдието. Голям проблем е, че медиацията не е застъпена в България, макар че от 2004 г. е предвидена в закона. Медиацията преди бракоразводното дело дава възможност на двете страни да си кажат болките и да осъзнаят, че този дявол не е толкова черен. Когато и аз самият бях в периода на раздяла, получих хиляди съвети и взех решение, но реално не чух другата страна и не дадох възможност на бившата ми съпруга да изкаже мнение. Проблем е, че семейните проблеми се обсъждат на работа и се споделят с колеги. На работа се занимаваме със семейните проблеми, а вкъщи отнасяме проблемите от работата и така се завърта един цикъл, от който трудно се излиза. Благодарение на помощта на нашата организация вече имаме два случая, в които бащите се бореха да се виждат с децата, а сега живеят в старите си семейства и едното семейство чака второ дете. Те седнаха, установиха какъв е проблемът в основата на раздялата и съумяха да надраснат агресията. Има семейства, в които самото дете се е появило прекалено бързо и самите родители не са пораснали. За тях също е много важно да започнат да си говорят.

Какво е мнението ви за евентуално сътрудничество с женските организации – бихте ли си сътрудничили с тях? Мислите ли, че е възможно бащински и женски организации да си сътрудничат?

Разбира се, ние сме отворени към тази идея. Първо, нас ни подкрепят и жени. И второ, ние не смятаме, че майките са носители на злото. Нямаме партньорски отношения с някоя феминистка организация, но в близко бъдеще мислим и в тази насока, това би стимулирало работата ни. Има феминистки организации, които оплюват мъжете, има организации на бащи, които оплюват майките. Води се война, ние търсим баланса, искаме да покажем и на двете страни, че има конкретен проблем, но има и начин.

Мислите ли, че бащите сега са по-различни от бащите от предишното поколение?

Със сигурност, защото майките са по-различни, те се научиха да бъдат бащи – да печелят основния доход, да бъдат амбициозни, да бъдат постоянно в движение, същевременно да се грижат за децата и съпруга си. Има едно тълкувателно решение на съда от 70-те години, че майката е по-успешният родител. Тогава може би това е било така, защото майката си е седяла в дома и е прекарвала повече време с децата си. Когато една жена работи наравно с мъжете, няма по-успешен родител. Обществото е толкова динамично, че трябва едната страна да компенсира другата.

Статистически погледнато обаче разликите в трудовата заетост на мъжете и жените не са големи. Още от 70-те години насам жените в България работят почти наравно с мъжете. Може би изискванията на работните места са се повишили – за повече часове и повече отдаденост?

Ако погледнем, например, българските филми от 70-те и 80-те години, ще видим, че всички ключови ръководни позиции се заемат от мъже, а жените са били изпълнители. Докато сега, например в Америка, е възможно да има жена президент. Преди години това е било абсурдно-жена да оглави нещо.

Тоест, сега за жените са се отворили високите позиции и това ги амбицира?

Абсолютно. Сега има война между половете, която отшумява и в която главно значение се придава на финансовия момент. Никъде не се залага на това, че човек може да е успешен, защото е по-любвеобилен, а всеки казва „Аз съм успешен, защото изкарвам много пари.” Мъжете се потискат от това, че жените изкарват повече пари.

Още по темата

11/05/2016

Свят

Седмица платен отпуск за бащите на новородени в Чехия

21/12/2013

Протести

Бащи на протест: Върнете ни децата

25/04/2013

България

Бащи на протест за равни родителски права

26/12/2012

България

Бащи в костюми на Дядо Коледа протестираха в центъра на София

Следете новините ни в GoogleNews