Ива Тодорова: В живота репетициите се наричат грешки, които повтаряш без точен ден за премиера

„Приятно ми е, Ива!“ е едно от театралните събития на годината. Истинското изкуството е неделимо и неразличимо от живота такъв, какъвто е. В това се убеждават вече няколко месеца зрителите на първия авторски моноспектакъл на актрисата Ива Тодорова. Комбинацията от свеж и непресъхващ смях, трогващи моменти и парченце от автентичната магия на театъра приковава за 90 минути вниманието, погледите, сълзите и усмивките. Защото в него всичко е едновременно и театър, и самият живот.

Ива Тодорова е позната на почитателите на театъра от ролята на еколожката от спектакъла „Добре дошли в България“, за която получи номинация за „Аскеер 2017“. През 1997 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специализира в Университета на Маастрихт и в „Театро Нуово ди Торино“. Между 1997 и 2002 г. участва в постановки, режисирани от Стоян Радев, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Марий Росен, Андрей Белчев. После среща любовта, която я отвежда в Италия. През 2009 г. се връща у нас и започва работа в Списание 8, където до днес е рекламен директор.

Консултант на постановката е Стоян Радев, сценичната среда е дело на Елица Георгиева и Момчил Алексиев.

Ива, какво трябва да знаят бъдещите ти гости, които не те познават, за това, което ги очаква в „Приятно ми е, Ива!“? 

Нищо. Най-добре е да дойдат без каквито и да било очаквания. Просто да донесат себе си като на гости на непознат. Доброто настроение е плюс, но и една възглавница би свършила работа. Ако имат повече място в чантата, може да си вземат храна и вода, витамини и шуслерови соли, да не закъсат по средата на представлението. Искам всички да се чувстват добре и комфортно.

Как минаха досегашните представления?

За мен премиерата беше голямото предизвикателство и напрежение, но после всичко преля в радост, кеф и адреналин. Публиката се забавлява. Еди Мърфи казва: „Най-много обичам да се смея, но още повече обичам да карам другите да се смеят“. Именно това ми се случва и е прекрасно!

С какво те изненадва публиката?

Тя е вълшебна! Реагира през цялото време, така се получава среща и жива комуникация между представлението и гостите му. Общуване, тишини, споделяне, див смях – прекрасни неща, за които си мечтая да се случват на обществените места, а не в социалните мрежи. А мисля, че представлението предразполага към общуване, дори още със заглавието си...

Кое е по-трудно за актьора – да разсмее, или да разплаче? Кое ти се получи по-добре на премиерата?

Аз не виждам голяма част от публиката, само я чувам и усещам. Защото съм екстрасенс (смее се). Чувах бурен смях, спектакълът спираше няколко пъти, защото хората се смееха. Не чух никого да плаче, но със сигурност има моменти, в които човек може да се притаи за миг в своя меланхоличен кът на миналото или на въображението. Не целя нито смях, нито тъга, просто разказвам една история, която прилича на историята на всеки един живот в залата. Която показва, че понякога въображението има граници, докато реалността – не. А иначе не знам кое е по-трудно, актьорската професия не е лесна, нищо, че изглежда такава.

Театърът живот ли е? А животът – театър?

Театърът е театър, но аз обожавам да виждам как актьорът застава на сцената със самия си живот, независимо каква роля прави. Това ми е най-интересното на сцената. А иначе знаем, в театъра има репетиции, за да направиш представлението хубаво. В живота репетициите се наричат житейски уроци или грешки, които повтаряш без точен ден за премиера. Когато усвоиш даден житейски материал, тогава... Тогава нищо не се променя. Започват се нови уроци.

За какви хора е моноспектакълът?

За всякакви – от ученици до хора на възраст. Не е женски спектакъл, мъжете също много се смеят. Наистина за всички.

Ти си автор и на текста, до каква степен той е автобиографичен?

На 100%!

А по-лесно или по-трудно е за един актьор да играе с думи, които сам е написал?

Сега, като си научих текста, е лесно. Но докато го учех, защото зад един моноспектакъл седи огромен текст, се чудех кой е тоя, дето е писал всичко това... защо не се е спрял навреме! Трудно е човек да произнася собствен текст и защото все ти иде да поправиш, да доизкусуриш нещо.

В спектакъла става дума за лешоядите. Защо точно тези птици, които се свързват с мършата – вземат нещата наготово и обичат да се ровят в мръсното?

Знаете ли, аз се отнасям към всяко животно и растение с интерес. Много обичам да наблюдавам дивата природа, тя ми дава отговори, свобода, разширява или направо разгромява границите в мен с лекота. И точно една история с лешояди направи нещо подобно. Не съм се замисляла даже, че те са отвратителни с нещо, просто са неизменна част от съзиданието, както всяко друго същество.

Защо си струва човек да се занимава с изкуство у нас?

У нас или където и да било си струва заради себе си. Чехов казва: „Ако можеш да не пишеш, не пиши...“.

Имала си шанса да работиш в най-големите ни театри, после заминаваш за чужбина. Защо?

Бях решила, че няма да си слагам името под нещо, което не ми харесва и играех... - доста надменно от моя страна, - само в неща, които ми харесваха. Но беше трудно да се издържам така, допълнителното обстоятелство влюбване допринесе да замина.

И все пак си се върнала, съжалявала ли си някога? 

Човек винаги иска това, което няма. Но това е една от идеите на представлението: като се обърнеш назад, да се смееш и да не съжаляваш.

Кои са днешните будители?

Много са и на най-различни нива, срещам ги всеки ден. Преди две години ходих на един фестивал в село Долен. Веско от „Исихия“ построи там амфитеатър, събраха пари да реставрират къщите. Те са будители. Това са хората, които действат.

Кои са учителите ти в живота?

Баба ми. Тя беше учителка по история, но ме е научила на много неща, някои от тях споменавам в представлението. Антон Трендафилов, човекът, който ми разказа и подготви за изпитите в НАТФИЗ, разбира се - Коко Азарян, Стоян Радев – режисьор и консултант на представлението. И децата.

Коя е твоята роля?

Елате да гледате „Приятно ми е, Ива!“ и след това ще ви кажа. Ако, разбира се, не се досетите сами...

Още за Ива: www.facebook.com/iva.todorova.actress

Следващите представления в Театър 199 „Валентин Стойчев“ са на 10, 23 май и 16 юни. Спектакълът ще гостува на 12 май в Шумен, на 16 май в Габрово и на 7 юни във Варна.

Следете новините ни в GoogleNews