Юлиан Попов: Позицията на правителството за Зелената сделка не е перспективна

Следва от 1 стр.

- Какво е бъдещето на Маришкия регион, защото говорим не просто за едни ТЕЦ-ове, а за бъдещето на десетки хиляди работни места?

- Бъдещето на Маришкия регион зависи от няколко фактора. Единият е правителството, другият е местната власт, третият са фирми на територията на Марица - Изток и четвъртият са профсъюзите. Марица - Изток е един изключителен регион за развитие на новите индустрии. Това е нещо, което защитаваме и написахме един политически бриф, който обсъждаме с Комисията - за въглищния регион с много висок потенциал за новите индустрии. Първото нещо, което трябва да се направи за Марица-Изток е да се разработи интегриран план за бъдещото му развитие и в никакъв случай да не се допуска разграбването му на парче. Подобна фрагментация ще унищожи потенциала на региона, няколко фирми ще се облагодетелстват и с това ще приключи историята на този ценен потенциал. В такъв план естествено трябва да се включи като първа стъпка изграждането на големи соларни централи - става дума за гигавати, не за 50 или 100 мегавата.

- Говорим за използване на опустинените райони от въглищните мини?

- Да. Земята в Маришкия басейн не може да се използва за селско стопанство. Тя има един собственик - държавата, която може да разполага с тази площ и така рязко да съкрати разходите и времето, за което подобна инициатива да започне да се реализира. Там е съсредоточена най-силната електропреносна мрежа, което допълнително съкращава разходите. Докато се стигне до няколко гигавата соларна енергия, няма нужда от изграждане на допълнителна инфраструктура, тя просто се изгражда и се закача. Докато соларната енергия, сама по себе си, не създава много работни места, след като е построена, тя създава работни места, докато се строи. Ако се направи десетгодишна програма за изграждането на такива мощности, за тези 10 години ще се осигурят много работни места. Но това е само един компонент от бъдещето на Марица-Изток. Успоредно със соларната мощност могат да започнат да се изграждат мощности за производство на чист водород. Именно това е комбинацията, към която трябва да се стремим и която би била подкрепена от “Зелената сделка” и Европейската комисия по принцип.

- Става въпрос за производство на водород чрез соларна енергия?

- Да. В контекста на климатичните политики говорим само за производство на зелен водород, тоест на водород от възобновяема енергия. Производството на водород е един вид на съхранение на енергия и Марица-Изток предлага много добра потенциал заради голямата си площ и възможността да се произвеждат значителни количества водород от евтина соларна енергия. Но това е само една част. На тази територия могат да се изградят различни системи за съхранение на енергия, с батерии, електротермално съхранение (ETES) и други. Инсталирането на батерии за съхранение на електроенергия е основният бизнес на AES (щатската компания, собственик на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и ВяЕЦ „Свети Никола“ - бел. авт.), тоест фирмата е вече там, на място. В Марица-Изток могат да се изградят всички нови индустрии и на практика районът да процъфти. Основен актив на този район са и самите хора, които са инженери и техници с висока квалификация и които са още една причина да се опитаме да привлечем инвестиции в новите нисковъглеродни индустрии.

- Освен пряко енергийните предприятия, какво друго може да се изгради там според Вас?

- Марица-Изток може да се превърне в клъстер на нисковъглеродните индустрии и да привлече и производство на батерии, електромобили, електрически автобуси, тролейбуси, изолационни материали, термопомпи, компоненти за соларната и вятърната енергетика и много други. Това са чисти индустрии с много по-висока добавена стойност, по-привлекателни, инженерно базирани. Така всички работещи в региона, които биха искали да имат работа, биха могли да останат там. Не само те, но и техните деца, защото това са неща, които са привлекателни за млади таланти и млади хора. За мен бъдещето на Марица-Изток е изключително позитивно и светло в случай че има позитивна нагласа от страна на компаниите, правителството и местната власт.

- Мислите ли, че правителството осъзнава какво е “Зелената сделка” и има ли планове?

- Българското правителство заяви крайно консервативна позиция по отношение на “Зелената сделка”, която според мен е жертва на недостатъчна договореност и разбиране с профсъюзите и с местната общност, главно в Марица. Правителството се противопоставя на по-амбициозните цели на “Зелената сделка”, което е разбираемо от една страна, но от друга поставя България в една много неизгодна преговорна позиция. Много по-добре е България да каже: “Да, добре. Ние ще се съгласим с тези цели, но имаме условия и искаме тези, тези и тези индустрии да бъдат подкрепени”. Тези цели ще бъдат наложени така или иначе, защото ние сме се съгласили с целта за 2050 година. Сега трябва да изградим интегриран план за региона и да преговаряме с Европейската комисия и с бизнеса. Европейската комисия до най-високо равнище има голям интерес от подобен проект, но топката е при нас. В момента българското правителство е заело една много предпазна позиция - ние сме против, защото нещо може да се случи. Това е разбираема, но не е особено перспективна позиция, надявам да я преодолеят.

- Можем ли да обобщим, че ако правителството си постави амбициозни цели, България и хората ще спечелят от този преход? И обратното, ако има ниски цели и консервативен подход, ще загуби?

- Да. Категорично. Макар да не е толкова просто. Въпросът не е в това правителството да заяви: "добре, подкрепяме целта от 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. и всичко да потече по мед и масло". Това, което правителството трябва да направи, е да подкрепи тази цел, но и да създаде среда за новата икономика. Такава среда съществува в някаква степен, защото много неща, свързани с новата икономика ги има в България. Българските фирми в соларния бизнес са изключително успешни по света. Български фирми са инсталирали 6-7 пъти по-голям капацитет соларна енергия извън България, отколкото целия капацитет, изграден в България. България е четвъртият най-голям производител на велосипеди в ЕС. Пловдив е столица на производството на велосипеди. Започва производството на електрически превозни средства. България има много сериозно развитие в производството на батерии. България е вече признат регионален лидер в дигиталните технологии, а дигитализацията е тясно свързана със зелената сделка. Това, което правителството трябва да направи, е да създаде условия точно този вид индустрии да се разрастват от само себе си, не да ги създава, а да създаде условията за да бъдат привлечени още инвестиции в тази посока. Тогава хората ще спечелят много. Ще спечелят работни места, ще спечелят индустрии с много по-голяма принадена стойност, ще спечелят инвеститорски интерес от съвсем различна категория от тази, която в момента съществува. България ще спечели по-чист въздух, по-ефективен транспорт, комфортни жилища и ще стане привлекателна за талантливи хора, за млади хора, предприемчиви хора. Демографският проблем в България няма да се реши с повече раждания, по-евтини памперси и други подобни социалистически мерки. Той ще се реши с по-привлекателна инвестиционна и жизнена среда и с по-висок жизнен стандарт. Това именно предлага "Зелената сделка" в комбинация с възстановителния пакет.

Още по темата

17/02/2020

Анализи

Какво е Зелената сделка и как трябва да промени Европа

Следете новините ни в GoogleNews