Димитър Манолов: Първата ми работа е да намеря добри експерти за "Подкрепа"

Димитър Манолов беше избран за председател на КТ "Подкрепа" на 9 февруари. В продължение на 21 години той беше зам.-председател на синдиката, основан и ръководен досега от д-р Константин Тренчев.

26 години КТ "Подкрепа" беше ръководена от д-р Тренчев. Как се поема такова тежко наследство от толкова безспорен лидер?

То е по-скоро отговорност това. Не е нещо, което да носи, повече взима. Аз много исках да ми се размине тази горчива чаша, колкото и странно да им се види на много хора, но тези, които са отвътре, знаят за какво става дума. Хубавото е, че аз бях до д-р Тренчев 21 години. Ние с него имахме обособени роли вътре в синдиката. Естествено обособени, колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Така че аз знам за какво става дума. От там идват и всичките ми угрижености - защото знам за какво става дума.

С какво ерата “Манолов” ще се различава от ерата “Тренчев”?

Е, не може да не се различава, дотолкова доколкото всяка една организация се отразява по някакъв начин личността на човека, който е най-отпред. И тъй като аз не съм Тренчев, "Подкрепа" сигурно ще стане някак по-различна, но не защото аз ще търся някакви различия, то ще стане по обективни причини.

Като човек познаващ и д-р Тренчев, и "Подкрепа", коя беше най-голямата сила на Тренчев като синдикалист?

Тренчев е особена душевност. Той е човек, който може да бъде безгранично търпелив, изключително аналитичен. Аз съм човек с математическо мислене, той е хуманитар. Аз гоня проекта си, тичам между 2 точки, докато той търпеливо си намира печелившия път. Той може да не е най-късият и най-често не е. Тренчев умее да намира подход към всеки един човек.

Доволен ли си от състоянието на синдиката в момента?

Синдикатът е в прилично здраве. Но аз казах на колегите в залата, че много би ми се искало при същата квота на представителство, следващият ни конгрес да е в Арена "Армеец".

Т.е. "Подкрепа" да се разшири многократно?

Категорично.

Имало ли е неща, които през тия години си казвал, че Тренчев не ги прави достатъчно добре и ти ако си на негово място, ще ги направиш по-добре?

Ние имахме много различни роли в синдиката. Той се занимаваше с много неща, с които аз никога не съм харесвал да се занимавам и сега ще ми се наложи да се занимавам.

Като например?

Аз се занимавах прилично с нещата, с които аз се занимавах. Но с лавирането между политици, интереси, Тренчев се справяше перфектно. На мен тепърва ще ми се наложи. Никога не ми е било присърце подобен тип занимание.

Виждаш ли промени, които трябва да се извършат в синдиката и които са належащи?

Разбира се, винаги съм ги виждал. На мен много ми се иска да създадем един добър експертен екип, по-добър от сега. Дори ще започна от личното. В "Подкрепа", аз се бях оказал единствения специалист по социално осигуряване и пенсии в частност. И страшно много не ми харесва да съм единственият. Казвам това в подкрепа на тезата си, че ще създам един добър експертен екип, който да може да работи, ще се обърна да търся млади хора. Ние направихме миналата година с Агенцията за заетостта, един проект за настаняване на млади хора в първо работно място, петдесетина човека, ако не бъркам. Ще се огледам сред тях, кой става, кой иска, кой може, ще потърся сред други специалисти. Това ми се иска на първо време да направя, за да може тази ежедневната работа да бъде експертно обезпечена, а да не правим импровизации.

Преди 23-24 години години, синдикатите имаха особена роля в обществото - те сваляха и качваха правителства. Постепенно тази роля намаля. Свършил ли е този период на синдикатите?

Мен не ме блазни подобен тип роля. Тогава в обществото никой не знаеше ролята си и всеки се занимаваше с всичко. Имаше страхотен ентусиазъм за идеята, че за нула време ще направим България чудесно място за живеене. Оказа се нещо съвсем различно. Оказа се, че имаше хора, които отдавна си бяха направили своите планове, които реализираха своите планове и за съжаление мога да кажа, използваха и нас най-вече заради нашата неопитност. Правили сме страхотни грешки мислейки, че правим нещо хубаво. Надявам се да ни е дошъл акъла в главите, но тънката граница къде свършва синдикализма и започва политиката никой не я знае.

Една от най-големите критики към синдикатите е, че се занимават много повече с работниците от държавния сектор, а са изоставили работниците в частния сектор. Ти споделяш ли тази критика?

Тази критика се дължи на незнание. Тези, които критикуват по тази линия, нямат представа за нещата, които се случват в синдикатите. Вие виждате най-големите системи - здравеопазването, образованието и заради това правите подобни изводи. Като там стане някоя разправия, тя става обществено видима, но всеки ден се случват неща в частния сектор, по които синдикатите вършат нещо и доказват себе си по някакъв начин. Например сега в едно ямболско предприятие, където работят 4000 човека и е 100% частно, върви голяма разправия, голям индустриален конфликт, в които ние участваме и ще продължим да участваме. Има много случаи, които медиите подминават. Наскоро в едно предприятие имаше 45-дневна стачка и 400 човека бяха отпред на портала. Само че на вас тия работи не са ви интересни. Това не е упрек разбира се, но вие, журналистите, отивате там, където са големите системи, които навсякъде по света са публични - образование, здравеопазване.

Кои ще бъдат твоите заместници и виждаш ли отсега нови лица в "Подкрепа" или тепърва ще се търсят?

От целия ми екип, с който ще работя. имам двама човека, с които съм работил досега и са доказали, че могат да работят. Единият е Веселин Митов, който се занимава с изключително специфична работа - с международната дейност, там трудно, бавно се трупа капацитет и човекът си е много читав.
Вторият човек, с когото ще продължа да работя и ще се опитам да го направя най-важният човек в синдиката е колегата Александър Загоров, който ще работи социалната политика. Той досега работеше такива неща, но ги работеше малко откъслечно в определени детайли. Заместникът, който си избрах и около който станаха някакви дребни колизии (щеше да ме изненада, ако не бяха станали) ще е Йоанис Партениотис, с когото сме заедно от 90-та година в синдикализма. Той ми беше заместник и когато аз бях шеф на Строителния съюз, човек който знам, че няма да ме остави на средата на пътя.

За шеф на стачния отдел поканих една жена. На някои може да им се види абсурдно, но тя е повече мъж от повечето мъже, които познавам. Казва се Любка Георгиева. Тя е от Дупница и беше един от организаторите на барикадите пред 1997 година. И още една жена има в екипа - началникът на организационния ни отдел - Нели Христова. С тези почваме засега.

Какви са в момента отношенията със социалните партньори и те ще се променят ли?

Честно казано в рамките на последните три дни се случваха някакви неща, които не успяхме да проследим докрай заради това, че имахме конгрес. Някакво напрежение има между работодателските организации и правителството. Иска ми се да разбера за какво става дума, но важното е, че аз изключително много държа на партньорските отношения, изключително много държа и на коректните отношения. Искам да припомня, че аз се извиних на работодателските организации, без да нося персонална вина, за тая неразбория, която стана около частните пенсионните фондове. Но така или иначе аз не обичам некоректните отношения и ще се опитам да поговоря с лидерите на отделните работодателски организации и да им заявя моите позиции и моите бъдещи намерения, пък те каквото си решат, тяхна си е работа.

С другия синдикат - КНСБ какви са отношенията? Партньори, конкуренти?

Партньорски със сигурност, защото другото би било самоубийствено. Но спрете да ме питате "Какво мислят синдикатите?" Аз от този въпрос полудявам. “Какво мислят синдикатите?” или “Какво ще направят синдикатите?”. Трябва да е ясно, къде е Подкрепа, къде е КНСБ.

От чиста синдикална гледна точка, кой е най-големия проблем на България, който трябва да се решава?

Проблемът на България е пътят, по който се движи и изпуснатите посоки. Проблема на България е разрушеният обществен морал, разкъсаните връзки в обществото и никак не е лесно да отговоря толкова бързо и просто. И другия проблем на България е, че тя няма как да бъде различна от останалия свят, защото и останалият свят като цяло не върви на добре.

Още по темата

10/02/2015

Общество

Манолов: Пенсионните реформи се стовариха върху поколението 1950-1974 г.

09/02/2015

Общество

Димитър Манолов стана президент на „Подкрепа“

22/12/2014

Интервю

Димитър Манолов: Да избираш между един и друг фонд не е никакъв избор

19/09/2014

Интервю

13 въпроса за рока. Отговорите на Димитър Манолов

Следете новините ни в GoogleNews