13 въпроса за рока. Отговорите на Димитър Манолов

Тези дни сайтът WeRock.bg става на 13 г. Първите 12 ги изживя под името Metal Katehizis. Но сега с името WeRock.bg вече е част от OFFMedia, в която влизат още OFFNews.bg и форумът OFFRoad-Bulgaria.com.

WeRock ще отбележи 13-ия си рожден ден с концерт на Grave Digger.

А ние изпратихме 13 въпроса за рока на 13 известни личности, за които знаем, че са посветени в магията на рока.

Първото интервю беше с Евгений Дайнов.

Сега ви предлагаме отговорите на Димитър Манолов, вицепрезидентът на КТ "Подкрепа", който дори се постара да даде линкове към песните, за които говори.

1. Коя беше първата рок касетка/диск, която сте си купили?

Когато аз "проходих" в рока, още нямаше нито касети, нито дискове. Музиката се разпространяваше на винилови плочи и магнетофонни ленти. Не знам защо, но в главата ми се върти една малка плоча на 45 оборота на Creedence Clearwater Revival, на която беше записана Bad Moon Rising. E и не помня още какво.

2. Първият концерт на рок група, който се посетили?

Със сигурност трябва да е било нещо в тогавашния КЕВ на университета, където понякога дънеха нелоши родни банди. Останала ми е в главата групата "Импулс" с певец Вили Кавалджиев, които забиваха страхотни кавъри на актуални групи.
Когато, трябва да е било през 1978-а, за първи път в София дойдоха Smokie, бях в казармата и ме наказаха "без отпуск" точно за техния концерт. И така, първият концерт на вече бивша голяма група, на който бях, беше този на останките от Uriah Heep при първото им идване в България, вероятно 1988-а. Концертът беше от 9 вечерта, а аз виснах пред "Академик" още в 5, напълно убеден, че ще съм първи човек срещу първи микрофон. Нахлух първи на стадиона няколко часа по-късно, за да видя, че на първите три реда предварително бяха настанили някакви хора, вероятно по комсомолска линия, които изгледаха целия концерт като театрално представление. Така че бях първи неорганизиран зрител срещу първи микрофон, развяващ шалче Uriah Heep, набавено Господ вече знае откъде.

Частичната ми компенсация за тази история с "агитаторите" на първите три реда беше, че при първото идване на Кen Henley в България, в Банско, въпреки дъжда и дългото чакане, все пак бях първи човек срещу първи микрофон.

3. Първата рок тениска?

Оооо...! Жълта, с неимоверно широки за крехката ми физика ръкави и щампа Led Zeppelin. Единствената, която намерих в продажба из едни дюкянчета в Будапеща през 1974-а. Другият ми трофей от това пътуване беше малка плоча на Deep Purple с Never Before  и When A Blind Man Cries. Нека кажем на читателите, че в онова време в соц. страните се ходеше на екскурзия с 30 лв, които можеше да обмениш. Плюс още 10 контрабанда, които стигнаха за толкова.

4. Любима рок банда?

Първата, в която се влюбих беше, както може да се подразбере вече, Uriah Heep. Не беше лесно да си фен на Uriah, защото тя беше и силно недолюбвана от критиката тогава. Нямам предвид нашенската - за нея всички западни групи бяха недолюбвани, въпреки отделните пробиви. И все пак - китарното соло в края на Кen Hensley и Mick Box от Tears In My Eyes беше музикална заставка на предаването "Метроном" на румънския клон на Свободна Европа, което беше нещо като официален източник на информация на нашето рок общество.

Но тогава аз и нашата тайфа слушахме абсолютно всичко, до което можеше да се докопаме. Хард рок, глем, прогресив, пънк, афро, електронна музика, соул, фънк, джаз... И сигурно нещо изпускам пак. Както си му е редът, навсякъде имаше по някои любими банди. Помня също как Queen ми отнесоха главата, когато ги чух за първи път. Две години преди светът да падне в краката им след Bohemian Rhapsody. Не бива да пропускаме в никакъв случай Pink Floyd... Но, ако тръгнем по тази писта с изброяването, ще стане страшно.Аз и сега слушам много съвременни банди и се старая да внимавам във всичко ново. Особено в алтернативния рок. И безсмъртният пънк, разбира се. Той може всичко.

5. Любима рок песен?

Не може да има отговор на този въпрос. Дори човек да има една единствена любима банда, пак с времето различни нейни парчета се харесват повече от другите. Понеже непрекъснато споменавам Uriah Heep, ще кажа кое от техните парчета ми е нелюбимо, макар с риска да се покрия с презрението на част от читателите и това определено е July Morning. Същото е отношението ми и към Stairway To Heaven, апропо. Може би защото прекаленият светец и Богу не е драг. Но пък Led Zeppelin са автори на най-великия, според мен, рок енд рол. Всичко след това прилича на римейк. То така си се и казва - Rock 'N' Roll. Знам, че никога няма да ми омръзне да слушам Rain, едно уникално парче, както и The Shadows And The Wind  заради убийствената акапелна хармония в края на парчето. А последното ми засега любимо парче май е The Vampire Of Time And Memory на Queens Of The Stone Agе. Музиката отдавна надхвърли ерата на обикновеното слушане, като че ли Michael Jackson беше този, който я превърна в мултимедия и оттогава вече нищо не е същото - трябва да слушаш, но и да гледаш.

6. Последния рок концерт, който сте посетили?

Рок фестът това лято на "Академик", на който забиха The Offspring е закриха 30 Seconds To Mars. Последното беше забележителен панаир и всички, които са го пропуснали могат само да съжаляват. И малките, които бяха там и се забавляваха, ме накараха да се чувствам обнадежден и да провидя лоши дни за чалгата, чул ме Господ. Бях нещо като придружаващо лице на по-голямата ми любима кръщелница Мери, 16-годишна, както и нейна приятелка и бях щастлив да видя сияещите им от радост лица.

7. Последната рок песен, която слушахте?

В момента съм си пуснал MTV Rocks, тече The Gaslight Anthem на Rollin And Tumblin. Парчето е слаба ракия.

8. Любим спомен, свързан с рока?

Да? Child In Time и ние сплели трепетни тела. В самото начало на този тип трепети. Някъде в шести клас. Мога, разбира се, да продължа този списък до безкрай, но този спомен беше първият, който нахлу от паметта ми.

9. С кой рок музикант би искал да си пиеш бирата?

А не може ли някакво по-голямшко парти? И първата наздравица - с Кen Hensly? Напомням на главния редактор на Offnews, че миналата година по това време ми обеща нещо. Такива неща помня като слон и ще си търся обещаното като завещано.*

10. Ако можеш да свириш в рок група, коя щеше да бъде тя и на каква позиция?

На някого може да се стори странно, но като че ли бих искал да съм на сцената до Matthew Bellamy от Muse и да забия с него на баса Supermassive Black Hole. Към този инструмент имам специално отношение, покрай покойния Gary Thain от Uriah Heep и John Entwistle от The Who, които бяха чудовища на баса.

11. Песента, която знам наизуст и мога да изпея най-добре е...

Също не са една и две, но по ирония на съдбата, тази, която най-често ми се случва да пея е пак неособено долюбвана от мен - Soldier of Fortune на Deep Purple. Веднъж на парти с жива музика, когато дойде до нея, един приятел ми тикна микрофона и оттогава в тази компания, а после и в други, не ме пропускат на това парче. Даже на два пъти го пях в дует с Вили Кавалджиев, да се свети паметта му. Вторият път той ме изкара на сцената. Веднъж го пяхме и с Ицето Ламбрев, екс Сигнал. В един пиано бар друг приятел, пак известен музикант, успя да ме кандърдиса да се пробваме заедно на With Or Without You  на U2. Със сигурност съм правил много по-добри неща в живота си.

12. Най-хубавият концерт, на който съм бил е....

Не знам дали това се нарича точно концерт, но говоря за The Wall на Roger Waters.

13. Продължи изречението: Когато слушам рок.....

"... светът поне за малко изглежда хубав и справедлив. Тъпото е, че следва "обратно в реалността".

------------------

*Бележка от главния редактор: Разказах на Митко Манолов как в Каварна си пихме бирата с Кен Хенсли и Джон Лоутън от "Юрая Хийп", които смея да нарека мои приятели. Бяхме откраднали телефона на кметъла Цонко Цонев и се опитвахме да го накараме да звъни с чалга, вместо с AC/DC. Оттогава съм му обещал, че следващия път, когато дойдат в Каварна и се уговорим да пием бира, ще поканя и него.

А ако ви интересува какво стана с телефона на Цонко - не успяхме. Цонко бързо се усети и си го взе, още докато даунлоудвахме чалгата. За отмъщение всеки път, когато му звъннеше телефона, Кен хенсли започваше да пее
If you're going to San Francisco, което по неговите критерии е най-гадната чалга.

Още по темата

18/09/2014

Интервю

13 въпроса за рока. Отговорите на Евгений Дайнов

Следете новините ни в GoogleNews