„Порнографията може да създаде комплекс за цял живот. Гледайки в едър план някакви размери, а после гледайки себе си от горе надолу – подрастващият младеж надали се изпълва с оптимизъм относно себе си. След сесиите си с тийнейджъри ги оставяме да ни задават въпроси – къде явно, къде на листче тайно, къде после насаме. Два въпроса се срещат най-често: на каква възраст е добре да се започне сексуалният живот и колко е добре да бъде размерът на пениса.“

Това заяви д-р Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП), в предаването „По острието с Калоян Константинов“.

„На първия въпрос правилен отговор няма. Не може да кажеш на 17 г., 8 месеца и 9 дни. Трябва да се започне тогава, когато си узрял физически, но и психически. Да имаш нужната информация, за да го направиш безопасно и да е с човек, на когото имаш доверие. Колкото до втория въпрос, обикновено младежите очакват да чуят, че размерът няма значение. Всъщност размерът няма чак толкова голямо значение. Има нюанс разлика“, обясни Стаменкова.

Срамният секс

Според нея у нас битува вредното разбиране, че всичко, свързано със секса, е табу. Това води до замитане на темата под килима и вредни последици за младите и подрастващите, които така или иначе са заливани от порнография непрекъснато в интернет пространството.

„Разговорът в българското семейство за интимността е доста труден и често отлаган. Голям срам е това. Дори на езиково ниво е закодирано, че е нещо лошо, така в българския език сексуалната област се нарича срамна област. За да се случи диалог, трябва да има желание и от двете страни. Родителите разчитат на училището да възпитава децата им. Всъщност училището трябва да си партнира с родителите“, допълва тя.

Д-р Стаменкова изтъкна, че нещата трябва да се наричат с истинските им имена: пенис, вагина, секс, менструация. Не да се измислят умалителни като пипето, пупото и др., които могат да създадат комплекси или да изложат децата, ако ги кажат сред хора.

Хубаво е още малките деца да се образоват по темите за раждането и секса, за да могат да имат и по-добро разбиране като възрастни. Проблемът е особено чувствителен при ромското население, но не само при него, подчертава лекарката:

„Не е добре, когато ти дойде първата менструация, родителите ти да те спрат от училище, за да те оженят на 14 и да родиш на 15. Добре е поне да завършиш средно образование, за да си адекватен на трудовия пазар и да имаш бъдеще.“

За да помогне на родители и учители в тези неловки разговори, от БАСП предлагат безплатни образователни видеа, подготвени от специалисти.

Порното образова децата ни

В противен случай децата така или иначе ще се образоват от видеа, но този път порно и далеч непредставителни към реалността.

„Челният сблъсък се получава дори когато детето се събуди и си отвори телефона. Това, че има магазини, в които се продават неща за възрастни и не се допускат деца под 18 г. – не е достатъчно. Не предпазваме никого по този начин“, обяснява д-р Стаменкова и допълва, че сексуалното образование е една малка част от цялостното здравно образование, което не е на особено високо ниво в България:

„За да има интерес тийнейджърът към кондома, някой трябва да започне разговор с първокласника защо е важно да си мием ръцете. Тази година изведнъж започнахме да говорим не колко е важно да ползваш презервативи, а да си миеш ръцете. Върнахме се в първи клас. Учим се как да кихаме. КОВИД-19 отвори други прозорци и показа на всички колко малко знаем за здравето си.“

Въпреки това младите рядко се интересуват от здравни, политически или социални теми. Вместо това ги интересуват музика и т.нар. „инфлуенсъри“. Именно на тях те вярват най-много и получават своята информация. Повечето от тези инфлуенсъри обаче не са наясно със своята социална отговорност към подрастващата си публика. „Тези хора трябва да говорят за здравна превенция.“ Но не го правят.

„Всеки изживява себе си като медиа вече. Младите хора не четат дълги неща, които са повече от няколко реда. Ако може да е видео с картинки - още по-добре. Много бързо се губи умението за четене с разбиране и критичното мислене“, изтъква специалистът.

Специалистът приведе и пример за ниските критични умения на българите: проучване показало, че 12% от тях вярват, че Земята е плоска. „8% от българите са убедени, че Земята е плоска. 4% го подозират. Тези хора имат право на глас, удивително е.“

„Понякога си мислим, че това, което вършим, е очеизвадно важно, но не е така. Налага ни се да обясняваме, че Бил Гейтс не е враг номер 1 на тутраканската селищна система, че не иска да ни пороби и направи стерилни чрез 5G, че ваксината за КОВИД-19 няма да ни чипира“, обяснява изпълнителният директор на БАСП.

Агресия към различните

Фалшивите новини, слабата способност за четене с разбиране и критична мисъл са сред причините в българското общество да се демонстрира агресия към различните:

„Невежеството поражда агресия. Когато хората не се познават едни други и нямат основа на принципите си – решават, че проблемите им се решават, когато бият и насилват по-слабите. Няма значение дали са сексуални или етнически малцинства. Може да са и привърженици на друг футболен отбор, да са от друг град. Стига се до агресия, която ако не бъде туширана, ще избуи и ще набере сила. Да се бият различните е урок от историята, който никога не научаваме. Настъпваме историческата мотика непрекъснато“, посочва д-р Стаменкова.

Цялото общество трябва да участва в образованието и възпитанието на децата: родители, учители, държава, интернет потребители. Една от причините българчетата да са на челни места по ранен секс, употреба на наркотици, алкохол и цигари е лошият родителски пример и абдикиралите от отговорност държава и гражданско общество:

„Сексуалният дебют е на 16 г. у нас, което не е проблем. Проблем е, че в повечето случаи се случва без предпазни средства, доста често под въздействието на алкохол и психоактивни вещества. Много е трудно да послушаш майка си, когато ти казва „не пуши“, докато държи цигара в ръка. Или когато баща ти, пиейки дежурната ракия със салата, ти говори да не пиеш.“

Некадърна или мързелива е държавата?

Според д-р Стаменкова държавните институции много искат, но нямат желание да вземат правилните мерки и да изработят стратегия по семейно планиране и сексуално образование (част от по-широко здравно такова). Причината е, че хем са мързеливи, хем некадърни.

Проблемът с раждането на българчета обаче не е толкова сериозен. Истински важната тема е раждането на деца вътре в България:

„Раждат се българчета, но не в България. Голяма част от репродуктивния ни потенциал е извън страната. Тези хора ще се върнат, ако имат обществена и държавна подкрепа. Но няма да стане с еднократна парична помощ при раждане. Ще стане, когато кандидатстването на детето им за детска градина вече не е по-трудно отколкото влизането в Кеймбридж. Или когато имат адекватен достъп до здравеопазване“, категорична е д-р Стаменкова.

Тя е съгласна, че сред обществото ни навлиза мода да нямаш деца, но тя ще отмине. Важно е да се има предвид, че да имаш дете също не е някакъв вид мода. Това е отговорност:

„Децата не са самоцел, брошка и начин да си чешем егото. Не е само да го родиш, а да го отгледаш, възпиташ и дадеш подкрепата, да му дадеш първоначалния тласък да си разтвори крилете.“

Още коментари и интервюта от „По острието“ може да чуете във Facebook и YouTube.

Още по темата

23/09/2020

Политика

Тошко Йорданов: Слави беше приятел с Бойко, преди да стане кмет и да се изложи

13/08/2020

Интервю

Проф. Нели Огнянова: СЕМ e зависим, властта финансира с еврофондове жълти медии

05/08/2020

Интервю

Проф. Анна Кръстева: Властта е тотално покварена и самозабравила се

22/07/2020

Интервю

Горан Благоев: Българските управници вярват, че могат да подкупят и Бог