Досиетата на прехода остават най-пазената тайна от службите

Последна промяна на 20 април 2015 в 11:36 11975 9

Част от архивите на специалните служби, които вече са с изтекъл срок на класификация и би трябвало да бъдат предадени в държавния архив, остават една от най-ревностно пазените тайни в държавата.

Оказва се, че 25 години след падането на комунистическия режим, голяма част от архивите на Национална служба „Сигурност“ (НСС) и Националната служба за защита на Конституцията (НСЗК), които днес се пазят в ДАНС и би трябвало да са разсекретени, не са предадени в държавния архив, както повелява законът.

Става въпрос за документи с гриф „Поверително“ и „Секретно“, чийто срок е съответно 5 и 15 години.

Според разпоредбите в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) след изтичане на тези срокове нивото на класификация се премахва и достъпът до документите се осъществява по реда за достъп до обществена информация. Има възможност тези срокове да бъдат удължени еднократно, но не с повече от първоначално определените, след което те трябва да станат обществено достояние.

Къде се съхраняват тези документи и как е регламентиран достъпът до тях – на тези два въпроса ДАНС и Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) отказват да дадат конкретен отговор.

По реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) попитахме какъв е броят на предадените в архив документи с гриф „Поверително“ и „Секретно“, създадени след 1991 година и чийто срок на класификация е изтекъл. Отговорът е повече от невероятен – от Комисията, която се занимава именно с даването на разрешение за разсекретяване или унищожаване на документи, отговарят, че не разполагат с такава информация. Нещо повече - по закон ДКСИ е длъжна да води регистър на тази категория документи. В него се описват документите, за които е взето решение за унищожаването им. 

От същия този регистър ДКСИ би трябвало да извлече и даде информация и за предадените и съответно - непредадените в централния архив документи. Той не е публичен, но не е и класифициран, така че по реда на ЗДОИ от него може да бъде направена справка.

Вместо това ДКСИ отговаря, че „не разполага с информация относно зададените от Вас въпроси“, като по тази причина препраща питането към ДАНС. Без отговор остава и въпросът къде се съхраняват тези документи и как е организиран достъпът до тях.

От своя страна от ДАНС отговориха, че исканата информация „касае статистически данни, чието изготвяне предполага наличие на нарочен регистър“, какъвто обаче Агенцията не е длъжна да поддържа. По този начин контраразузнаването прехвърля топката обратно при ДКСИ. Единственото, което става ясно от отговора, е, че ако все пак има предадени някакви документи, то те се съхраняват по реда на Закона за Националния архивен фонд.

От Държавна агенция „Архиви“ от своя страна засега не дават официален отговор на въпроса какъв е броят на достъпните разсекретени документи от службите. Неофициалният коментар е, че „текат преписки“, но получихме уверението, че конкретни отговори на въпросите ни ще бъдат изпратени по реда на ЗДОИ.

От високопоставен източник в изпълнителната власт, който отказа да бъде цитиран, OFFNews научи, че от т. нар. оперативен архив на службите, където се съхраняват разработки, оперативни дела, справки и много други документи, през годините в държавния архив няма предадени разсекретени документи. Вместо това се поддържа практиката да се подновява срокът на класификация и така важните документи остават под крилото на службите. Единственото, което вероятно е предадено в публичен архив, са явната кореспонденция, вътрешни заповеди, свързани с организационни и служебни въпроси и други не толкова важни документи.

„Няма практика да се предават дела от оперативен архив“, коментира пред OFFNews източникът.

На същото мнение е и изследователят и историк д-р Момчил Методиев. „Причината да се пазят е институционалната култура за секретност. Тоест, никога нищо да не се декласифицира. И по-големият проблем според мен е, че този закон (за защита на класифицираната информация, бел. ред.) въвежда едни доста добри принципи за декласификация на документите, които обаче, очевидно, никога не са се спазвали“, коментира той за OFFNews.

Според него ДКСИ и ДАНС, както и специалните служби изобщо, си прехвърлят топката. По думите му достъпът до разсекретени документи е единственият начин за осъществяване на граждански контрол върху службите, който към момента липсва изцяло. „Защото, примерно след 30 години, ако се знае, че техните документи ще бъдат публични, те (службите, бел. ред.) ще имат съзнание, че това, което пишат в момента и произвеждат като краен продукт, ще бъде обект на критика или положителна реакция от страна на обществото. И точно тази форма на отговорност според мен е нещото, което липсва“, категоричен е Методиев.

Според него това е и единственият начин да се спре със спекулациите и компроматните войни, които периодично се разразяват в публичното пространство. Веднъж излезли официално на бял свят, тези документи няма да могат да се използват за очерняне или дори изнудване.

От отговора на ДАНС за архивите на службите, става ясно също, че исканата информация касае и документи, предадени на Комисията по досиетата. Така контраразузнаването прави още един опит за прехвърляне на топката, този път в друга институция - Комисията по досиетата. Твърдението на ДАНС обаче няма как да отговаря на истината, защото според закона за досиетата службите предават архивите си, които касаят единствено Държавна сигурност.

"ДС, по смисъла на закона, е съществувала до 16 юли 1991 година. Затова всички архивни документи, създадени преди тази дата, подлежат на предаване в Комисията. НСС, НРС, ДАНС са създадени по-късно и те не влизат в обхвата на закона за досиетата", коментира пред OFFNews шефът на комисията Евтим Костадинов.

На практика излиза, че ако искаме да разберем какво точно са разработвали специалните служби в годините на прехода и какъв е бил приносът им в борбата срещу организираната престъпност и емблематичните за 90-те години босове и мутри, ще бъдем разочаровани.

Какво може да съдържат непредадените от службите след 1991 г. дела, може само да се гадае. Със сигурност в някой архив все още се съхраняват грижливо папки с дела като например аферата от 1991 година за „оня списък“, получилите частична публичност разработки като „Лиани“, „Сови“ и „Буда“. В подобни документи може да има също и следи от работа на службите по някои от показните убийства на емблематични персонажи от прехода.

Практически законът донякъде оставя вратичка за недаване на достъп до тези документи. В него са описани унищожените или предадени в публичен архив документи, но само по съответния им номер. Анотация за съдържанието им обаче няма. Това означава, че ако изследователите търсят определено дело или разработка на НСС например, те трябва да направят това "по ред на номерата" и да изчетат целия наличен от службата архив. В същото време ДКСИ решава кое да отиде в архив, след като бъде направена преценка дали съответният документ има историческа стойност, за да бъде предоставен за четене от изследователите.

Нещо повече - освен съответните служби, никой, включително и ДКСИ, няма представа какъв е броят на документите, чийто срок на защита на информацията е изтекъл. Макар че са задължени да уведомяват Комисията периодично, те могат и да затаят истинския брой на тази категория архиви. Това обяснява и агресивното подмятане на папки и досиета в моменти преди, по време и след избори.

А и през цялото останало време.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.04 2015 в 13:37

Аз поне като гласувам за ДПС редовно и виждам ефекта в моя роден град - целия бизнес е наш, партията плаща, пътищата са ни добре! Вие герберите какво направихте а? Затова нашия край никога няма да го имате. Само ДПС!

20.04 2015 в 22:06

Не казват какво са правили защото не е за казване. А не е за казване защото... нищо не са правилки. Симулирали са дейност и са лапали големите заплати за нищоправене. Дори напротив - прикривали са и са закриляли приятелите си углавни престъпмици / колегите де../

20.04 2015 в 21:52

Carthago-ds delenda est!
Il faut detruir Carthage-DS!
Картаген-ДС трябва да бъде разрушен!

20.04 2015 в 14:39


Аз поне не си измислям имагинерни виновници,а докато на вас все някой друг ви е виновен,а не вие самите,няма излизане от ямата.

20.04 2015 в 14:37

sottozero, да, в лайната сме, а ти и такива като теб са лайната

20.04 2015 в 14:33


Копеле,ти нещо си се изнервил:)))
Няма нищо,цял живот ще си в лайна,защото все някой друг ти е виновен.Със здраве;)

20.04 2015 в 14:13

sottozero, не си ли по точно - duezero - двете нули? от теб лъха на засран болшевички кенеф от Брежнево време. Тейко ти и уйко ти от Държавна сигурност може и да са пукнали, обаче кацата с говна са я завещали на теб и такива като теб. И защо, не мога да разбера, никнейма ти не на руски, китайски или виетнамски, пусти миризливи комунизи и издънките им отрепки, от едната шизофрения всички страдате! Искате народа да е с потури, обаче вас все ви влече джинси да носите! Хвалите велика говняна русия, обаче искате в слънчева Калифорния да живеете, да еба мама ви болшевишка.

20.04 2015 в 12:07


Айде с стига с тия глупости бе.Още 300 години ще оправдават собствената си некадърност и тъпотия с некви отдавна измрели ДС и прочие.

20.04 2015 в 11:50

Така е, уважаеми съграждани и съселяни, докато не си извоюваме свободата за пръв път от 13-ти век насам нищо няма да се промени...