Пеевски: Връщам се в парламента. Аз съм на 33 години и съм успял

Приемам Решението на Конституционния съд заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител.

Това се посочва в позиция на Делян Пеевски, изпратена до Агенция "Фокус", по повод решението на Конституционния съд от 8 октомври 2013 година.

Пълният текст на позицията на Делян Пеевски гласи:

Във връзка с Решението на Конституционния съд съм длъжен като гражданин на страна – членка на Европейския съюз, да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата. Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран – основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена.

Въпросът „Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?“ отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно – премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят Кабинета. Рутинна технология при всеки избор.

Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана Председател на ДАНС.

Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос.

Това е „здравият“ и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки. (За съжаление, имаше пробойна – печатницата в Костинброд засече и започна обратно броене, за чиято цена определиха главата на Делян Пеевски.)

И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима.

Първо. Президентът без каквото и да е колебание за авторитета на институцията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира бламиране на Решение на Парламента на Република България. В случая – за избирането ми за председател на ДАНС. В колаборация с разбитите през Костинбродската печатница лидери на заради това неслучили на власт политически сили Президентът – длъжник им за позицията си, официализира политическия цинизъм.

Второ. Аз не упражних правото си на избран и отказах да бъда назначен за Председател на ДАНС. Само че и до днес Президентът и политическата му компания с минало на корпоративните си контакти все името Пеевски изрича.

Защо Президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин?

Кой и кога ме обвини в нещо? Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния преход?

В какво ме обвинява Президентът на демократичната ни държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез улицата, наета от задкулисието, чиято властова „борса“ се срина в Костинброд?

Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име.

Коя е моята вина?

Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е? В тези мои 33 години аз съм два мандата депутат – единият по времето на управление на сега загубилите властта, само че, и това е важно да се подчертае дебело, в опозиция. Може би вината ми е, че съм депутат от ДПС – гражданска квота?!

Кой и как в демокрацията дискриминира либерална партия с международен паспорт и авторитет?

Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие?

Кой ще ми отговори конкретно на този политически и принципен нонсенс в емоцията на Президента с речитатив Пеевски?

Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът на властта?

Кои бяха мъжете на и във властта довчера, защото няма как задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда избран за председател на ДАНС?

И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания? Няма задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият признат във и с институционалната и персоналната истерия от ужас враг.

Ако фактът, че съм бил на скромни по младост години, буди недоверие и подозрителност, защо никой и никога не се притесни по аналогия от невръстността за политиката на един депутат от ГЕРБ – сега също втори мандат?

Той задкулисие ли е, или е индулгенция на и за задкулисието, гаранция за което е родителят му, който „се бори със задкулисието в мое лице“, т.е. с мен?

Чакам отговора на държавата и обществото за двойния стандарт спрямо мен и спрямо младия депутат – също втори мандат (като мен), от ГЕРБ, чийто отец бе флагменът в КС спрямо моята персона. Настоявам върху този факт и ще настоявам докрай в името на битката със задкулисието наистина, а не театрално водевилски, но по същество – инкриминирана защита на задкулисието.

Може би имам и втора вина – че съм успял човек. Фактът, че моралните съдници на престъпността и олигархията са заели институционалните си трибуни срещу мен и нямат доблест да ме обвинят пряко, а ме визират иносказателно и все за процедурата ги боли, е категорично доказателство, че са автори на сценария да ме превърнат в своеобразен параван с надпис Задкулисие, зад който се крие истинското задкулисие, съставено от тях самите и техните капитали и затова се прикриват един другиго и ведно. Не ме обвиняват пряко, защото нямат и не биха могли да имат аргументи. И освен това, смея да твърдя, ме познават достатъчно добре, в смисъл – познаваме се достатъчно добре.

Силно се надявам, че българското общество, включително и най-яростно протестиращите ще проумеят простата истина, че престъпността, корупцията и олигархията в България не е възможно да се персонифицират с мен и моето име, каквито и качества и недостатъци да притежава моята личност, защото тази престъпност и корупция са от системен характер и имат история, която е отвъд пълнолетието ми. Апропо, да припомня календарно, че в годините на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без социални валенции. Не би могло да се каже същото за днешни управници до най-високото ниво на държавната власт, които през същите тези години са били наети консултанти на същинската олигархия, а родителите им – съратници верни и доверени на бащите на олигархията при осигуряването на първоначалния капитал за верни партийни другари – секретари на окръжни комитети или домакини на ловни станции из Делиормана за първи мъже в ЦК и Политбюро на все една партия и шофьори на топ шеф на Държавна сигурност преди 1989 година.

Тези ли горди синове на дваж по-горди бащи, уважаеми господа в България и от Европа, са доблестните и безукорни и неукорими блюстители на демокрацията и гражданското общество в България? Това ли е фетишът на протеста срещу Кабинета под егидата на Президент и опозиция?

Аз спирам и оставам в очакване политиката в България да е в името на демокрацията, а не демокрацията да се бламира институционално в името на олигархията. Демокрацията е в опасност точно заради крясъците на сивата политика, която е в стрес от осветляването си от Кабинета Орешарски и от риска да участвам в този процес.

Приемам Решението на КС заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител.

Още по темата

08/10/2013

България

Въпреки че е подал оставка, Пеевски остава депутат

08/10/2013

България

КС не можа да вземе решение, Пеевски остава депутат

08/10/2013

България

"Зюддойче цайтунг": Пеевски - мъж в сянка от корумпирана партия

Следете новините ни в GoogleNews