Образователното министерство се отказва от предложението си за драстични промени в учебните програми по литература.

Просветният министър Анелия Клисарова обяви решението си днес на пресконференция, обосновавайки го с резултатите от анкета на МОН сред учителите по литература.

Проектът за нови програми по литература бе приет от ръководния екип на министерството по времето на служебното правителство. Той предвиждаше отпадането на емблематични произведения, сред които "Майце си" и "Моята молитва" от Христо Ботев, "Чичовци" от Иван Вазов, "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов, "Тютюн" от Димитър Димов, "Вяра" от Никола Вапцаров, "Заточеници", "Арменци" от Пейо Яворов, "Хамлет" от Шекспир. Липсваше цялата съвременна българска литература.

След разразилия се преди три месеца и половина скандал току-що встъпилата в длъжност Клисарова даде да се разбере, че проектът няма да се осъществи и разпореди допитване до учителите по литература. Днес тя даде отговор на въпроса "Защо?", позовавайки се на техните отговори.

В анкетата са се включили 4461 учители по литература от общо 5854. 64% (2847) от тях са работили върху програмите за прогимназиалния етап, 43% (1919) - за гимназиалния, а 7% (305) са изпратили предложения за програмите в целия курс на обучение.

В обобщение може да се каже, че учителите искат запазване на сегашните автори и произведения и дори увеличаването им, казаха от МОН. Единични били случаите на предложения за отпадане на произведения на Ботев ("Елегия", "Майце си", "Моята молитва"), Вазов ("Елате ни вижте!", "Новото гробище над Сливница"), Дебелянов (свързаните с войната), сатиричните творби на Христо Смирненски, на Яворов.

"Български автори няма да отпадат, промените ще се изразяват в разместване на произведения", категорична беше Клисарова на пресконференцията днес.

Изборът на учителите на автори и творби е повлиян най-силно от стремеж за запазване на всички класически автори, присъствие на най-емблематичните творби за всеки автор, посочване на най-лесно възприемани от учениците творби, както и на присъстващите в момента творби, включени в държавните зрелостни изпити, твърдят от МОН.

Преобладаващата част от учителите – 81 % намират за по-удачен хронологичния принцип (историческа епоха – литературни явления – биография на автор – творчество – конкретна творба и т.н) при обучението в XI и в XII клас.

Често срещано предложение в анкетите е увеличаване на задължителните часове по български език и литература. Голяма част от учителите искат предметът им да се учи не 3, а 7 часа седмично.

Просветният министър обяви още, че ще се бори за увеличаване на бюджета за образование за 2014 г. до 4% от Брутния вътрешен продукт. Сега е 3,4%.

Клисарова бе категорична, че задължителното предучилищно обучение за децата от 5-годишна възраст ще остане въпреки предложението в законопроект на БСП то да отпадне.

Бившият ректор на Медицинския университет във Варна заяви още, че планира да промени методиката на финансиране на университетите. Средствата трябвало да се насочат към направленията, по които университетът е специализиран. Не е съвсем ясно как това би се приложило към университети в класическия смисъл на думата, като Софийския например. Друг критерий, според министъра, трябва да е реализацията на студентите след завършване на висшето им образование.

„Основното, което ще предложа в стратегията, е финансирането на висшите училища да бъде свързано и с реализацията на младите хора по специалността, която са завършили", посочи образователният министър.

Още по темата

05/09/2013

България

До 15 септември учителите казват какво да се учи по литература

21/06/2013

Общество

"Аз подписах "Майце си" да падне. Не съжалявам за това"

20/06/2013

Общество

Ботев, Вазов и Алеко орязани в учебника, Хамлет - изхвърлен