Историята разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. Те нямат много общо помежду си,  но въпреки всичко са обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца – любовта. Любовта към онова уникално по рода си място, което е представлявала нашата страна, любовта към един народ, толкова пламенен и силен. Любовта към едни нрави далечни и странни и все пак – привлекателни. Именно такава е историята и на Луи Айер - един швейцарец, който посвещава живота си на България и умира на бойното поле, биейки се не за своята родина, а за нашата. Тя ни  е представена от нашите приятели от "Българска история"

В този брой на рубриката “Българските чужденци” ще ви разкажем една малко по-необичайна история, история, която по един необикновен начин преплита в себе си спортния дух, военния кураж и смелостта и любовта към България на един човек, роден в далечна Швейцария. Става дума за Луи Айер – швейцарецът, който с право можем да наречем основоположник на спорта в България и който губи живота си край Дойран, биейки се за България срещу народ, говорещ майчиния му език – френски.

Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария, през 1865 година. Получава добро образование в Лозана, Женева и Ньошател, след което сам започва да преподава спортни дисциплини в град Вьове. Повратна точка в живота му се оказва 1893 година. Тогава по покана на българският просветен министър Георги Живков, Луи Айер, заедно с още девет други швейцарски педагози, е поканен в България, за да положи основните на спорта и спортното образование в страната. Едва ли тогава самият Луй Айер е предполагал, че това решение ще предопредели живота му и ще направи така, че името му да остане завинаги в историята на България и да звучи далеч по-българско, от което и да е българско име.

За останалите деветима се знае, че Даниел Бланшу е бил изпратен в Кюстендил, Алоис Бюнтер – в Търново, Жак Фардел – в Казанлък, Шарл Шампо – в София, Август Бехер – в Пловдив, Виктор Роберти – в Силистра, Емил Кюпфер – в Габрово, Шарл Дюванел – в Русе. Има сведения, че на 14 май същата година Жорж де Режибюс демонстрира за първи път играта футбол в двора на Мъжката гимназия във Варна, откъдето тръгва и становището, че най-популярния спорт в България тръгва от морето.

Луй Айер се отнася изключително сериозно към дадената му задача и скоро след пристигането му в България се основават и първите Юнашки дружества – местата, в които българите спортували. Може да се каже, че тези дружества са предвестниците на днешните спортни клубове. Официалното им наименование било клубове “Юнак”, а при избухването на Балканската война през 1912 година тези спортисти доброволно образуват “Юнашки легион” от 205 човека, който се включва активно в бойните действия. Командир на тази част е Луи Айер, който след началото на военните действия веднага изявява желание да се включи в армията и именно по негово усмотрение е организиран и този “Юнашки легион”. За проявения героизъм в хода на войната Луи Айер е произведен в български офицерски чин подпоручик и два пъти е награждаван с кръст “За храброст”.е е бил чужденец, при обявяването на 

След края на Междусъюзническата война Луи Айер не се отказва от желанието си да помогне всячески на България.Той използва целия си авторитет на известен в цяла Европа спортен деятел и издава на френски книгата “Pro Bulgaria” (от латински “За България”). В нея той защитава яростно българските интереси и заклеймява пропагандата на тогавашните български съседи, които по всякакъв начин се опитват да злепоставят България и да и изградят образ на агресор. Всички приходи от книгата пък, Луи Айер дарява на българските ветерани от войната.

При началото на Първата световна война швейцарецът отново изявява желание да се включи като доброволец в българската армия. Осъзнали важността му и искайки всячески да запазят живота му обаче, българското командване го зачислява към обоза. Луи Айер яростно протестира срещу това и в крайна сметка отново се включва активно в бойните действия като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Именно тази му постъпка и желанието му да застане редом до българите срещу французите, които говорят майчиния му език, е последното доказателство за огромната любов на Луи Айер към България. Последното, защото именно по време на боевете край Дойран Луи Айер губи живота си на 2 септември 1916 година. Погребан е в село Чаушли (днес Македония, без жители).

Разказахме ви тази история с надеждата името на този швейцарец да стане малко по-известно на всички нас и когато чуем, че някоя улица се казва Луи Айер или посетим стадиона в Силистра, който също носи неговото име, да си спомним за този храбър човек, отдал живота си в името не на неговата родина, а на нашата. Нека всички ние се поучим от този урок по родолюбие дошъл не от нашата страна, а от далечна Швейцария. Направим ли го, смъртта на Луи Айер няма да да е била напразна.

Още интересни факти от българската история може да научите тук.