Лятото на усмихнатите шарани. Или как се рекламира риба със 7 млн. лева

Мая Младенова 12 юни 2013 в 16:00 6569 9

Консумацията на риба ще бъде рекламирана в около 20 общини в близките месеци с европари. Снимка: sxc.hu
Консумацията на риба ще бъде рекламирана в около 20 общини в близките месеци с европари. Снимка: sxc.hu

 

Ако това лято от градския транспорт ви гледат усмихнати шарани, известен готвач пържи сафрид на площада, неочаквано ви подарят фланелка с щамповани рибки и изобщо, където мръднете, се провежда рибен фест, не се учудвайте. Причината не е в бурно развиващото се рибарство, а в намерението на държавата да раздаде 7 милиона лева евросредства за реклама на консумацията на риба.

Парите са от ЕС - от оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”, и ще бъдат отпуснати на 19 общини, 2 НПО-та и една РИОСВ. Толкова са кандидатствали пред Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), която управлява средствата. В момента се провеждат обществените поръчки за изпълнители. В някои от общините те вече са приключили.

Най-мащабна ще е рибната фиеста в Търновско, където ще бъдат похарчени около 767 000 лева без ДДС за 12 рибарски празника, придружени с  плакати, късметчета и пр. рекламни флинтифлюшки. В Пазарджик пък известен кулинар ще демонстрира рибни специалитети, а ученици ще се надпреварват да рисуват риби. В медиите в Монтанско 10 месеца ще тече реклама за полезните свойства на рибата, а НПО-то бенефициент по програмата амбициозно планира "изнасянето на рекламната кампания на международно ниво"  - чрез участие в Международна изложба в рамките на Пловдивския панаир!

Оставяйки настрана факта, че едни милиони ще бъдат похарчени просто за да бъдат похарчени и да не бъдат върнати на Брюксел, в което няма лошо, стигаме до ефективността на тези харчове и до порочното им разпределяне чрез приближени фирми.

В две от общините бенефициенти - Пазарджик и Своге - обществените поръчки за рекламните кампании бяха спечелени от една и съща неизвестна в брашна фирма - "Ноу нейм ейджънси". Тя смело кандидатства със суми на една идея под предложения таван и въпреки това печели и в двете общини. И как няма да спечели, когато пътят й е щедро разчистен от конкуренция - всички останали кандидатствали са отстранени по "козметични" причини. Как е протекъл конкурсът в Пазарджик, подробно ви разказахме тук. Същата схема е била приложена и в Своге, научи OFFNews.

По данни на ИАРА  сключените договори за популяризиране консумацията на риба и ползата от нея са с 19 общини (Златарица, Смядово, Пазарджик, Баните, Родопи, Велико Търново, Мъглиж, Своге, Тутракан, Попово, Сливен, Долна Митрополия, Твърдица, Марица, Белослав, Враца, Сухиндол, Аврен, Вълчи дол), 2 НПО и една РИОСВ и са на обща стойност 7 023 627,19 лв. 

Че ЕС щедро заделя пари за реклама и подобни проекти минават одобрението на Брюксел, е доказано неведнъж дори на родна почва. Само преди няколко седмици например ви разказахме как министерството на транспорта ще финансира с евросредства 6 документални филма, посветени на автомагистралите, на стойност 989 520. Тогава от ведомството коментираха пред OFFNews, че тази комуникационна част, свързана с големите инфрастуктурни проекти, е заложена още при създаването на оперативната програма и “Европейският данъкоплатец плаща и иска да знае къде отиват парите му”.

Разходването на евросредства за реклама обаче може да бъде и не толкова самоцелно. Ефективността на 7-те похарчени милиона ще се измери с платени от бюджета на същата кампания брой медийни публикации и излъчвания, а не с действително създадени у населението навици за по-здравословно хранене, да не говорим за ефекта върху рибарството като поминък.

Много хора  биха възразили с мотива, че няма как по-обективно да се измери този ефект. С повече визия и креативност обаче "кухите рекламни милиони" могат да изиграят ролята на инвестиция, а не на торби с пари, раздавани главно на свои. Ето един пример - знаете ли защо в почти всеки хранителен магазин у нас се продава бутилиран сок от моркови, а не например гроздов сок или сок от нар? Отговорът е, че през 2006 година Полша решава да похарчи в България и Румъния 1 769 395 евро (половината от евросредства), за да рекламира в двете държави като голям производител ползите от морковения сок. Резултатът е мигновен, но и траен във времето - още в първите няколко месеца потреблението на продукти в моркови в състава скача с близо 70% (по данни на GfK Bulgaria), a седем години по-късно, през 2013 г., полските сокове от моркови все още са по рафтовете дори на малките квартални бакалии у нас.

Пиар агенции: „Дадените на вятъра“ пари уронват престижа ни

Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) също порица обществените поръчки за рекламни кампании на консумацията на риба.

„Остро възразяваме срещу продължаващата практика на обществени поръчки с европейски средства за комуникационни дейности, които насърчават непрофесионализма, пилеят обществен ресурс и уронват престижа на ПР професията.

Намираме за обезпокоителен факта, че 5 млн. лв. ще бъдат изхарчени от 17 български общини за дейности, които имат съмнителен ефект за обществото и нулева икономическа ефективност.

Несъмнено темата за консумация на риба е важна за общественото здраве, заради набавянето на Омега 3 полиненаситени мастни киселини и възможността за предпазване от сърдечно-съдови заболявания. Тази тема обаче е профанизирана от обявените обществени поръчки, в които се очаква този проблем да се бори с очевидно неефективни инструменти“, пишат пиар специалистите.

Според асоциацията парите ще бъдат „дадени на вятъра“ и вместо доверие и промяна на обществените навици и поведение, ще носят само скандали и дъх на корупция.

БАПРА предлага на държавната администрация да привличва професионални експерти в областта на публичните комуникации във всички фази на комуникационните проекти – от разработването им до оценката.

 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Какво предвижда скандалният законопроект на Възраждане за чуждестранните агенти