Виенската компания Vienna Insurance Group бе принудена да предложи българския си пенсионен фонд „Доверие” на съмнителен купувач заради двугодишен натиск от страна на Комисията по финансов надзор.

Това твърди бизнесменът Иво Прокопиев пред авторитетното австрийско издание Der Standard, което напоследък стана поле за задочни словесни престрелки между български бизнесмени и политици.

Думите на Прокопиев са отговор на обвиненията, които преди няколко дни шефът на КФН Стоян Мавродиев отправи по адрес на бизнесмена. Отново пред Der Standard Мавродиев обяви, че КФН е изпратила сигнал до прокуратурата, уличаващ Иво Прокопиев, бившия енергиен министър Трайков и колегата му от финансовото ведомство Симеон Дянков в съмнителна сделка по продажбата на държавното участие в EVN, която е ощетила държавата с 86 млн. лева.

Der Standard: Само през тази година България изживява втора вълна на много устойчиви протести срещу правителството и срещу парламента. В блога си правите връзка между уличните протести и книгата на Джордж Оруел „1984” и ги оприличавате на борба срещу посттоталитарния политически модел, която е построена зад фасадата на демокрацията. Не е ли това малко преувеличено? В крайна сметка изборите през май бяха определени от ОССЕ като демократични и дадоха възможност на БСП да назначи правителство начело с Пламен Орешарски?

Прокопиев: На първо място искам да изтъкна, че България е страна с изключителен потенциал и с много талантливи хора. Жалко е, че този потенциал няма как да се развие на фона на неспособността на политиците да осигурят по-добър живот на хората.

През последните три законодателни сесии имаше много стъпки назад по отношение на върховенството на закона, на бизнес климата и на медийната свобода. Това може да се види от докладите на Репортери без граници, Freedom House, и на Държавния департамент на САЩ. В класацията на Световната банка Doing Business, например, България падна драстично - от 59-ото място, на което бе класирана преди пет години, до 87-ото място.

Използвам термина „псевдо демокрация” за България, за да опиша играта, която се играе у нас – симулация на демократичен процес. Всички държавни институции се контролират. Независимо коя партия спечели изборите, тя винаги защитава олигархичните интереси и разпределя държавните ресурси в полза на олигархичните кръгове. Ето защо много млади българи, които не виждат бъдеще, напускат страната.

Нека дам два примера: EVN предприе срещу България законови мерки, с които да защити интересите си от непредсказуемата среда в страната; Vienna Insurance Group пък бе принудена да продадат на очевидно съмнителен купувач българското пенсионно дружество „Доверие” заради непрекъснат двугодишен натиск от страна на Комисията по финансов надзор.

Компании като E.ON, ENEL, Deutsche Telekom, Bayerische LB бяха принудени да напуснат българския пазар. Колкото по-дълго се задържи фиктивната демокрация у нас, толкова по-трудно ще бъде да се възвърне доверието на хората и инвеститорите.

Понастоящем България се управлява от политически еклектична коалиция между бившата комунистическа партия и партията, която защитава интересите на турското малцинство в страната. Турското малцинство е било подложено на насилствена асимилация по време на комунистическия режим в България. Третата страна, която подкрепя кабинета, е антитурската партия „Атака”. Съдейки по тяхната предистория, тези три формации не би трябвало да имат допирни точки и все пак те успяват да управляват заедно. Това показва, че идеологиите и програмите не са от значение. В крайна сметка съмнителните интереси се оказват силен общ знаменател.

Der Standard: Демонстрантите по улиците на София протестират срещу т. нар. „олигарси” и опитите им да завземат държавата. Вие самият попадате в редиците на водещите български предприемачи, занимаващи се с разнообразни дейности – медии, ВЕИ-та, финансови услуги и пр.

Прокопиев: Тези протести се отнасят до целия олигархичен елит в политиката и бизнеса. Не става въпрос толкова за конкретни личности, колкото за модела на корумпирано управление на държавата. Неслучайно, в редиците на протестиращите могат да се видят много интелектуалци, мениджъри и предприемачи.

Що се отнася до мен, аз започнах кариерата си преди 20 години като журналист. С мой приятел създадохме вестник „Капитал”, който сега е в основата на издателската къща Икономедиа. В продължение на дълъг период работихме в равно партньорство с немската група Handelsblatt. В моите представи медиите винаги са били по-скоро кауза, отколкото начин за печелене на пари. Когато настъпи финансовата криза, решихме да търгуваме с някои публикации, вместо практиката на други медии, които продават редакционната си политика и съдържанието си. Винаги съм се опитвал да остана верен на принципа за равна дистанция от всички политически партии.

Един предприемач може да бъде успешен, ако бизнес средата се подобрява, а рискът намалява. Това води до увеличение на продажбите и стойността на активите. Този процес пречи на определени могъщи групи да се обогатяват на гърба на обществото. Убеден съм, че повечето български политици не са наясно с принципите за формиране на стойност, бизнес и развитие.

Der Standard: Допускате ли, че един ден самият Вие може да влезете в политиката?

Прокопиев: В момента имам други, по-важни цели и предизвикателства. Има много начини човек да участва в промяната на родината си. Политическият ангажимент е само един от тях.

Der Standard: На два пъти сте се местил със семейството си в Сингапур. Какъв натиск изпитахте в родината си?

Прокопиев: През 2010 г. вестник „Капитал” публикува разследването си за срастването между управлението, медиите и предприемачеството. Срещу мен, с държавни пари, които, между другото, са вложени предимно в Корпоративна търговска банка, бяха организирани масирани чрез медиите, които са собственост на Делян Пеевски и на шефа на КТБ Цветан Василев. През следващите три години те публикуваха над 1000 негативни статии срещу мен, моя бизнес и бизнес партньорите ми.

Всички тези материали са клевети, срещу които аз съм спечелил редица дела в съда. Срещу мен работи стратегия, която цели да създаде паралелна действителност. Натискът срещу мен се оказваше по различни начини – чрез регулаторните органи, чрез политиката, но накрая ме заплашиха и с телесна саморазправа. Това стана причина аз и семейството ми временно да се преместим в Сингапур. Избрахме точно Сингапур, защото съм учил там и имам редица приятели и бизнес партньори в тази страна.

Der Standard: Вашите медии изглежда искат да издигнат новосформирания Реформаторски блок като политическата алтернатива за България. В това обединение влизат стари консерватори, либерали, Зелената партия – все формации, които не успяха да влязат в парламента след 12 май. Какво Ви кара да мислите, че българите ще намерят тези „реформатори” за привлекателни?

Прокопиев: Олигархията живее и се възпроизвежда от липсата на политическа алтернатива. В нейната пропагандна машина се разпространява тезата, че алтернатива просто няма и че всички са еднакво лоши. Изводът, който трябва да се набие в ушите на хората, е: „Ето защо ще оставим безропотно да ни управляват”. Всяка нова енергия, всеки нов морал, не само в лицето на Реформаторския блок, в момента са добре дошли за българската политика. Избирателите вече не трябва да са апатични свидетели на собствения си живот.

Der Standard: Как бихте описал личните си връзки с президента Росен Плевнелиев. Бивш бизнес партньор, приятел, политик, чиито възгледи поддържате?

Прокопиев: Росен Плевнелиев е избран за президент, не защото е мой приятел, а защото е по-голямата част от българските избиратели му гласуваха доверие. Въпреки грозните медийни атаки срещу него, той все още е сред политиците, които се ползват с най-високо обществено доверие. Критикуван е, защото се противопоставя смело на олигархията и корупцията в политиката.

Що се отнася до другия въпрос – ние бяхме близки семейни приятели, преди той да влезе в политиката. С него никога не сме имали общ бизнес. Високият му пост в момента предполага редица ограничения, с които и той, и аз се съобразяваме.

Der Standard: Опонентите Ви, особено Делян Пеевски и Цветан Василев, твърдят, че сте повлиял на президента при съставянето на служебното правителство. За наблюдателите извън България това звучи леко екстравагантно и наподобява идеята за пост тоталитарния  модел в България.

Прокопиев: Това просто не е вярно! Нямам нищо общо със състава на служебното правителство! Нямам и никакво намерение да участват в сформирането и на следващо служебно правителство, ако има такова.

Der Standard: Каква е разликата между журналистите от Вашия вестник “Капитал”, които работят за Alfa Finance Holding и репортерите от „Нова българска медийна група” на Делян Пеевски, които пък защитават интересите на своя работодател? Доколко можем да говорим за свобода на печата в България при тези условия?

Прокопиев: Има една много съществена разлика между двете медийни групи. Издателят „Икономедиа” държи на своята ценностна система и спазва всички етични стандарти на журналистическата професия. Това е принципът, че всички факти и позиции се проверяват внимателно, преди да бъдат публикувани. В статиите, където се говори за мен лично или за Alfa Finance Holding, всеки път изрично се споменава ролята ми на издател.

От друга страна, аз не бих нарекъл Нова българска медийна група (НБМГ) истинска медия. Това е скъпа машина за слухове, която цели да се справи с политическите опоненти на олигархията. В допълнение, тази машина се финансира от парите на данъкоплатците. Много големи държавни предприятия са депозирали парите си в КТБ. Тази банка пък финансира НБМГ. Тези медии изразиха пълната си подкрепа към настоящите управляващи, които пък, от своя страна, се отблагодариха, като не изтеглиха държавните пари от КТБ. Моделът се повтаря отново и отново, без значение кой е на власт. Избирателите винаги получават един и същ продукт и доминиращите интереси на олигархията.

Справката показа, че нито лев от парите, постъпили от Европейските фондове по програмите за комуникации, не са отишли за „Икономедиа”. Тези евросредства се използват от управляващите като средство за закрепостяване на медиите в страната. От друга страна, НБМГ получи няколко милиона от фондовете на ЕС и това е много важна разлика между нас. „Икономедиа” е участник на пазара и съществува като конкурент, защото доходите й са пазарни.

Der Standard: А не е ли възможно да се твърди, че интензивната политическа поляризация в страната се дължи на борбата между два икономически кръга – този на Иво Прокопиев и този на Цветан Василев?

Това твърдение е напълно погрешно. Наскоро Роджър Уотърс имаше концерт в София. По време на една от песните на екраните на сцената се изписа българската дума „Оставка”. Обяснението, което пропагандните медии дадоха за това, бе, че Уотърс ще получи много пари от политическите опоненти на правителството. Що за глупост е това? Ако някой е готов да оправдае всяко нещо с пари под масата, тогава същият той е готов да направи всичко за пари.

В България сега се появи една ясна разделителна линия. От една страна е олигархията, която се стреми на всяка цена да запази контрола си над страната, дори ако това докара държавата до политическа изолация и икономическа рецесия. От другата страна са по-голямата част от избирателите, сред които са предприемачите и изобщо – средната класа. Те са обединени от общите си ценности и идеи за бъдещето на България. Те искат край на кражбите и корупцията в политиката. Вярват, че радикалната промяна е необходима и трябва да доведе до нов обществен договор между избирателите и политическите партии. Договор, който да гарантира прозрачност и да вменява на политиците отговорност. Аз лично споделям тези ценности и вярвам, че те са надеждата за бъдещето на България.