Ден 501: 50% тарифи (полуюбилейно издание). Канадските дневници на Райна Александрова

На петстотния ден от Търговските войни осъмнахме с 50-процентни тарифи. Върху един куп стоки, най-видните от които - хокейни стикове. Флорида без хокейни стикове не може, щото внасят ги с влакови композиции. Щеше да е смешно, ако не беше толкова зловещо. Гротеска. Смешно-ужасно.

Както казваше учителката ни по история, при всяка революция или война, деца, имаме два задължителни компонента - повод и причина. И не бива да ги бъркаме. Причина за революцията може да е изчерпване на старите обществени отношения - повод обаче може да е всяко нещо - от убийството на някой поддръжник, до някое улично произшествие, което да доведе до по-сериозен сблъсък и оттам събитията да потекат лавинообразно...

Та по тази класическа рецепта, причина за търговските войни първоначално беше завистта на Тръмп към Трюдо за красотата му. Шегувам се бе, 47 не е учил история при нашата учителка и затова я пише с такива криви и размазани букви, като например си измисля поредна изсмукана буквално от въздуха причина за вдигане на тарифите - димът, който идва от горските пожари откъм Канада, както се и закани да ни "накаже".

Но всъщност това не е причина, а банален повод - истинските причини са поне две - по-прагматичната е, че в момента текат преговори за сключване на новото търговско споразумение, и по неговата едноизмерна прозрачна тактика, добре е мизата да се вдигне, че да има мегдан за пазарлък. Другата е, че 47 има циклични прояви на мегаломания по отношение на скромната ни територия и мине се не мине - 51-ви щат, ама ние ще ги поставим на колене икономически и те сами ще дойдат да ни се молят... тоя тип идея си няма с кого си има работа.

Кротките канадци съвсем не са малодушни, да не говорим за страхливи. Много е погрешно да бъркаш учтивост и възпитание с мекушавост и безпринципност. И като добавим изконни ценности като навика да не се оплакваш и хленчиш за щяло и нещяло, обикновеният канадец е отвратен от това поведение на президента на най-голамата доскоро демокрация. Отсреща обаче има един мегагьонсурат, който не разбира значението на думата Съпротива. За него всичко е пари.

Та по тия две причини, плюс красотата на Трюдо и ума на Карни, както и популярността му в последната една година, които предизвикват неистова завист у лишеният от тия три работи 47, беше измислен и поводът с дима, за да вдигнат тарифите не просто на хокейните стикове, но и на дървения материал, стоманата, алуминия, както и на автомобилните части, с което обрича цели отрасли на закриване. Най-силно ще бъде ударена провинция Онтарио, където са автомобилостроителните заводи.

По този повод Дъг Форд, премиерът на Онтарио, произнесе емоционална реч, в която не само заклейми американската политика, но и спомена за ответни мерки, които другите ни провинции могат да вземат, стига да решат - като търговията с нефт, газ и торове - които продаваме на сравнително ниски цени, предвид че САЩ са ни най-големият клиент. Ние няма да слагаме тарифи на вноса от САЩ - бойкотът и сега си работи, а просто може да се сложат специални надценки, нещо като експортна такса, която се плаща от купувача - върху тези стоки.

Въпросът е в това, че въпросната провинция - Албърта - се ръководи в момента от сепаратистката Даниел Смит (за малко щях да напиша Даниел Стийл - такава мелодрама е всичко това!). И тя като другите премиери се изказа против новите тарифи, ама някак така - много общо и съвсем беззъбо.

Тази седмица премиерите се събраха в една от морските провинции - Принц Едуард айлънд - и три дни ядоха, пиха и обсъждаха създалата се ситуация. Споделяното от всички мнение е, че трябва да се излезе с контрамерки, там, където най-много ще ги заболи сащенци. И то специално щатите с поддържници на 47. Ще разберем какво са решили в близките дни.
Засега има едно светкавично символично отмъщение като реакция на тарифите - отменено е тържеството по откриването на моста "на дружбата" на името на канадски канадския хокеист Горди Хауи. Писала съм за този мост, който пресича река Детройт и свързва Мичиган с Онтарио.

Откриването му се отлага вече 6 месеца - и причините са две - едната, че конкурентния мост в близост, който е натоварен, е собственост на известен дарител на Тръмп - и той прави възможното и невъзможното, за да си запази печалбата (мостовете са платени, има такса - но само САЩ имат такова нещо като частни мостове, в Канада са собственост на държавата).

Другата причина, която е по-скоро повод за протакането, е че 47 се заинати да му дадем половината приходи от ден първи - като за строителството на моста е платила само и единствено Канада - и планът е да се изплати първо вложението, и след това да делим наполовина всички бъдещи приходи - справедливо. Ама 47 иска да печели сега и веднага за нещо, в което не е вложил и цент. Колко типично.

В крайна сметка мостът ще бъде отворен на 27 юли, но без празненства и излишен шум. Мисля, че няма да делим налполовина, докато не се изплати. Такава наглост, че трябва да я кръстят на 47 единицата мярка за наглост.

Петстотин дни псевдотръговски врътки, а всъщност - откровени икономически малоумия, и става все по-зле. Дето викаше един икономист от канадските, абе правете се, че нищо не се случва, Карни да си гледа сделките с Европа и пълен игнор на Тръмп - докато дойдат междинните избори - ей го къде е още три месеца - па после нека надига... ама той тогава ще си има други проблеми.

За първи път концепцията за снишаване на бай Тошо ми се видя направо симпатична ????

Иначе споразумението, ако не се преподпише, е предвидено да важи още 10 години - да точно така - имаме полза да се снишаваме и всичко да си е по старому. Ама с тия димни поводи за тарифи ни разказва играта лудото Дони.

Хайде малко добри новини от Украйна - освен, че вече думкат наред руски складове, нефтозаводи и всичко по няколко пъти, освен, че свалиха изтребител 4+ поколение с Ф-16-ките, приключи кризата с министъра на отбраната - Сирски подаде оставка, като преди това публикува пост в социалните медии, С който заслужи уважението ми - сериозен, стегнат военен, който има както успехи, така и не дотам. Но - излезе с чест от ситуацията. Както и Федоров, бившият министър, се показа на ниво, като му благодари публично. Въобще военни джентълмени.

За военен министър е назначен Михайло Драпатий - гледах как влиза с танк в превзетия Мариупол през 2014-та, за да освободи пленени украински военни - и нямам никакви притеснения за бъдещето на украинскат армия - това е човекът. Освен мене, и повечето украинци го одобряват, което е по-важното. Но най-важното е, че тази криза се разреши и то не без гражданско участие. Протестите постигнаха целта си.

Гледах една орка, който го играе репортер по протестите - пита младо момиче - вие против властта ли протестирате? А то го погледна едно строго и с две изречения го сложи на мястото му - не протестираме срещу властта, а срещу едно нейно решение - уволнението на Федоров - и сме в правото си всеки път, когато властта греши, да й сочим грешките!

Ей затова смятам, че украинците ще се оправят по-бързо от нас - и скоро след войната ще ни задминат. Напълно заслужено. Ако човек не си цени свободата, не се бори за нея. И дори случайно да е освободен, след време пак се оказва роб. Просто свободата не е за всеки.

Слава на Украйна!
Свобода за Иран от аятоласите!
2547Taco!
Elbows up!