Готвените демократични промени в закона за референдумите паднаха жертва на офанзивата на ГЕРБ за набиране на парламентарно мнозинство за промени в съдебната система. Въпросното мнозинство разчита на ортаклък с ДПС, а тази партия-гарант на европейската ни ориентация никак не обича референдуми. Е, в краен случай може, но ако всички български граждани се разпишат в подписката за референдум или хайде, „от нас да мине“ - поне 800 хиляди души... За по-сигурно обаче запазваме досегашното изискване за признаване на допитванията – избирателната активност на референдуми трябва да е толкова, колкото на предишните избори, ако не и повече. При такива „правила“ трудно се получават валидни референдуми, но пък това означава, че партиите напълно контролират процеса. А щом става въпрос за партии и контрол, то винаги става въпрос и за ДПС. При това ДПС в момента е нащрек за предстоящия плебисцит за изборната реформа...

Все пак, държим да сме обективни и да признаем следния факт – описаният кворум-участие е уникален принос на българската политическа мисъл към развитието на световната демокрация. Експертните проучвания показват, че на никоя друга държава не й е минало и през ум да въведе подобно изискване (не сме проучвали обаче Северна Корея.)

Запазването на проблемното изискване за избирателна активност на референдумите стана, след като на окончателното второ четене на закона ГЕРБ се отказаха (без мотиви) от своите предложения за намаляване на праговете. ГЕРБ едва ли са имали проблем да вземат това решение – те просто проявиха естествен властови рефлекс да се отвърват от баласта ( а какво друго е законът за референдумите от гледна точка на управляващите?) в своя кораб.

Отказът от реформиране на закона за прякото участие беше един позорен край на поредица от обществени и експертни дискусии в парламента и извън него, запалили някаква надеждица за положителна промяна. Никога преди в Народното събрание не е имало такъв голям брой законопроекти за намаляване на праговете за референдуми – цели шест проекта, внесени от четири партии. Между първото и второто четене Комисията по правни въпроси разгледа и гласува над десет нови предложения и написа обобщаващ доклад за демократизиране на условията за референдуми. С препоръки излезе също Гражданският съвет, работещ към Комисията за взаимодействие с НПО в парламента. Платформа и становища внесоха неправителствени организации с опит в областта на прякото участие. Беше ангажирана значителна помощ на щвейцарските данъкоплатци чрез Българо-швейцарския фонд за партньорство, за да се предоставят консултации и добри модели за развитие на пряката демокрация в България. Отказът на ГЕРБ от улесняване на референдумите зачертна с един замах положените обществени усилия и на законодатели, и на граждани.

Това развитие на нещата с прякото участие ни напомня, че е изтекло доста време от уличните протести през зимата на 2013, издигнали лозунги за граждански контрол и пряка демокрация. Комфортът на управляващите е възстановен и те могат да си позволят да потъпкват конституционното право на гражданите за пряко вземане на решения в Република България. Но скоро партиите и техните кандидати ще поискат нашата подкрепа за предстоящите местни избори, с която да им осигурим важни фондо-разпределящи и фондо-усвояващи позиции по места. Когато дойде време да гласуваме, нека бъдем на висотата на народната мъдрост: „Каквото повикало, такова се обадило.“

------------

Даниела Божинова е граждански активист и Фулбрайт изследовател на пряката демокрация, автор на книгата „Хората решават. Референдуми, инициативи и отзоваване в САЩ“ (2014)

Още по темата

03/08/2015

Политика

Близнашки обвини Плевнелиев за провала на референдума

30/07/2015

Политика

Борисов: Ние най-силно подкрепихме референдума, РБ не ходят на работа

28/07/2015

Политика

Плевнелиев: Решението на НС за референдума не отчита волята на народа

28/07/2015

Политика

Славов: Гласувахме по съвест за референдума, "осакатяването" не зависеше от нас