Другите избори през 2016 г.: Следващият генерален секретар на ООН

Мегън Робъртс,

асоцииран директор на Програмата за международни институции и световно управление към Съвета за външни отношения

В разгара на шумната борба за привличане на внимание върху кандидатите за президент на САЩ, във вторник започнаха още едни важни избори, които ще излъчат следващия генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН). Докато Бан Ки-Мун се подготвя да се оттегли в края на 2016 г., след два петгодишни мандата, вече няколко месеца наблюдателите гадаят кой ще поеме поста и как ще протече самият изборен процес. Натискът за назначаването на жена, която да застане начело на „Търтъл Бей“ се увеличава след осем мъже на поста генерален секретар. Мнозина очакват наследникът на Бан Ки-мун да е от Източна Европа, единственият регион, чийто представител не е печелил изборите. Който и да е той, ще трябва да се изправи срещу ужасяваща световна хуманитарна криза, възраждаща се политика на великите сили и безпрецедентно напрежение върху миротворческата дейност на ООН.
Той или тя ще трябва да поддържа движещата сила, която доведе до споразумението за борба с климатичните промени в Париж и наскоро приетите Цели за устойчиво развитие, като същевременно умее да реагира адекватно на бързо разрастващите се кризи в цял свят.

След като дадоха ход на надпреварата за поста генерален секретар, тази седмица председателите на Генералната асамблея и на Съвета за сигурност изпратиха писмо, с което приканват държавите членки да излъчат кандидати за поста. Изборът на генерален секретар обикновено се извършва при затворени врати, след обсъждане между великите сили. Тази година той може да се протече по доста по-различен начин, като се има предвид нарастващото внимание от страна на гражданското общество, засиленият интерес на държавите членки на ООН и промените в назначаването на ръководители на други межднародни институции от избирането на Бан през 2006 г. досега.

Хартата на ООН не дава достатъчни насоки за избора на генерален секретар. В нея се казва само, че „Генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност“. От 1946 г. насам, Съветът за сигурност заема обща позиция по време на изборите и предлага на Генералната асамблея само един кандидат за одобрение. Процесът, чрез който Съветът избира този кандидат досега е бил забулен в тайна, а членовете му провеждат неофициално допитване помежду си, за да проверят кандидатите, без да гласуват за определени имена. Националността и компетенциите на кандидатите често се оказват еднакво важни, а генералният секретар се избира след неофициална, но не гарантирана, система на ротация на географски принцип. Цялата организация свежда ролята на Генералната асамблея (178 от членовете му не са представени в Съвета) в изборния процес единствено до одобряване на предложения кандидат и изключва всякакво участие на гражданското общество.

Натискът за провеждането на по-отворен и всеобхватен селекционен процес се засилва. Подобни изисквания се увеличиха, след като големи международни институции, включително Международният валутен фонд и Световната банка, одобриха временни, макар и спорни, стъпки за по-прозрачен и конкурентен начин на избор на лидер. В самата система на ООН за няколко ръководни постове, включително в Международната организация на труда и Световната здравна организация, се определят ясни критерии и срокове, а кандидатите минават през интервю – елементи, които досега отсъстваха при избора на генерален секретар на ООН.

Освен тези официални опити, няколко известни граждански кампании, включително „1 за 7 милиарда“ и „Кампания за избор на жена за генерален секретар на ООН“, настояват за повече прозрачност по време на изборния процес.

Групата на старейшините, която се състои от изтъкнати и вече оттеглили се държавници и от двата пола, с председател бившия генерален секретар на ООН, Кофи Анан, също призовават за редица промени, които да направят процедурата по-обхватна. Междувременно, коалиция от държави членки на ООН от различни региони, като Гана, Нова Зеландия, Саудитска Арабия и Швейцария, наречена Група за отчетност, съгласуваност и прозрачност (ГОСП), фокусира вниманието на Генералната асамблея върху необходимостта от подобрения в изборния процес.

В резултат на тези разнопосочни усилия, Съветът за сигурност бе принуден да преотстъпи част от своите привилегии на повече държави членки на ООН. През септември Генералната асамблея прие резолюция, която призовава председателите на Общото събрание и на Съвета за сигурност да дадат ход на изборите за генерален секретар чрез общо писмо. В резолюцията се отбелязва, че всички кандидати за поста трябва да се представят пред Генералната асамблея и че критериите 'пол и географско разпределение' трябва да се вземат под внимание в изборния процес. Общото писмо беше оповестено тази седмица след обширна дискусия в Съвета за сигурност. Освен това, в него се говори за доброволни, неофициални срещи между кандидатите и членовете на Генералната асамблея. Фактът, че писмото се публикува толкова рано навежда на мисълта, че изборът на следващия генерален секретар през 2016 г. ще бъде по-прозрачен и обхватен.

Остават няколко въпроса без отговор, въпреки видимия напредък. Първият е свързан със сроковете. Граждански активисти и ГОСП настояват на държавите да се даде ясен срок за номиниране на кандидати за генерален секретар. В миналото закъснелите кандидати са били използвани да изведат Съвета от задънена улица, след като няколко кръга на гласуване са завършили без постигане на консенсус. Например, през 1981 г. Хавиер Перес де Куеляр се появява на сцената в последния момент, след като става ясно, че другите кандидати не са получили подкрепата на постоянните членове на Съвета. Каква е поуката? „Изчакайте да минат достатъчно кръгове на гласуване и Съветът за сигурност ще подкрепи всеки, чиято кандидатура не е изцяло спорна“, съветва Дейвид Стивън. Въпреки че това може да е гаранция за печеливша изборна стратегия, Генералната асамблея ще разполага с по-малко време да обсъди кандидатите, които късно влизат в надпреварата.
Препятствието пред тази възможна реформа идва от страна на Русия, която досега парираше опитите да се определи конкретен срок за номиниране на кандидати.

Вторият въпрос без отговор е дали ще се определят ясни критерии за поста. Такива никога не са били разработвани, въпреки че генералният секретар ръководи световна сила от над 100,000 миротворци и разпределя годишен бюджет от няколко милиарда долара. В резолюцията на Генералната асамблея от септември няма ясни изисквания по този въпрос, а просто се призовава за представяна на кандидати с „доказани лидерски и управленски способности, богат опит в международните отношения, силни дипломатически и комуникационни умения и владеене на няколко езика". Общото писмо също не определя точни изисквания за компетенциите. В идеалния случай, в последващите преговори ще се обръща специално внимание на уменията и опита, необходими за поста.

Третото неизвестно е дали Съветът за сигурност най-накрая ще се съгласи да представи повече от един кандидат за гласуване на Генералната асамблея. Групата на старейшините предложи кандидатите да са трима, а коалицията „1 за 7 милиарда“ - поне двама. Конкуренцията ще се засили, ако всички държави членки на ООН получат възможността да избират измежду няколко кандидати. Разбира се, тази стъпка може да има и недостатъци. Кандидатите (и правителствата, които са ги номинирали) ще се изкушат да угодничат на определени групи от държави членки на ООН. Освен това, след изключително оспорваната надпревара, на победителя може да му е трудно да си осигури подкрепата на онези, които не са гласували за него, или нея. Ето защо е разбираемо, защо постоянните членове на Съвета за сигурност предпочитат да запазят сегашния избор на само един кандидат.
Все пак ще бъде жалко, ако това не се промени. Макар че крият риск, конкурентните ибори дават надежда за по-голяма легитимност на назначаването на генерален секретар.

Според най-вероятния сценарий, изборите за генерален секретар на ООН през 2016 г. ще са най-отворените и прозрачните досега, въпреки че желанието на повечето членове на Генералната асамблея всяка страна да излъчи по един кандидат, няма да се осъществи. Подобно на много решения на ООН, изборите ще представляват объркана комбинация от привилегии на великите сили и илюзията за обхватност. Въпреки цялата тази несигурност, уверените наблюдатели на ООН не са се отказали да залагат за евентуален победител – към момента на написване на тази статия шансовете са на страната на Ирина Бокова, българка, която в момента е начело на ЮНЕСКО.

Следете новините ни в GoogleNews