Диалогът на Столична община с гражданите – мисия (не)възможна

Последна промяна на 26 февруари 2016 в 12:16 5595 6

Лилия Костова

Столична община се старае София да бъде град за пример в България. Може да си го позволи: с внушителния си за българските измерения бюджет от над 1 милиард лева, с достъпа си до евро средства и не на последно място: с капацитета на хората, които живеят в София. С последните обаче диалогът куца от дълги години и макар да се полагат усилия за чуваемост, реалната чуваемост липсва.

В София има поне двадесетина активни неправителствени организации и неформални граждански сдружения, които се стараят да следят работата на Столична община и решенията, вземани от гражданските избраници от Столичен общински съвет. Целите им са простички: в София да има смислени велоалеи, поддържани паркове и градинки без паркирали в тях коли, достъпни тротоари, смислено проектирани и красиви сгради, с цялата принадлежаща към тях инфраструктура, опазени и поддържани културни паметници и иновативни нови решения за проблемите на града – по възможност и не супер скъпи. Макар и често те да се специализират в една от тези области, дейностите им често се припокриват и през 2015 гражданският сектор ясно осъзна, че думата му се чува по-силно, когато говори в един глас и все повече инициативи се подемат от няколко групи едновременно.
Столичен общински съвет и администрацията на Столична община също осъзнават, че е в техен плюс да покажат, че се съобразяват с мнението на активните граждани. Наясно са още, че е важно да прокарват зелени политики и да говорят за устойчиво развитие: особено сега, когато в Столичен общински съвет за първи път от дълги години има зелен общински съветник. Достатъчно ли е това обаче, за да сме сигурни, че на Московска 33 има управленци, които вземат присърце зелените принципи и мнението на жителите на София?

Дългогодишният опит показва, че в момента общината се опитва да полага усилия в тази посока, но й е трудно и резултатът като цяло е незадоволителен. Граждани и общинари говорят едни с други, без реално да се разбират: сякаш

едните са от Марс, а другите – от Венера

Ето и няколко примера. Първият е във връзка с избора на нов главен архитект на София. Новината за оставката на вездесъщия арх. Петър Диков предизвика въздишка на облекчение сред много от гражданите на София, но радостта е леко прибързана, след като още не е станало ясно първо, името на неговия заместник и второ, ще има ли някаква промяна в неговите правомощия. Всъщност архитектите от група „Град“ засегнаха темата още през април 2015 година, когато в ателието на сдружение „Трансформатори“ в УАСГ прожектираха филм за архитекти „джедаи“, в който аргументираха концепцията си за промяна на общинската структура „Направление Архитектура и Градоустройство“ (НАГ, в „джедайския“ филм: Империята на злото), ръководена от Главния архитект на София (с образа на Дарт Вейдър). „Главният архитект губи силата си“, гласеше оказалото се впоследствие пророческо „джедайско“ твърдение на група „Град“.

През декември 2015 г. група „Град“, заедно със Съюза на урбанистите в България и други експертни организации бяха поканени на консултативни срещи за изработване на критерии за избора на нов главен архитект, както и да защитят концепцията си за промяна в структурата на НАГ. След поредица срещи и разговори, включително и с кмета на СО Йорданка Фандъкова част от предложенията на гражданските организации са вмъкнати, но откъслечно, по начин, който обезсмисля цялата концепция.

„Моето впечатление е, че администрацията е толкова далеч като разбиране от нашите искания, че трябва да не се отказваме да го повтаряме, докато проумеят същността“, споделя Ирина Мутафчийска от Съюза на урбанистите в България. И продължава да работи в друга група за консултации между граждани и Столичен общински съвет: за промяна на наредбата на обществените обсъждания. В тази наредба всъщност е заровено едно много миризливо „куче“, основна причина за липсата на каквото и да е доверие от страна на активните граждани към Столична община. Обществените обсъждания на изключително важни за столицата проекти минават почти инкогнито: обявяват се на стените в районните кметства в последния момент, провеждат се в работно време, отговорните за проекта експерти често не присъстват на проекта, а когато присъстват, нещата не биват обяснени ясно, нито пък се дават реални алтернативни решения, които да аргументират защо избраното е най-доброто възможно (пример за добра практика от Германия).

Обществените обсъждания в София в сегашния си вид

поставят гражданите пред свършен факт

– или са съгласни с предложеното, или не са. Всъщност несъгласието на гражданите в последните две години се взема под внимание малко повече. Благодарение на силната гражданска реакция беше замразен трамвая през Борисовата градина и настъпиха промени в кръстовищата на две нива на булевардите „Пейо Яворов“ и „Стоян Михайловски“ и на площад „Лъвов мост“ Но това не е достатъчно, защото мегаломанското, скъпо и проектирано главно за удобство на автомобилите кръстовище на булевардите „България“ и „Иван Гешов“ беше одобрено, а собственици на жилища разбират, че третият метродиаметър ще минава под тях едва след одобрението на строителната документация. Всъщност инициативата за промяната на наредбата на Столична община за реда и начина на провеждане на обществените обсъждания е на градския обществен посредник Лилия Христова. Заела поста през 2014 година, Лилия Христова присъства на много обществени обсъждания, както и на много дискусии, организирани от различни граждански организации. По време на проведената през декември по нейна инициатива среща на улица „Московска“ 33 присъстваха съветници от ГЕРБ, които не пропуснаха да подчертаят водещата си роля по време на процеса. Поканените граждански организации контрираха с писмо, в което обясняват, че за тях е важно „да се гарантира възможността в процеса да могат да се включат желаещите общински съветници от всички политически групи и че ясен знак за добра воля би било, ако предстоящите промени на Общия устройствен план на София бъдат проведени според нови и по-добри правила, изработени съвместно“. Реакция от страна на общината, която да покаже, че е готова да заработи по нов начин, все още няма.

Макар и малко паническа, реакция обаче се получи на възмущението на гражданите от спирането на трамвай шестица. Взетото решение без обсъждане, „на тъмно“, логично предизвика протести и общината замрази решението си. Същото се случи и с изсечените наскоро кестени по бул. „Патриарх Евтимий“ заради строежа на метрото. Решиха да изместят спирката, но 19 от кестените вече бяха заминали. Всъщност много по-цивилизовано и демократично би било, ако подобни сериозни промени в градската среда биват широко обсъдени и защитени, преди да бъдат одобрени. Защото, дори да е вярно, че понякога подозрението на гражданите към общината е прекомерно голямо, то се дължи именно на факта, че общината като цяло не се допитва до гражданите, преди да вземе решение, свързано с тях самите.

Непрозрачността и натрупаните дълги години лоши практики

са причина за липсата на доверие и възвръщането му ще отнеме време. Възможни са краткосрочни проблеми за администрация и общинари, но те със сигурност ще бъдат компенсирани от дългосрочните ползи.

Същото би се случило и ако бъде домислена идеята за обществени велосипеди. Хубава идея, прогресивна. Работи във всеки голям европейски град, където са се осмелили да я въведат. Работи чудесно, въпреки първоначалния скептицизъм в Брюксел например. Радват й се и гражданите на Хамбург, където всеки абонат има право да вземе два велосипеда, за да почерпи и приятел. Работи в Берлин, Утрехт, Рим, Барселона, Севиля, Лондон, Париж, Копенхаген, Стокхолм, Осло и т.н. Работи и в Бургас. Но както е замислена в София, има опасност да работи по-скоро за концесионера (върви в комплект с концесията на рекламата в София, изпитана практика в няколко европейски града, но с концесионери, които имат богат опит в поддръжката на велосипеди под наем), отколкото за ползвателите велосипедисти. От сдружение „Велоеволюция“ са внесли до Столична община становище, в което набелязват няколко основни важни точки, на първо място: нуждата от обществено обсъждане на проекта, от аргументация защо да е концесия и от контрол върху изпълнението на услугата от концесионера.

Събиране на данни: тази практика от години липсва в Столична община, когато става дума за транспортната и зелената системи на София. От дирекция „Зелена система“ оставят без отговор неудобни въпроси като колко от зелените си площи е изгубила София след 1989 г. или колко дървета от Борисовата градина струват кръстовищата на две нива и пробивът през Борисова градина, които започват от бул. „Цариградско шосе“ и стигат до мол „Парадайз“ на бул. „Черни връх“ (сред проектантите на мола е „рожбата“ на Петър Диков „Проарх“).

И без статистика обаче е видно какво се случи в горната част на квартал „Лозенец“ и на територията на Южния парк, в кварталните градинки на комплексите „Младост“ и „Люлин“ и дори по тротоарите в центъра на София. Подетата от общината инициатива за засаждане на нови дървета е похвална, но се нужни още много усилия, за да се доближи София поне малко до спретнатия си зелен вид отпреди наличието на инвеститорски интереси.

Данните са важни именно защото помагат градът да бъде планиран по-добре

Без данни всякакви промени в транспорта на София са на парче и без да е ясно как искаме да изглежда София след 20 години например. Сегашният план за организация на движението на София е изработен от фирмата „Мотт МакДоналд“ през 2010 г. (самата фирма казва, че е била затруднена заради неактуалните данни, които са й били предоставени), приет е през месец март 2012 г. и срокът му на „действие“ изтича след малко повече от година. На този етап няма информация за предприети действия по изготвяне на нов, но пък предстои промяна на Общия устройствен план именно в транспортно-комуникационната част. 

Дори когато гражданите искат да помогнат, усилията им често остават напразни. Например предложенията на Общността на софийски граждански сдружения – Инициатива „Граждани за зелена София” за подобряване на наредбата за зелената система, плод на няколкоседмичен къртовски и напълно безплатен труд, както и на дългогодишния им опит в защитата на зелените площи в София. Внесени са в Столична община преди няколко месеца, но за да бъдат разгледани, трябва „да са постъпили искания за промени в наредбата и от други организации“.

Накрая ще завърша с личния си доста горчив опит от комуникация с общината. Подаденият от мен сигнал за корояд в Борисовата градина през системата http://call.sofia.bg/ през август 2015 г. започна обнадеждаващо, тъй като след седмица ми се обади един господин, за да ме попита къде точно се намира наяденото дърво (наличната на сайта карта не дава възможност за указване на местоположение в парк). Обясненията ми явно не го задоволиха и си направихме уговорка на следващия ден, за да му покажа къде е дървото. После той все пак беше успял да го намери сам и ми каза, че ще предаде сигнала. Последва гробно мълчание.

При отсичането на тополи в Борисовата градина през есента на 2015 г. положението беше подобно: фирмата изпълнител не представи разрешение за отсичане от дирекция „Зелена система“, а отговорникът за парка не беше в офиса си, нито вдигна телефона си.

Единственият успех: спасяването на едно дърво на ул. „Любен Каравелов“ да не стане на паркомясто при ремонта през 2014 г. беше извоюван благодарение на усилията на шест души, като трима от тях бяха работили за това в продължение на три седмици. Всяко дърво в София е безценно, но има ли в София по шестима граждани „зад” всяко дърво, за да го пазят от посегателства?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.02 2016 в 21:27

Тази госпожа Лилия Костова подала сигнал в СО за корояд в Борисовата градина???Бих поздравил дамата, ако търсенето на корояди го прави през свободното си време, а не срещу заплащане..Но си мисля, че тя е от онези "корояди", които по цял ден се чудят какви гъсеници и комари да открият, примерно, около Банско за да обяснят, че изграждането на втори лифт би убило въпросните креатури...

28.02 2016 в 19:07

Абе кви вело алеи, кви пет лева - в най окаяния град в Европа и Африка?!. Дупки, разбити тротоари, изгазени от колите на "столичани" тревни площи, изсечени дървета. Намерете адрес в Окаянград - ама друг път - тотална липса на улични табели номерация на сградите.

27.02 2016 в 10:59

Ако Лилия Костова е еталон за нормалност, то нещата са тръгнали сериозно на зле.

26.02 2016 в 12:55

Лична карта се вади в РПУ. А за местен кмет гласува ли?

26.02 2016 в 12:46

СО се управлява от учителка, биоложка и пиарка. Вярно, понаучиха се с времето, щото се от бая време. Що не се разрови из обществените поръчки, където условията се пишат за точно определени фирми?
Знаете ли - примерно - че в Инспектората работят предимно хора с висше образование за позорно жалки пари, винаги са потърпевши, че по едно време дори ги бяха накарали да си купуват с лични средства едни отпечатани тениски на дирекцията им.
Разбира се, че за живеещите тук са важни и метрото, и дърветата, и трамвая, и чистотата..., но разните организации - които като структура (а не с опитите на отделни самотни граждани) имат някакви възможности повече, трябва да ровят много по-дълбоко и да огласяват какво се върши в СО. Не само във видимото, но и онова от затворените папки и пренията в СОС.

26.02 2016 в 12:39

Абе какви вело алей, какви тротоари,каквъл главен архитект какво нещо. отидете да си извадите нова лична карта или документ в община Слатина. Дори няма система с номера и ред. Имало било но я махнали. Защо ? :никой не казва! Трагикомедия