Станишев еврокомисар по имиграцията? А що не Владо Кузов по децата?

България е екзотична страна с екзотични политици, на които хрумват най-екзотичните идеи.

Това е неизползван потенциал. Крайно време е някой стратег по туризма да ни сложи в списъка на екзотичните дестинации и както туристите ходят на Великденските острови да разглеждат екзотични ендемични видове, така да идват в България и да разглеждат екзотични ендемични политици.

Защото един човек със здрав разум ще се зачуди с три глави и пет крака ли е бил оня екзотичен политик, който е родил идеята Сергей Станишев да става еврокомисар по имиграцията.

Логическата нишка е ясна. Сергей Станишев получава лостове за влияние сред българските емигранти, където БСП е не само слаба, но и откровено мразена. И по този начин влива свежа кръв в партийните редици.

Големият проблем на тези логическо-политически конструкции е, че рухват под тежестта на собственото си безумие.

Да предложиш Станишев за еврокомисар по имиграцията е толкова безумно, колкото да лобираме за Владо Кузов еврокомисар по въпросите на децата и борбата с педофилията.

Първо е безумно да тикаш Сергей Станишев за еврокомисар и лице на България в Европейската комисия. Благодарение на неговото мъдро управление, блестящата му коалиция и невероятната му кадрова политика, БСП ще бъде изхвърлена от управлението на държавата за поне няколко години. Опозорена и изоставена, Столетницата е нежелан партньор, докато не намери начин да се подмлади или поне докато не забравим болестите, които пръсна в обществото.

Работа на очертаващото се ново мнозинство с ядро от ГЕРБ с идеолога и лицето на старото мнозинство ще е перверзия, ако не за политиците, то за избирателите им и ще минира работата на България с Европейската комисия.

Втората причина е още по-основателна. Няма социална група, в която БСП да е толкова зле, колкото сред емигрантите в чужбина. На последните избори БСП взе сред българите в чужбина 5,4%. И това със всичките дипломати, представители и аташета, назначени от нея и вероятно гласували с убеждението, че така запазват кариерата си. Без щатните длъжности процентът започва да клони към нула.

Повечето българи в чужбина са прокудени от родината си заради комунизма и по времето на Луканов, когато беше най-масовата вълна от емиграция. Но дори и тази вълна беше задмината тази година, когато към падането на ограниченията за работа в чужбина се добави мизерията в управляваната от БСП и ДПС България.

Да имаш за свой застъпник в чуждата страна човекът, който те е прогонил в нея, е крайно проявление на Стокхолмски синдром и е слабо вероятно Столетницата да зарази с него 2 милиона емигранти, въпреки доказаната й способност да пръска неподозирани болести.

Ако някой чужденец пита съседа си - български имигрант, смятате ли, че той ще каже добра дума за човека, ръководил партията, от която е избягал?

Сценката ще е същата като с несбъдналия се еврокомисар Румяна Желева -  миналият безумен опит да се наложи екзотично решение, което рухва под тежестта на собствената си абурдност.

В цялата тази екзотична схема има само едно успокояващо нещо. Че тя бе артикулирана от също толкова екзотичния политик Бойко Борисов, при това някак си междудругото, без плам и старание. Та да се надяваме, че екзотичната идея току-що му е хрумнала с пиар цел и без сериозна умисъл и ще погине от само себе си. Или поне от следващия по-ефектен лаф, който неизбежно ще му хрумне тия дни.

Още по темата

04/07/2014

Политика

Борисов: Станишев става еврокомисар по имиграцията

Следете новините ни в GoogleNews