Какво става със статута й на колос, след като Русия вече не може себе си да защити

Зле е да си русофил военолюбец вече четвърта година, но още по-зле е през последните два месеца. Взривове избухват на самата руска територия, заводи и инфраструктура на Русия са бойно поле. След като тя себе си не може да защити, какво остава за статута ѝ на колос? И ако си русофил военолюбец, как точно може да докажеш военното величие на тази държава!?

Но да оставим дребните филии и фобии. От пролетта е налице нещо голямо, ново и важно, което се печата в новите учебници по геополитика и темелните трудове за световния ред. То прави

Русия стратегически губеща от войната с Украйна,

променя шахматната дъска.

То пренаписва военната и политическа история, убива легенди, обърква култове, пренарежда дори физическата география и материалния свят.

Но и едновременно усмихва и страхува авторите на концепции във Вашингтон и Пекин. Това са именно успешните украински атаки в самата Русия, които остават подценени със значението си сред пропагандата, популизма и шума на военните комюникета. Разбира се, руска територия е поразявана от Украйна отдавна, но от пролетта е норма, регулярност, всекидневие, доста навътре от границите. Русия не може да се опази, войната е пренесена – никога досега след Втората световна война територия на световен лидер не е била обект на военни действия!

Вече е.

Нима не е важно? И още как:

Независимо от катаклизмите, световната сигурност 80 години не позволяваше военни действия на териториите на държавите лидери. С различен успех те нападаха съседни страни (Афганистан, Грузия, Прибалтика...), далечни (Виетнам, Ирак...), решаваха сепаратизъм (Чечня, Тибет...). Но на техни територия не се водеха военни действия от друга държава.
Гражданите им у дома не страдаха, най-много семействата да пратят войник в чужбина...

Това бе не просто военна и политическа неприкосновеност, но и начин на схващане на нещата, наука за целия свят – знае се, че някъде може да се воюва, другаде не; има места, на които просто няма как да се случи война.

Този ред не бе променен дори при разпадането на Варшавския договор, конфликтите на Балканите. Той протектираше и Франция, която не е топ лидер, но пък редовно върши авантюри в Африка. Но ето, че войната Русия-Украйна промени нещата. Взривове раняват и убиват хора в самата Русия.

Те не са военни, а най-обикновени. Незащитими. Територията е уязвима.

Говореше се през последните години все за „първи“ неща – първа война в Европа след 1945 г., първи разкол при Путин, първа анексия... Нищо от това не е първо. Първото и истински ново е войната на територията на един от световните лидери. В резултат:

или Русия вече не е лидер, или вече няма световни лидери

Втората хипотеза е с по-широко значение. Щом малка Украйна удря чак Москва без позволение на Запада, произвеждайки сама оръжие за целта, значи чрез новите технологии и достъпността на знанието Давид може да се мери военно с Голиат – ето поради това не е задължително Вашингтон и Пекин да се радват на проблемите на Русия.

Голямата стратегическа щета, разбира се, остава за нея.

Как ли се чувства Владимир пред Си и Доналд?

Твърдеше се доскоро, че той иска да възстанови двуполюсния свят, да върне влиянието в отнетите от НАТО територии... Но какъв ти свят, след като Русия себе си не може да защити!? И защо въобще да го пренарежда? Кой се вълнува от нея? До пролетта тя имаше просто проблеми с войната в Украйна – тежки, болезнени, но просто проблеми. След пролетта падат не само взривове върху нея.

Падна легендата, че тя е различна държава.

Рухна митът, че независимо от икономическото си развитие, от перипетиите, е толкова военно могъща, дори мистично могъща, че планетата зависи от нея. Че е колос, мечка... Тази свирепо огромна страна, страхопочитана от свои и чужди, „бензиностанция с ракети“, превъзмогнала трудностите на историята, победител в голяма световна война, в редица по-малки, интервенираща в други страни, с легендарен стоически народ..., просто вече е като стотици други – незащитима.

Никога през последните 80 години – през ден сега – военни удари по територията ѝ

Само Достоевски и Толстой ѝ останаха на Русия. Това, което поколения хора на планетата не можеха да си представят и дори фантастите не си позволяваха да напишат, се случва с украинските удари.

Затова днес, когато Путин за пореден път отчита стратегически успехи, но пък има недостиг на горива в страната, а действията на фронта са все така нееднозначни, то следва да е ясно кое е наистина важно в потока от събития, кое по-малко. За историята през последните 80 години и промяната в „света, какъвто е“ важното е изгубената неприкосновеност на руската територия. Това е и най-голямата загуба за самата Русия от войната с Украйна. Без нея митът щеше да е жив.