Глиги от фронта: Тази война ще я спечелим, но как да спечелим хибридната

Предишният ми статус, в който обяснявам на президента кой с какво оръжие стреля в Украйна, явно е подразнил трол-фабриката, защото беше свален, а след протест - върнат, но администраторът на страницата отнесе наказание. Добре, сега знаем - ако критикувам Радев, реакцията е същата, както когато пиша срещу Митрофанова.

Че модерацията на фейса е пробита и инфилтрирана знаем отдавна. По време на предизборните кампании миналата година половината ДБ бяхме с някакви рестрикции за публикуване.

А това на снимката са шрапнели. След като последно писах, че всички легионери сме живи и здрави, попаднахме под артилерийски и минометен обстрел. Двама мъже, граждани на западноевропейски държави, загинаха от такива парчета стомана. Светла им памет...

Ние тук войната ще я спечелим с или без българско оръжие. Оръжие имаме достатъчно. Въпросът е принципен - дали като общество можем да взимаме решения, основани на морал и разум, или излъчваме неадекватност на най-високо ниво.

Но нямам представа как да спечелим хибридната война. От двата вида война, хибридната е по-опасна, защото шрапнелите просто те убиват, докато пропагандата убива човещината и превръща жертвите си в политически зомбита.

Веднъж зомбирана, жертвата няма как да бъде излекувана, защото срещу сляпата вяра никакви рационални аргументи нямат сила. Конспиративните теории предлагат по-проста и разбираема картина на света - че някакви тъмни сили някъде решават съдбата ти, а ти, обикновения човечец, е по-добре да си сведеш главата пред господаря и да се надяваш на милостта му. Обратното - да осъзнаваш, че носиш част от моралната отговорност какъв свят ще оставим на поколенията след нас, изисква сила и воля, и кураж, и жертвоготовност.

Обществото ни сега е поляризирано - белокоси джентълмени се боксират по подлезите, а по майданите разни групички си викат през кордоните. На пръв поглед - разединение, лошо. А всъщност полюсите помагат на стрелката на компаса да ти показва посоката, така че да можеш да тръгнеш по правилния азимут. От сблъсъка на противоположности може да се роди нещо - я визия, я алгоритъм за постигането й. Вярно, може и нищо да не се роди, но от апатията със сигурност нищо не може.

Противостоенето между групичките по площадите за някои може би изглежда като загуба на обществена енергия, но всъщност е критично важно ватенките и зомбитата да усещат, че нямат накъде да настъпват. У нас, за щастие, по майданите се стреляме със символи, не с куршуми.

Да влизаш в диалог с твърдото ядро, вярващо че се бори с рептило-илюминатите, които ту инжектират 5Же чипове, ту произвеждат маймунска хуйня в мазето на поликлиниката, е безполезно. Както и да отговаряш във фейса на троловете от фабриката. От онези, които за 10 стотинки поставят усмивка под новина за изнасилени деца, ни дели както комуникационна, така и морална пропаст. "Това е просто работа, друг взима решенията и носи моралната отговорност" си казал някой, и замахнал с брадвата или отвъртял кранчето на газовата камера.

За хората по средата, които имат способността и капацитета да разсъждават и различават, е трудно да намерят ориентир, след като в последното десетилетие абсолютно всички масови медии станаха рупори за пропаганда на мафиотското управление. Сега от телевизора казват същото, каквото казва едната от площадните групички. Нормално е хората да се съмняват. Пътят нагоре от 112-тото място е много по-труден от пропадането. Още по-трудно е да се интернализира медийната свобода и да се върне доверието.

Аз нямам алгоритъм за постигането на политическите и геополитическите цели. Имам само морален компас. На него полюсът на злото е лесно достижим - достатъчно е за един мандат добрите хора да изпаднат в апатия, за да може злото да надделее и държавата да тръгне по пътя на тоталитаризма, репресиите и концлагерите. Полюсът на доброто е по дефиниция недостижим. Но ти помага да намираш посоката.

Сега имаме шанса да използваме енергията на поляризацията, за да започнем да правим стъпките в правилната посока. Да довършим каквото започнахме през 90-те. Бяхме си обещали лустрация, нали? Има го записано в декларацията от 1997-ма, приета от всички парламентарни партии. Службите щяхме да реформираме, нали - и вътрешните, и външните. И най-вече - образованието. Докато училището преподава материал, вместо да създава мислещи хора, и часовникът ни все ще изостава, и компаса няма да можем да разберем, и по картата няма да съумеем да се ориентираме.

Ние тук се пазим от стоманените шрапнели с каски и бронежилетки. И ОТВРЪЩАМЕ НА ОГЪНЯ С ОРЪЖИЕ ОТ СЪЮЗНИЦИТЕ, НЕУВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ. А срещу хибридните шрапнели пасивната защита не помага. Реактивната трябва да сработва безотказно - и по площадите, и в медиите, а за пълно неутрализиране са необходими и активни действия. Всеки ден.

Б. ред. - Приятелят на OFFNews Иван Калчев - Глиги е доброволец в чуждестранния легион на армията на Украйна. У нас той е активен участник в гражданските протести, член на ръководството на Зелено Движение в Демократична България.

Още по темата

04/05/2022 Анализи и Коментари

Всеки ден намирам все повече смисъл да съм тук. Репортаж на Глиги от Украйна

22/04/2022 Политика

Глиги от ДБ към Костадинов: В Украйна съм от 10 март, подкрепяй военната помощ или отивай от грешната страна на фронта