Стратегия за дестабилизация

В оставащите две седмици до края на парламентарната сесия ни предстоят зрелищни размени на реплики, интервюта, изявления и контра-изявления. Усилията на знайни и незнайни дейци на политическите технологии са насочени към формирането на представата за някакъв титаничен сблъсък, от който ще зависи бъдещето на управлението. Всъщност, става дума за дневен ред, съпротивата срещу който спекулира с несигурността и апатията на българските граждани.

Законодателните промени, свързвани с представата за съдебна реформа, имат стратегическо значение за развитието на политическата ситуация. След бламинарето на законопроекта на Министерство на правосъдието във Временната комисия на Народното събрание за промени в Конституцията, значението на реформата нарасна. Разбира се, че реформата не е в това съдът да си върши работата. Основната промяна, срещу която се формира парадоксална коалиция на нежелаещите е въвеждането на прекия избор на членовете на Висшия съдебен съвет. Това е промяната, която постепенно ще гарантира независимостта на съдебната власт, а очевидно това притеснява твърде много групи от интереси. Затова се говори за всичко друго, но не и за изискването за пряко представителство на съдиите, прокурорите и следователите във ВСС.

АБВ решиха да търгуват подкрепата си за проекта на Министерството на правосъдието. БСП се вживяха в ролята на пазители на съдебната система, въпреки че такова понятие не съществува в българското право. Но, ДПС първи не издържаха на натиска и неочаквано за мнозина, свързаха пряко подкрепата си за промените с местните избори. Според официалната позиция на Движението, те са готови да подкрепят промените, но ако ги води ГЕРБ, а не РБ и ако те започнат след провеждането на местните избори. В сянката на преплитащи се периферии на влияние, сред аргументите срещу промяната в основния закон, „просветна” и образа на Русия. Всичко това означава само, че промяната в организацията и дейността на съдебната власт в България има стратегически приоритет.

Нестихващата съпротива срещу промяната в организацията на здравеопазването постепенно загуби атрактивността си и би заменена с противопоставяне срещу предвижданите промени в пенсионната система. И двете теми са социално чувствителни, но това не означава че хората имат реална представа за онова, което предстои да се случи. Това са най-подходящите условия за „обработка” на масовото съзнание. Няма нищо по-лесно от това да се говори високопарно за здравеопазването или пенсионната система пред мнозинството от хората, които се чувстват зависими от тяхното качество, но не разбират за какво всъщност става въпрос.

Изборът на управител на БНБ бе представен като политически сблъсък, който достигна и до Конституционния съд. Споровете около членовете на Управителния съвет на банката не стихват, но малцина успяват да проследят логиката на позициите „за” и „против”. Смислените аргументи губят стойността си сред информационния шум, който прикрива стари и амбициите за създаване на нови зависимости. На този фон, Велизар Енчев откри темата, която може да привлече общественото внимание – заплатата на гуверньора на БНБ. Всъщност, какво друго да интересува повече българските граждани от заплатата на управителя на банката? Та нали три четвърти от българските граждани, сред които и г-н Енчев, разбира се, биха могли без проблем да управляват не само БНБ, но дори и Световната банка и МВФ.

„Смешният плач” за Гърция продължава с пълна сила. БСП се обяви в подкрепа на искането България да предостави финансова помощ на правителството на СИРИЗА. Сигурно т.нар. „леви” разбират по този начин солидарността. Всъщност, никой не се интересува от онова, което предстои да се случи с гръцките граждани. Списъкът с активите, които Гърция ще трябва да продаде вече бе публикуван, а към него ще проявят интерес не сериозните инвеститори, от които се нуждае гръцката икономика, а международен спекулативен капитал, който отдавна очаква тази възможност. Русия и Китай ще направят сериозни усилия да придобият влияние върху стратегически сектори от гръцката икономика, които имат определящо значение за развитието на целия регион. Никой няма да попита гърците дали са съгласни с това. Не че до сега някой ги е питал за нещо – последният референдум напълно обезсмисли понятието за пряка демокрация и го превърна в поредната карикатура на политическия популизъм.

Промените в Закона за участието на гражданите в държавната и местната власт ще бъдат гласувани. От целия първоначален дебат останаха само неотложните промени, които да направят възможно едновременното провеждане на национален референдум и местни избори. Без тези промени, всъщност не би имало гаранции, че референдумът ще може да бъде организиран и проведен. След приемането на тези промени, Народното събрание би трябвало да вземе решение за провеждането на националния референдум по изборните правила. След първоначалната пропагандна офанзива срещу референдума, настъпи временно затишие, което отново ще бъде заменено с яростна кампания срещу допитването. Както и по отношение на съдебната реформа и тук, залогът е твърде голям – промяната в начина на избиране ще доведе до това, че ще трябва да се разделим с някои политически фигури, групи, а може би и цели партийни котерии. Няма как това да не предизвиква „справедливо възмущение” у засегнатите.

Докато у нас се води позиционна война, външната среда на България продължава да се влошава. Предстои нова фаза в развитието на Доктрината Путин. В началото на август предстои поредния референдум за независимост, който разширява натиска срещу Молдова. Независимо от изпреварващата реакция на украинския президент, Русия ще се опита да се възползва от привидната си слабост в Минските споразумения, за да окаже натиск върху Украйна за конституционни промени. Руските сепаратисти активираха военните действия в окупираните от Руската федерация територии на Украйна. Мащабните военни учения на Руската армия изглеждат като прелюдия към нова гореща фаза на руската офанзива. Ако към всичко това добавим поредния фарс на руската прокуратура по отношение на законосъобразността на отделянето на Балтийските републики от бившия Съветски съюз, предстои нова ескалация на напрежението.

Глобалния бизнес проект на организирани престъпни групи, наричащ себе си „Ислямска държава”, активизира военните си операции. Той няма нищо общо нито с исляма, нито с държавността, но очевидно пазарът бележи тенденция към стагниране и архитектите на този бизнес решиха да увеличат залозите. Европа изглежда шокирана и разколебана пред този нов тип бизнес със страха и смъртта на хората. Няма съгласие и политическа воля да бъдат смазани пара-военните ядра на групировката, а бизнесът им да бъде прекратен.

Политическата криза в Гърция продължава да набира сили. Въпрос на време е Турция да се доближи до необходимостта от провеждането на нови предсрочни избори. Крехкото примирие в Македония не е решение на дълбоката политическа безпомощност, в която се намира страната. Натискът върху Сърбия от страна руските геостратегически интереси нараства. Едновременно с това, западните ни съседи бяха определени като цел на разрастването на влиянието на ИДИЛ на Балканите. Колкото и да се опитва да отлага момента, в който ще трябва да се оттегли, Виктор Понта изглежда че няма да успее да завърши мандата си като министър-председател на Румъния, а това ще означава предсрочни избори.
На фона на онова, което се случва около нас и пряко или косвено, влияе върху перспективите ни за развитие, окопната война, в която се опитват да ни вкарат, вече представлява нов тип политически риск. Конкретните корпоративни и политически интереси, които се противопоставят на българския дневен ред, вече се използват като елементи на цялостна стратегия за дестабилизация, която е насочена и срещу България.