Бунтът на фармацевтите: За една сбъркана от лекар цифра в е-рецепта плащаме от джобовете си хиляди!

Всяка грешка на лекар в електронна рецепта е за сметка на аптеката. За една сбъркана цифра аптеките са принуждавани да плащат хиляди - НЗОК отказва да им плати реимбурсния медикамент или медицински консуматив. А контроли, превенция на грешки от лекарите няма. Това може да се промени и не изисква пари, а само организация - Министерството на здравеопазването да нареди ИТ специалистите да заложат в софтуера на Националната здравно-информационна система да не приема грешки, а да известява за такива и рецепта да не може да бъде пусната с тях към аптеките. Но МЗ не го прави.

Това разказа главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов и даде пример с рецепта за 26 хил. лева за медицинско изделие, по принцип се плаща от държавата, но в случая бил получен отказ, който щял да остави Етрополе изобщо без аптека.

„Наскоро рецепта за 26 000 лв. падна заради разменени числа в номера на протокола. Докторът е сгрешил. Всеки може да сгреши. (...) Става въпрос за медицинско изделие, което е много специфично, много скъпо, за един пациент. Докторът вместо 1861 номер на протокола е написал 1816. Да, всеки може да сбърка, абсолютно нормално е.

Искаме да има предварителен контрол на тези грешки, в момента на изписването и системата да не приема, когато има грешка. Тук въпросът не е за финансиране, въпросът е чисто организационен. Министерството да каже на Националната здравно-информационна система: "Направете го".

В крайна сметка за тази рецепта било направено изключение и била платена, защото аптеката казала, че ако не бъде, ще спрат да работят, а тя била единствената в Етрополе. 

Вчера Българският фармацевтичен съюз обяви, че има опасност да не бъде сключен нов договор с НЗОК, което означава, че всички аптеки може да откажат да изпълняват рецепти по Здравна каса и пациентите да останат без лекарствата си. В кризата се намеси и президентът, който днес се среща с тях.

Отделно БФС съди Народното събрание и Министерския съвет за дискриминация. Един от проблемите е, че от началото на пандемията фармацевтите са изключени от списъка с имащите право да добавки за работа с COVID на първа линия. В същото време, доказано положителни за коронавирус търсят първо тях, когато лекарите са претоварени и нямат достъп. Но това е само един от проблемите и не най-големият.

"Вчера пуснахме писмо към президентството. Оказа се, че и дотам трябва да стигнем. Бяхме готови и до папата да пишем. Да се надявам, че няма да се стигне дотам. Няколко часа по-късно ни поканиха на среща", каза Маринов и апелира за разум у отговорните институции, за да бъде сключен договор до края на седмицата, защото:

"След като няма договор, касата няма основание да заплаща такива лекарства и аптеките няма как да отпускат реимбурсирани лекарства".

Нов договор се договаря всяка година между представители на НЗОК и БФС. Тази година разговорите започнали в началото на септември.

"На експертно ниво нямаме никакъв проблем, договаряме всички членове и неща, които имаме по договора, условия и ред - как ще се отпускат, как ще се работи, но в момента нещата зациклиха, защото има неща, които държим да залегнат в договора и те са ангажимент на Надзора на касата и на министерството", каза Маринов и разясни проблемите с Националната здравно-информационна система и ощетяването на аптеките заради грешките в рецептите.

"Въпросът не е за пари", подчертава той.

"Откакто има Национална здравно-информационна система и т. нар. електронна рецепта, има възможност да се заложат контроли на ниво предписване на лекаря. Но какво се случва в момента? Имаме: лекаря, който създава електронно предписание в Националната здравно-информационна система; пациента, когато отиде в аптеката; фармацевта, който достъпва това предписание и го изпълнява - изтегля рецептата и я изпълнява. Лекарите се отчитат към здравно-осигурителната система, за да могат после да получат парите за своята дейност, аптеките два пъти в месеца отчитат това, което са отпуснали. Само че лекарят - за когото няма почти никакви контроли в тази система - може да генерира предписания със страшно много грешки. Фармацевтът трябва да разследва в аптеката дали тази рецепта ще му бъде реимбурсирана. И ако той отпусне тази рецепта, а вътре има грешки, след това НЗОК не заплаща тази рецепта. Остава за сметка на аптеката.

Грешките касаят административна бумащина, остатък от хартиените рецепти: номер на протокол, дали е заверена диагнозата в НЗОК. (...) Не говорим за грешка в терапията."

Експертите и ИТ инженерите от от Националната здравно-информационна система са уверили представители на Фармацевтичния съюз, че предварителни контроли може да се заложат, така че лекарят да не може да допуска такива грешки - т.е. при грешка системата да отхвърля вписването, лекарят да види на момента и да поправи грешката. Така фармацевтът ще е спокоен, че когато види електронно предписание и когато го отпусне, всичко ще бъде наред и тази рецепта ще му бъде заплатена, обяснява Маринов.

Маринов подчерта, че "с управителя на Касата и с експертите имаме много добър диалог. Въпросът е, че някъде се чупи връзката в отговорните институции. Обикновено си прехвърлят топката. Това зависи от МЗ, не от нас. Надяваме се сега да се съберем всички на едно място и проблемите да бъдат решени".

Проблемите с електронните рецепти не се изчерпват дотук. Представете си, че в една е-рецепта са включени пет лекарства. Да, но в една аптека имат например три от тях. Дават ги и рецептата се води изпълнена. Дори и да обиколи още аптеки, пациентът няма да получи останалите две. Никой няма да има правото да му ги даде, защото рецептата просто вече я няма. Лекарят трябва да предпише нова. В този случай пациентът дори може и да не успее да си купи дадено лекарство, защото то може да не е разрешено за свободна продажба.

Такива са разпоредбите, казва Маринов. При изпълнена, макар и частично, рецепта колегите му дори няма да я открият повторно в системата. Това е остатък от хартиените бланки, може да се промени, но трябва да има разбиране - подчертава главният секретар на БФС.