Близо 40 на сто от обявените за незаконосъобразни подзаконови актове в периода 2007-2022 г. са издадени от министъра на здравеопазването.

Това каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Климент Охридски", който заедно с екип от експерти, представи „Здравен барометър“ - гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България, предаде БТА.

Във форума участват представители на Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Националния център по обществено здраве и анализи, на различни лечебни заведения.

В периода 2010 - 2022 г. министърът на здравеопазването е издал 601 подзаконови нормативни актове, като само министърът на земеделието е издал повече, допълни той.

Законът за здравето ежегодно се променя по пет пъти, каза още проф. Вълчев. По пет пъти на година се променят текстове и в Националния рамков договор, допълни той. Правната рамка в здравеопазването не се отличава много от правната рамка на другите области, каза още проф. Вълчев.

Над 60 на сто от разходите в здравеопазването отиват за диагностика и лечение, броят на болничните легла са повече от тези в Швеция, а живеем 10 години по-малко от шведите, отбеляза по-рано проф. Вълчев.

В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не са регламентирани дейности по промоция на здравето и дейности, свързани с рационална лекарствена употреба, въпреки многобройните наши предложения, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.

Високият ДДС върху лекарствата се отразява и върху нивото на доплащане от страна на пациента, което в България е много високо, отбеляза проф. Асена Сербезова, част от екипа на „Здравен барометър“.

По думите ѝ само още две държави имат толкова високо ниво на ДДС върху лекарствата.

От 2014 г. досега над три хиляди лекарства са напуснали българския пазар. Българските пациенти, страдащи от редки болести, имат достъп до 29 на сто от всички разрешени за употреба в ЕС лекарства за редки болести, допълни тя.

Още не е ясно защо Националната здравноосигурителна каса покрива 25 на сто от цената на масовите лекарства и защо никой не предприема действия в тази насока, а за редките заболявания даваме много пари, каза проф. Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи.

Все още голяма част от диагностиката се извършва в болниците и тъй като там тя е по-скъпа, ние плащаме поне пет пъти повече за нея, а тези средства могат да се ползват за друго, каза доц. Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването.

Нямаме обективен метод за оценка на потребностите от хоспитализации, сподели по време на събитието д-р Иван Маджаров, председател на УС на Българския лекарски съюз.

По думите му към момента цялата система е основана на декларативен принцип от отчетите, направени от болниците.

„Ако направим болница в пустинна зона, ще отчетем, че има хоспитализации дори и в нея“, каза още той. По думите му трябва да се обективизират потребностите от хоспитализации както и качеството на болничната помощ.

Нужно е да се обърне голямо внимание на профилактиката, като за целта са необходими кампании от страна на Министерството на здравеопазването както и помощта на фармацевтите, допълни д-р Маджаров. 

Сега има медицинско номадство – лекари работят в няколко болници, каза директорът на болница „Пирогов“ д-р Валентин Димитров. По думите му друг проблем е липсата на медицински сестри. Създаването на нови структури като болници за мен е голяма заплаха, която ще води до по-лошо здравеопазване, защото нямаме кадри, с които да можем да осигурим работата на здравните заведения, каза още д-р Димитров.

България е на първо място в Европейския съюз по общ брой легла на 100 хил. души население, а през 2022 г. в страната ни има 321 болници, каза още проф. Сербезова, цитирайки данни от регистъра на Министерството на здравеопазването. За 10 години има закрити пет болници.

Българинът посещава лекар (общопрактикуващ или специалист) за преглед или консултация средно пет-шест пъти в годината, показват данни от 2020 г. Стойността на този показател се влошава спрямо 2018-а и 2019 г., когато българите са се обръщали към лекар над шест пъти годишно.

По този показател страната ни се нарежда в рамките на средните стойности за Европа. Най-често се обръщат към лекар в Словакия – около 10 пъти годишно, в Германия и Унгария – девет-10 пъти годишно, и Лихтенщайн – осем-девет пъти годишно. Посещението при стоматолог е по-скоро изключение за българите – под един път годишно.

Отчетените профилактични прегледи през 2022 г.  са 2 386 766, което показва, че близо 37% от българските граждани са преминали профилактичен преглед. Най-много са отчетени в областите Пловдив и Велико Търново, а най малко са в област Силистра.

„Здравен барометър“ ще бъде представян три пъти годишно с цел да се очертаят тенденциите в развитието на системата чрез анализ на основните количествени показатели и за да се направи дълбочинен, качествен анализ на значими въпроси на здравната политика.