Разходката със Stas от Offroad-Bulgaria продължава в Киото. Невероятно е колко забележителности могат да се видят за един ден в и около този уникално красив град ...

 

 

 

Поемаме в правилната посока, указана и с табелки.

 

 

И вървейки по уличката се замислих – защо ли всички жици висят по стълбовете и не се вкопават под земята!? На фона на всички красиви гледки, които видяхме, тези кабели са като трънче в очите или по-точно – в картината.

 

 

Някъде към 14:00 часа първите постройки от следващия храмов комплекс се появиха пред нас.

 

 

Тук ще отворя една скоба, за да покажа как японските ученици са луди на тема снимане. Където и да отидем, каквото и да правим, те винаги са готови да бъдат снимани с нас, без нас – всякак. И всеки път с отлично настроение!

 

 

По пътя към касите минаваме покрай няколко от множеството постройки, от които забележителна е алената триетажна пагода Санджуното.

 

 

 

Докато чакаме Марти да купи билети, забелязваме, че голяма част от японките, дошли на посещение, са с официланите си кимона. Една снимка от Калина илюстрира това.

 

 

Може би сега е моментът да разкажа накратко за това, какво представлява този храм.

Кийомизудера (Kiyomizudera) или буквално преведено – „Храмът на чистата вода”, е един от най-известните, най-посещаваните и най-значимите храмове в Япония. Основан е през 778 г. на мястото, на което се намира водопадът Отова – гористи възвишения на изток от Киото. От чистите води на водопада произлиза и името на храма. Първоначално това място се е свързвало със сектата Хосо – една от най-старите школи в японския будизъм, но през 1965 г. тук се е формирала нова секта – Кита Хосо. През 1994 г. храмът е добавен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

 

Кийомизудера е най-известен с дървената си тераса, която стърчи от основната постройка с 13 метра над склона под нея. От тази площадка посетителите могат да съзерцават прекрасната гледка на цъфтящите череши през пролетта, множеството кленови дървета, поникнали в морето от цветове през пролетта и есента, както и панорама на град Киото на хоризонта.

Основната зала на храма (Хондо), както и терасата, е построена без да се използват каквито и да било пирони и е приютила основния обект на поклонение – малка статуя на божеството Каннон с 11 лица и 1000 оръжия. През годините е изгаряла няколко пъти, а последно е възстановена през 1633 г.

В основната зала има три различни по тегло пилона. Около тях имаше тълпа от хора и само най-смелите се опитваха да ги повдигнат. Ние нали сме здрави българи, трябваше да им покажем балканската сила!

 

 

Сила, сила, но средния не можахме да отлепим – нито аз, нито Митко! Доколкото разбрах – никой не може.

Използвам докато сме на терасата да направя снимка на пагодата.

 

 

Обикаляме комплекса, като минаваме покрай различни постройки и накрая стигаме в основата на Хондо, където сварваме прилично голяма навалица от посетители и най-вече деца.

 

 

 

Така нареченият водопад Отова е разположен в основата на хълма под основния храм Кийомизудера. Водите му са разделени на три отделни струи и посетителите използват купички, закачени на дълги прътове, за да пият от водата. Всяка от струите се счита, че има различна чудодейна сила – едната е за дълголетие, другата за успех в учението, а третата за щастлива любов. Всеки трябва да си избере от коя струя да пие. Пиенето и от трите се счита за алчност и премахва ефекта.

 

 

Даже в това ресторантче на открито, японците релаксират боси.

 

 

Вече към края на нашата обиколка се качваме по стръмни стълби обратно към основния храм.

 

 

 

Храм Джишу (Jishu Shrine), който се намира зад главната постройка на Кийомизудера, е посветен на любовта и щастливия брак.

 

 

 

Тук също има стена, на която всеки може да си закачи плочка със желание.

 

 

Точно пред самия храм има два големи камъка, разположени на 18 метра един от друг и привличащи вниманието на посетителите. Снимах единия.

 

 

 

Ако успееш да намериш пътя от единия камък до другия със затворени очи, се счита че ще имаш късмет и ще намериш истинската си любов. Позволено е някой да те напътства със съвети, но това означава, че за да откриеш любовта ще имаш нужда от посредник. Калина се пробва да премине от единия камък на любовта до другия и успя съвсем сама, без съветници!

Приключихме с разглеждането и е време да тръгваме. Сега спокойно мога да се концентрирам върху хората около нас. Ние излизаме, а други влизат.

 

 

Като споменах за японските деца, че обичат да се снимат, сега е момента да кажа, че и порасналите също нямат нищо против. Е, някои се срамуват, но младите хора са доста отворени.

 

 

Митко веднага се възползва и се намърда между две хубавици.

 

 

Минаваме през вратата Дева и се озоваваме на улицата.

 

 

Тръгваме по улиците Sannenzaka и Ninenzaka – част от старинния и притегателен с атмосферата си квартал Хигашияма. Изключително живописни старинни къщи и магазинчета ни заобикалят от всички страни.

 

 

 

Освен малки дечица с малки кученца около нас е пълно с магазинчета за сувенири.

 

 

С Марто попаднахме на магазинче, в което правеха страхотни еклери! Вярно, към 3 евро излиза бройката, но пък вкуса още ми е в устата.

 

 

 

След като опитахме еклер с ванилия и с пюре от кестени, продължихме надолу по уличката към мястото на което се бяхме уговорили да се срещнем с цялата група.

 

 

Събрахме се и точно тръгнахме заедно и попаднахме на находка!

 

 

Нападнахме девойките, които не можаха да откажат да се снимат с нас...

 

 

Големият ентусиазъм бе охладен, след като се оказа, че това са просто японски туристки, които са си платили да ги облекат като гейши.

Продължаваме пеша из квартал Хигашияма, навъртайки километър след километър.

 

 

 

По препоръка на Марто надникваме в храма Ryozen Kannon, където има огромна статуя на едноименното широко почитано божество.

 

 

Направена от 500 тона железобетон, тази гигантска статуя на облечения в бяло Каннон е била открита през 1955 г. в памет на загиналите през Втората световна война войници и като място за молитви за мирна Япония. В брошурата на мемориала е написано: „В памет на Незнайния воин, Втора световна война”.

В предишния си пътепис за Япония бях говорил за малолитражните автомобили. Има едни жълти номера, които дават само на превозни средства с под 1000 куб. см двигател, ако не ме лъже паметта. За мое най-голямо учудване видях и джип с такъв номер.

 

 

Това Suzuki Jimmy 40th anniversary, е със супер икономичен двигател и е идеален градски автомобил.

Не толкова икономична, но пък със страхотен дизайн е Mazda CX-5 Sky Active Technology.

 

 

Този най-нов модел на известната компания е поглед в бъдещето – нова по-лека конструкция, по-икономични двигатели, нова трансмисия, ново окачване... Въобще нова японска технология.

 

 

В тази част на Киото е пълно с храмове и красиви паркове с хармонични гледки. Това се вижда от картата, покрай която минаваме и се загледах.

 

 

Продължаваме по улиците...

 

 

Преминавайки през поредния парк точно пред нас се открива шоу на момчета, играещи футбег. По аналогия на футбол – игра за крака с топка, футбег е игра за крака с торбичка, обикновено пълна с ориз или някакви пластмасови топчета.

 

 

Самата игра няма характера на футболната – т.е. няма отбори, никой не вкарва голове, но пък за сметка на това играчите се съревновават кой ще направи най-трудните и красиви номера с торбичката. През цялото време наблюдаващият има чувството, че танцуват.

Подминаваме храма Kodaiji без да влизаме, поради липса на време, и стигаме до най-голямата храмова порта в Япония. Тя е вход към Chion-ji Temple, но сме закъснели и вече е затворено.

 

 

През спокойния и приятен парк, където хората се забавляват и отмарят, стигаме до Yasaka Shrine.

 

 

Хартиените фенери, които срещаме толкова често са един традиционен начин за осветяване, както и за реклама. На всеки от тях е изписано името на дарителя на храма – обикновено различни фирми и богати частни лица.

Времето напредва и слънцето започва да залязва. Излизаме през вратата на храма и попадаме точно в квартал Gion, районът на гейшите в Киото.

 

 

 

Марто ни води направо към улицата на гейшите. Тръгваме на фотолов!

 

 

Оглеждаме всички улички, но хора почти няма, а гейши съвсем!

 

 

 

Разходката из Гийон е дълга и умирителна. Търсенето на гейши се увенча с една единствена, която видяхме за секунди как слиза от едно такси и се шмугва през входната врата на къщата си.

Стигаме до зала за традиционни представления на гейши, но предполагам, че шоуто е дело на артисти, а не на истински такива.

 

 

Тук седнахме за почивка и решихме да се разделим, за да вечеря всеки където му харесва и накрая с еднодневните карти за градските автобуси, всеки от нас да се прибере до хотела.

 

 

Няколко човека тръгваме, за да дообиколим квартала, минавайки покрай няколко храма и пагодата Ясака. Сенките и скриващото се слънце вече не позволяват да се правят хубави снимки и прибирам фотоапарата.

 

 

 

Най-накрая, двамата с Марто обиколихме и вечерните магазини в шопинг-аркадите на Гийон, като по път си взехме и нещо за хапване.

 

 

 

Извънредно богатият на впечатления ден привърши и се прибираме с автобус до хотела, капнали от умора. Наистина, това, което написах е много и трудно за четене, но още по-трудно е да се обиколят толкова места за един ден. С Мартин това е възможно – само да имаш много удобни обувки и издръжливост на камила. След това пътуване до Япония вече имам и тренинг.

 

 

Следва продължение...