Наскоро присъствах на представянето на първото по рода си изследване на икономическите центрове в България, което беше извършено от Института за пазарна икономика. Икономистите са очертали 20 такива центрове, които произвеждат 86% от БВП на България. Голяма част от тях са и областни центрове, но в тази своеобразна класация попадат и малки общини като Раднево и Козлодуй заради големите енергийни комплекси, които функционират на тяхна територия.

Интересно би било да се направи подобен анализ за малките общини с до 10 хиляди души население. През последните години много такива общини на практика не функционират икономически и оцеляват единствено благодарение на държавната подкрепа и републиканския бюджет. Дали този упадък се дължи основно на централната власт и има ли достатъчен инструментариум местната власт да предприеме стъпки, които да доведат до повече средства в общинския бюджет?

Отговорът е и да, и не. След падането на комунизма досега държавата допусна много грешки и не предприе стъпки, които да предотвратят този срив. Продължаването на политиката на силна централизация, която пък е обратното на целите и философията на ЕС, също е сериозен фактор. И въпреки това има примери, които показват, че е възможна положителна промяна на условията на живот в такива общини, които зависят основно от местната власт.

Подобен е случаят на община Ивайловград, която за 7 години увеличи с над 463 хил. лв. приходите си от местни дейности. Туристическият поток е с над четири пъти ръст, а средствата, инвестирани в Ивайловград по линия на еврофондове и програми за този период, надхвърлят 22 млн. лв.

Как става това?

Вероятно първосигнално ще отговорите, че това е естествено и се обяснява частично с ГКПП Ивайловград ̶ Кипринос. Това може в някаква степен да е било валидно до влизането на България в ЕС, но сега местните основно отиват в Гърция, за да работят. Отговорът по-скоро можем да търсим в политиката и визията, която има кметът на Ивайловград  Диана Овчарова. Тя се базира на едно просто, но съвършено правилно решение – да се търси развитие на основата на ресурсите и даденостите, с които разполага общината.

Кметът Диана Овчарова с най-възрастната жителка на Южна България,

баба Матена, която през януари навърши 108 години.

Какви са даденостите?

Археология, земеделски земи и гори, малко култура, реки и скромни концесии за добив на инертни материали. Тоест развитие на туризма, земеделието и завишен контрол на дейността на концесионерите. По отношение на земите и горите се извършва ударното им актуване, впоследствие отдаване под наем и дърводобив. Така приходите по това перо се увеличават над 4 пъти.

По второто направление туризъм се извършват няколко последователни действия, които накрая ще доведат до цялостен туристически продукт. Началото е положено с проекта по Оперативна програма регионално развитие за ремонт и съхранение на античната вила Армира. Този обект има потенциала да превърне района от абсолютно непозната дестинация в едно от задължителните места, които всеки турист трябва да посети. Проектът получи голямата награда на ОПРР заради своята сложност и добро изпълнение. Благодарение на неговата реализация общината успява да си върне обратно и да експонира оригиналните мозайки и мраморни пластики, които по-рано се съхраняваха в Националния археологически музей. Но това не е достатъчно. Необходимо е да има културни мероприятия, които да вдъхнат живот и да предизвикат интереса на туристите и посетителите.

Фестивалната култура е добър инструмент за постигането на тази цел, още повече когато създадеш и възродиш два уникални за страната ни фестивала – Фестивалът на тракийските кулинарни традиции и Фестивалът на бадемите. Началото на кулинарния фест е дадено с малък проект към швейцарската Агенция за регионално развитие, която отпуска 6 хил. лв. Впоследствие той се превръща в международен с участието на готвачи от Турция, Франция и Гърция, а от миналата година и от Унгария. Тази година Ивайловград се готви за седмото му издание.

Празниците на майските дни на културата, които местните наричат Празници на бадемите, са възстановени преди две години след дълга пауза. Те имат богата традиция, поради което днес трябва да отговарят на определени очаквания. В чест на първото им възстановено издание е поканен балетът на Санкт Петербург, който поставя „Палечка“ на сцената на ивайловградското читалище. Не избухвайте в смях, защото въпросното читалище в момента е едно от най-модерно оборудваните в България, благодарение на реализацията на проект с евросредства. Сградата разполага със съвременни климатизация и отопление. По фоайетата ще видите пластики и картини на известни български художници. Освен централната има още няколко зали с изключително красиви пана, подходящи за културни срещи и събития. Гостували са Нешка Робева с нейния ансамбъл, Ямболският театър е представял няколко постановки, сред които и „Ренегат“, Пловдивската опера също се е качвала на тази сцена. Всяка година освен средствата, които читалището получава от държавния бюджет, общината го дотира с още 30 хилл лв., както и с допълнителни средства по проекти, за да бъдат осъществени повече културни събития. Благодарение на тази подкрепа читалището реализира 18 художествено-творчески форми.

Политиката на общината в сферата на туризма обхваща и природните дадености – реките Арда и Бяла и язовир „Ивайловград“. Туристическият информационен център не е просто информационно бюро с брошури по масичките в центъра на града. Той разполага с велосипеди, канута и каяци, които се отдават под наем. Тоест, ако посетите града и искате да ползвате кану/каяк, за да се разходите по язовира, или да се качите на колелото и да отидете да видите вила Армира или манастира „Св. Св. Константин и Елена“, можете да ги наемете от центъра. Всяко от тези превозни средства е със съответната екипировка  ̶  дори и велосипедите вървят с каски. Ще ви посрещнат специалисти, които са на разположение за напътствия, съвети и дори имат готовност да ви бъдат водачи. Всичко е реализирано отново чрез европроекти. Към центъра има и ремонтиран детски комплекс, който разполага със зали и места за игри, артработилници, компютърни и езикови зали.

Другото детско щастие е т.нар. атракцион в градския парк, който представлява модерна детска площадка с множество съоръжения за игра. През лятото атракционът се управлява от аниматори, които се грижат за децата безплатно, като се организират редица дейности от рисуване до театрални занимания. Към площадката има сцена, на която децата се изявяват – пеят, рецитират, въобще, могат да се почувстват актьори.

Районът разполага с изградена културна, туристическа и пътна инфраструктура, която позволява прекарването на неколкодневна почивка както за семейства с деца, така и за туристи, търсещи силни усещания. Близостта с Гърция и Турция е бонус към пакета. Така че следващият път, когато се отправите към Александруполис за море или към Одрин за пазар, поемете риска и се отбийте за няколко дни в Ивайловград.