Камбоджа, но без червените кхмери

Перлата в короната на тази страна е Ангкор Ват. Забива ти се в сърцето завинаги

Даниела Добрева Последна промяна на 26 февруари 2021 в 09:03 3299 1

За Камбоджа бях чувала откъслечни неща, свързани с червени кхмери, Пол Пот и война. Разбира се, и за Ангкор Ват – това чудо на природа и архитектура. Толкова. Никога не съм си представяла, че ще стигна до тази затънтена, в моите представи, страна. Е, имах този късмет.

Късмет беше и това, че екскурзията, която си организирах, започна от Сайгон. Рейсче, цветна група от всякакви туристи от цял свят и моя милост сред тях. Потегляме. Късна есен е, райско време за тези географски ширини. Температурите са поносими – между 25 и 30 градуса.

В автобусчето нашият гид започна тирада на някакъв странен вариант на английски. От него разбрах, че се казва София с ударение на И-то и че говори за себе си в 3 лице, ед. ч. Разказва човекът някакви истории, хората се споглеждат – явно не съм била единствената неразбираща нищо от разказа му. Но е забавно – езикът му има някаква приятна мелодика, той самият е странна птица, май е камбоджанец с постоянен адрес във Виетнам, вероятно заради бизнеса. Изобщо нещата се нареждат.

Камбоджа е на няколко часа път от границата с Виетнам. Малко преди да я стигнем, София ни събира паспортите, срещу което аз се възпротивявам енергично, но нищо не мога да направя. В чужда държава съм все пак.

Първото, което виждам след границата, е Лас Вегас в умален вид. Блясък, цветове, реклами, мигащи светлини. Ле-ле, къде попаднах! Оказва се, че сравнението с Лас Вегас не ми е хрумнало напразно. На няколко километра от границата са разположени безброй казина.

Във Виетнам хазартът е забранен. Затова много виетнамци често прескачат отвъд границата да се позабавляват и да си пробват късмета.

Не съм хазартна натура и отдавна съм разбрала, че трябва да заработя парите си. Пробвах тото. Нищо, нищичко, дори и тройка не успях да залепя. Разбрала съм тази истина и спокойно мога да се отдам на картинките, които ми се предлагат.

Влизам в първото казино. С паспорт или без, никой не те пита. Можех да загубя някой и друг долар, но предпочетох да гледам. А, може да бъдете сигурни, има какво да се види. Девойки пърхат около закръглени азиатци, окуражават ги, пият от чашите им и ги прегръщат. Като на филм.

На игралните маси и машинки има и европейци, и американци, и азиатци. Всякакви. Има и жени, които опитват късмета си. Окуражават ме да опитам, но аз отказвам.

Обикаляме и други казина. Една и съща е картинката.

Тук оставаме няколко часа, за да има време който иска, да си начеше крастата. На мен лично скоро ми се доспива, защото е ранна утрин, някъде между 2 и 5 часа.

И поемаме към Пномпен. Градът не е нищо особено. Впечатляват ме единствено увисналите отвсякъде кабели на какво ли не. Разбира се, стоварват ни на пазара.

След дълго надговаряне успявам да спазаря една сребърна гривна и да сваля цената й от 50 на 14 долара. За което се самопоздравявам, защото и в пазарлъците не ме бива.

Тук може да се купи всякаква стока, но ние сме тръгнали да разглеждаме. Няма кой знае какво да се види и затова сядаме на бира.

Камбоджа е бедна страна. Вероятно най-много печели от туризма. Затова се полагат сериозни грижи. Хотелите са чисти, храната си я бива, бирата също. Местните са разучили маршрутите на туристическите автобусчета и са организирали сергии с плодове, зеленчуци и ... пържени дребни инсекти, скорпиони и какво ли още не. Не бързайте да се отказвате от това меню. Вкусно е. От опит го знам.

Дори температура не вдигнах. За няколко минути ви дават обрамчена ваша снимка от пазара и настояват да си я купите за спомен. От всичко се печели.

Хотелът е хубав, обслужването също, дори вана има в стаята. Храната е добра.

Но най-голямото предизвикателство предстои. Ангкор Ват. Разстоянието от столицата е няколко часа. На автобусчето и потегляме. Добре е да знаете, че билети за разглеждането му е хубаво да се извадят преди да идете дотам. В моя случай организаторите са се погрижили за това. При пристигането ни само раздават баджовете, които задължително трябва да носите до излизане от комплекса.


В миналото Ангкор е бил столица на Кхмерската империя, която от IX до XII век се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив. Защо е изчезнала не се знае, но около XV век Ангкор остава пуст и джунглата настъпва. Така е до 1860 г., когато по една случайност французинът Анри Муо се натъква на това истинско чудо на архитектурата.

За строежа на комплекса от сгради са използвани 5 милиона каменни блока с тегло между 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място. Стените с барелефи са с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури. Гледка, величествена и неописуема. Някои от статуите на Буда са обезглавени и осакатени. Техните части отдавна са продадени от режима на Пол Пот на китайски колекционери.


Ангкор Ват е най-добре запазеният храм в Ангкор и единственият, останал важен религиозен център от основаването си до наши дни. Сградите са образец на високия класически стил на кхмерската архитектура.

За разлика от много други кхмерски храмове Ангкор Ват е ориентиран на запад, а не на изток, затова се предполага, че е бил предназначен за погребален храм. Годишно тук се изсипват над 2 млн. посетители. Той е защитен от ЮНЕСКО и е едно от Чудесата на света.

Запазен е и най-големият плувен басейн в света от древността 700х400 м от 1181 г.

Не само самият храм е толкова впечатляващ. Природата е също елемент от това истинско чудо. Тук може да видите дървета, чийто корени са увити около сградите. Всъщност заслуга на червените кхмери е изсичането на джунглата около комплекса. Толкова е красива тази симбиоза между дърво и камък, че човешкият ум не може да го побере.

Красиво е и езерото с лотосите, покрай което минавате. Красиви са и танцьорите с разноцветни сарита – всъщност не знам дали тук така им викат, които са подготвили специална програма за туристите.

Ангкор Ват е известен и с повече от 3000 апсари (небесните нимфи), издълбани в стените му. Апсара е женски дух на облаците и водите в хиндуистката и будистка митология. Според митологията те се явяват в образа на млади жени, съпруги на музикантите гандхарвите (Gandharva) в небесните дворци на боговете. Апсарите танцували на музиката на гандхарвите, обикновено в дворците на боговете, за да ги развличат и забавляват.

Според някои учени Ангкор Ват е миниатюрен вариант на Вселената, земен модел на космическия свят. Според други паметникът символизира митичната планина Меру, разположена в центъра на Вселената – петте кули съответствали на върховете на Меру, а външната стена е сравнявана с ръба на планината, заобиколена от ров отвъд океаните.

Не ми се тръгва от това място. И не само на мен. Благодарна съм на съдбата, че ме запрати тук. Толкова е далеч от европейските представи и толкова силно ти се забива в сърцето. Завинаги.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

A69

28.02 2021 в 14:41

Госпожо/Госпожице, хубав материал.

Вероятно не знаете, но възможността да посетите Кралство Камбоджа и да се насладите на нейната екзотичност е също в следствие и на усилията на Българската Армия, дала 11 жертви за да може днес Камбоджа да е мирна и просперираща страна. Мисия която беше заметена под килима от същата тая държава която ни изпрати там навремето.

Ето ви линк към група във фейсбук от която можете да научите повече, ако проявявате интерес:

https://www.facebook.com/groups/199863913384467/