Йордания - едно екзотично пътешествие (Част 2)

Станислав Бояджиев Последна промяна на 18 октомври 2012 в 11:28 7357 1

Йордания - едно екзотично пътешествие. Снимка: Stas

Разходката ни заедно със  Stas от OFFRoad-Bulgaria   продължава към още интересни места в Кралство Йордания.

Първата част можете да прочетете ТУК.

  

 РЕКА ЙОРДАН

На следващия ден рано сутринта тръгнахме към река Йордан и Мъртво море.

Реката и морето всъщност се явяват границата между Йордания и Израел. Mинахме през КПП, взехме специално разрешение за посещение на пограничните райони, което, както се оказа, не е проблем за туристи, и продължихме. 

Река Йордан осигурява плодородието на района, а в миналото е имала дори по-голямо значение, отколкото сега. В тези земи се отглеждат различни зеленчуци, като се събират по 4 реколти годишно. 

От гледна точка на туристически забележителности – има какво да се види! Неотдавна са направени открития, които потвърждават, че мястото, на което е покръстен Исус, се намира на йорданския бряг на реката и по-точно едно поточе, което се влива в нея. На мястото в момента се правят разкопки и реставрации, така че след някоя и друга година ще има съвсем добре подреден туристически обект. Това, което видяхме ние, не беше кой знае колко атрактивно като визия, а по-скоро ценно като съдържание.

 

На по-малко от 100 метра от Светото място е построен християнски храм с позлатени куполи. От другата страна на реката се намира Ерихон и още по-нагоре в планината се виждат хълмовете с постройките на Йерусалим.

Много светии са прекосявали през живота си свещените води на река Йордан: Св. Яков, Пророк Илия, Йоан Кръстител, Исус... 

 

Самата река Йордан вече далеч не е толкова пълноводна като в миналото.

По принцип е забранено влизането в реката, понеже се явява граница. Ходи обясни обаче на българина че не може! Нашите нагазиха в реката, йорданския войник тръгна да ги моли да не го правят, после ги изгони. В този момент от другата страна други българи влязоха... Срам! 

 

От другата страна на реката има израелски граничен пост. Там туристи нямаше. Явно израелците показват мястото на кръщенето на Исус в друга част от реката.

След като видяхме свещените води на р. Йордан и мястото, на което е кръстен Исус, се отправихме към твърде интересното Мъртво море.

 

  МЪРТВО МОРЕ

Мъртво море е един природен феномен. Намира се на 400 метра под морското равнище и се явява най-ниската суша на планетата. Годишно нивото му спада с близо 1 метър, което води до постепенното му пресушаване. Пресметнато е, че до 2050 г. Мъртво море ще изчезне напълно.

Заради изпаренията водата е неестествено солена –  към 248 г/л концентрация! Считало се е, че при тази соленост в морето няма живот и затова са го нарекли “Мъртво”. Преди 15-ина години се е установило, че все пак има живи организми, но те са много малко. 

В древността са го наричали Солено море, Източно море, Морето на Арабах. 

 

На йорданския бряг на Мъртво море допреди няколко години е имало един единствен хотел – Dead Sea Spa. Понастоящем има построени още три хотела – Кемпински, Mьовенпик и един, на който му забравих името. Ето това е Кемпински:

 

Водите му се оказват твърде лековити, както със състава си, така и с морската кал по брега. Ние се възползвахме от плажа на най-стария хотел – Dead Sea Spa.

 

Реших да се потопя във водата и да проверя дали наистина в Мъртво море не може никой да потъне. Предупредиха ме само, че е крайно неприятно, ако ти попадне вода в очите, та си останах със слънчевите очила. Имах и малка раничка, която ми се стори огромна по реакцията на солената вода към нея!

Жалко, че такова забележително природно творение е обречено!

Посетихме и Пещерата на Лот или т.нар. Пещера на късмета. След като Лот с жена си и дъщерите си напуснал Содом и жена му се вкаменила, защото погледнала назад, той се приютил във въпросната пещера за дълги години. Там живял с дъщерите си и имал деца от тях... Кръвосмешения разни.

Към пещерата пътувахме по брега на Мъртво море и по пътя видяхме един каньон, в който тече 60 градуса топла минерална вода:

 

Ето и вкаменената жена на Лот:

 

А това е малко офроуд с автобус:

 

Стълбите към пещерата и самата пещера:

 

 

Гледката от пещерата към плодородните земи около Мъртво море:

 

След като обиколихме забележителностите в района на Мъртво море, се прибрахме в Аман и вечерта имахме около 1 свободен час, за да посетим един от големите молове в града – Mecca Mall. Не успяхме да си купим нищо, но хапнахме чудесен сладолед:

 

ПЛАНИНАТА НЕБО И ГРАД МАДАБА

Четвърти ден от нашия престой в Йордания.

Самото ставане в 6.00 сутринта предвещаваше тежка програма. Крепеше ни мисълта, че това бе дългоочаквания ден, в който щяхме да видим ПЕТРА! Закуска в хотела в Аман, след това освобождаване на хотела (след посещението на Петра автобусът щеше да ни закара в Акаба за последните 2 нощувки в Йордания).

Докато се качвахме на автобуса слънцето се скри, заваля дъжд... След малко с голямо учудване установихме, че вали градушка!!!

След още 5 минути слънцето отново изгря – всичко си дойде на местата. Тръгнахме!

Предния ден не остана време да посетим лобното място на Мойсей – планината Небо, и град Мадаба, затова нашият гид реши да направим това на път за Петра. Оказа се, че отклонението е едва 25 км, така че се съгласихме.

Планината Небо е мястото, от което Мойсей е видял за пръв път Обетованата земя. Наистина гледката е страхотна. В далечината се виждаха хълмовете на Йерусалим с купола на Златната джамия. В подножието се вижда град Йерихон, пред него Мъртво море и плодородните земи...

По времето на Мойсей гледката е била далеч, далеч по-зелена и красива.

 

Обетованата земя (лоша снимка, но времето не даде по-добра възможност):

На слизане от Небо минахме през град Мадаба, в който се намира църквата с най-голямата мозайка. Състои се от 1,5 млн. плочки. Е, от тях до наши дни са оцелели едва 0,7 млн., но все пак може да се придобие представа за вида на грандиозното творение.

Мозайката всъщност е карта на Светите земи:

 

Някои от групата посетиха и магазините за сувенири в Мадаба:

 

Не обърнахме особено внимание на гореизброените забележителности, защото нетърпеливо очаквахме тръгването към Петра.

В 11.00 часа най-накрая тръгнахме на 240-километров преход от Мадаба до Вади Муса (градът, до който се намира Петра)! Взехме разстоянието за 3 часа и половина и пристигнахме в Петра на обяд в 14:30.

Очаквайте продължение!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови