Светия мъченик Конон Исаврийски

Светият апостол на езичниците* Павел, по време на едно от своите благовестнически пътешествия**, просветил жителите на град Исаврия*** със светлината на истинната вяра в нашия Господ Иисус Христос.

* На свети апостол Павел е даено названието "апостол на езичниците" за неговите велики проповеднически трудове, по време на които той е разпространил Евангелието от вътрешността на Азия до Рим и даже, според преданието, до Испания и Британия. Бел.ред.

** Благовестнически пътешествия на св.ап. Павел. След обръщането си от гонител на християните в самоотвержен Христов последовател, свети апостол Павел прекарал целия си живот в благовестнически трудове. Първото си пътешествие с проповядване на Евангелието апостолът започнал от Антиохия, където заедно с Варнава бил призован от Светия Дух за великото дело на благовестието (Деян. 13, 1-3): като взели със себе си Иоан Марк, апостолите посетили Кипър и дошли в Мала Азия, и тук, в Антиохия Писидийска, в Икония и Ликаонските градове Листра и Дервия, мнозина просветили с Христовото учение, излагайки се на непрестанни гонения от страна на иудеите (Деян. 13, 4-52, гл. 14).

Второто пътешествие свети апостол Павел предприел заедно със Сила след апостолския събор (51 г.) в Иерусалим (Деян. гл. 15): след като посетил основаните по-рано църкви, апостол Павел с успех проповядвал в Македония и Гърция, основал знаменитите църкви във Филипи, Солун, Берия, Атина и Коринт; в Коринт той прекарал около половин година. (Деян. 15, 36-41; гл. 16, 17 и 18).

Третото пътешествие апостолът отново започнал от Антиохия: след като отново посетил устроените от него църкви, той прекарал в Ефес, където проповядвал повече от две години; след това отново минал през Македония и Гърция и се върнал в Иерусалим. Тук бил задържан и след двегодишно измъчване под стража в Кесария бил изпратен в Рим, където живял две години и безпрепятствено проповядвал царството Божие (Деян. гл. 18-22).

Според преданието апостолът, оправдал се пред съда на Кесаря, предприел четвърто пътешествие с проповядване на Евангелието, стигайки до границите на Запада (Евсевий и Климент Римски) и след второто оковаване във вериги в Рим, завършил живота си мъченически при царуването на Нерон. Бел.ред.

*** Исаврия - неголяма местност, скрита в планините на древната Мала Азия, граничеща на изток с Ликаония, на север - с част от Фригия, на запад - с Писидия и на юг - с планинската Киликия. Бел.ред.

По това време в селището Витания, намиращо се на 18 стадия от град Исаврия, живеел един човек на име Нестор с жена си Нада. Родил им се син Конон.

* Стадий - древна мярка за дължина, около 80 или малко повече сажена. Бел.ред.

Когато момчето пораснало, родителите намислили да го оженят и го сгодили за красивата девица Анна. Но преди това на Конон във вид на светъл мъж се явил свети архистратиг Михаил. След като поучил Конон в истинната вяра, архистратигът го завел на реката, кръстил го в името на Пресвета Троица, причастил го с Божествените Тайни, а след това го осенил с кръстното знамение и станал невидим. Оттогава момчето се изпълнило със Светия Дух, а архистратиг Михаил винаги невидимо пребивавал с него.

В деня на сватбата женихът и невестата при общо веселие били отведени в брачния чертог. Тук Конон покрил с един съд запалената свещ и попитал девицата:

- Кое е по-добро, тъмнината или светлината?

Девицата отговорила:

- Светлината, разбира се, е по-добра от тъмнината.

Тогава Конон отворил своите изпълнени с Божествена благодат уста и започнал да убеждава невестата да запази своето девство и чистота на живота и да повярва в Христа, Истинния Бог.

- И това е - казвал той - непомръкващата светлина, а плътският живот и езическата нечестива вяра е тъмнина.

Девицата имала добро сърце, семената на словото Божие паднали на добра почва и невестата скоро се съгласила със своя жених във всичко. Тя повярвала в Христа и дала обет завинаги да запази своето девство. Така тази свята двойка живяла в девствена чистота, като брат и сестра, или, по-точно казано, като два ангела Божии, подобно на серафимите, горейки от любов към Бога и угаждайки на Него Единия. След не много време на блажения Конон се удало да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се обърнат към Христа. Конон кръстил своите баща, майка и невеста и всички те, наставлявани и поучавани от него, угаждали на Бога. Бащата на Конон, блаженият Нестор, се удостоил и с мъченически венец, бивайки умъртвен от идолопоклонниците за изобличаване на техните заблуждения. След не много време и майката на светеца, блажената Нада, отишла с мир при Господа, а след нея и светата дева Анна, обручницата на Конон, се преселила в нетленния чертог на небесния жених Христа. Всички тях Конон с чест погребал на едно място.

Св. мъченик Иоан Български

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.