Парламентът на коалициите отиде в историята

Точно в 11:48 ч. удари последният звънец, който сложи край на 48-ото Народно събрание. Президентът Румен Радев вече издаде указ, с който разпуска парламента, насрочва поредните парламентарни избори на 2 април 2023 г. и назначава петия си служебен кабинет.

Така вратите на парламента се затварят до април, когато ще се конституира 49-ото НС. Време е за равносметки: какво свърши и какво не успя да направи това Народно събрание. 

За 50 заседания, 8 от които извънредни, депутатите са приели 53 закона, 90 решения и две декларации. В 48-ото НС са зададени 1321 въпроса и са отправени 57 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 6 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол и в 5 извънредни заседания. Блицконтрол е провеждан в 3 заседания като са зададени 35 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи, показва справка, изготвена от  дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ в НС. За парламентарен контрол са отделени  66 часа и 36 минути пленарно време. Най-много въпроси и питания през мандата са били внесени от народни представители от „Демократична България” – 361 въпроса и 14 питания. От  „Продължаваме промяната“ са отправили 331 въпроса и 17 питания, от ГЕРБ-СДС - 232 въпроса и 6 питания, от  „Възраждане“ – 157 въпроса и 11 питания. От  „БСП за България” са внесени 153 въпроса и 6 питания; от „Български възход“ – 74 въпроса и от ДПС - 30 въпроса и 3 питания.

Парламентът на коалициите

В 48-ото Народно събрание решенията се взимаха с плаващи мнозинства, от които се родиха няколко коалиции. Хартиената коалиция обаче се превърна в нарицателно не само за работата на НС през последните три месеца, но и за възможностите за формиране на мнозинство напролет. Хартиената коалиция се роди точно две седмици след старта на парламента. БСП, ГЕРБ и ДПС се забързаха да прокарват промените в изборното законодателство. Това бе и ясен знак, че кабинет изобщо няма да се формира, а декларираното желание за излъчване на редовно и стабилно управление е само лозунг. И така, трите партии върнаха хартиената бюлетина още на първото заседание на правната комисия. Между двете четения ГЕРБ и ДПС вкараха редица предложения, които изцяло прекроиха ИК. След това на 16 ноември на рекордно 18-часово заседание хартиената коалиция изцяло прекрои ИК. Дълги заседания, процедурни хватка, многократно нарушаване на правилника и промените станаха факт на 2 декември.  12 дни след приемането на ИК, президентът Радев наложи вето, което предколедно бе преодоляно. На 27 януари "Продължаваме промяната" и "Демократична България" сезираха Конституционния съд за за прекроения Изборен кодекс. На тези избори обаче ще гласуваме по новите правила, а КС може да възстанови машинното гласуване за местните избори.

Коалиция "Рашидов" бе първата, която се роди в 48-ото НС. Всичко започна със сагата около избор на председател на парламента. Целият сюжет приличаше на избора на папа - депутатите три дни предлагаха и отхвърляха кандидатури, редица председателски съвети, приключващи с неуспехи и балотажи все пак се стигна до консенсус и най-възрастният депутат Вежди Рашидов оглави НС. Мястото му бе осигурено с гласовете на  ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и "Български възход". По-късно т.нар. коалиция "Рашидов" отстрани шефа на Сметната палата и дори постла пътя за кабинет в следващия парламент.

"Коалицията на войната" пък бе тиражирана от БСП. Левицата реши така да нарича парламентарните групи, с чиято подкрепа бе гласувано проекторешението за изпращане на военна помощ за Украйна, както и закупуването на новите осем F-16.

Коалиция "спаси Гешев" се проявяваше в няколко формата. Тя се появи около бламирането на промените в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор, така и при бойкота на реформата в КПКОНПИ. И двата законопроекта са считани за ключови за съдебната реформа, но и двата не се сбъднаха заради умелата игра с процедурни трикчета. За промените в НПК времето не стигна, тъй като дебатите по първото четене в комисия бяха отложени със 7 дни с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, БВ и "Възраждане". При гласуването за съкращаването на сроковете между двете четения групата на Костадин Костадинов беше "за". Подкрепа от три гласа имаше и от "Български възход". Петте партии отложиха и реформа в КПКОНПИ - те удължиха срока за предложения на 21 дни, които изтекоха в края на януари.

Бойкот на Плана за възстановяване

48-ото НС започна работата си със заявката, че Плана за възстановяване и устойчивост е основен приоритет и всички 18 законопроекта за втория транш ще бъдат приети. Да, ама не - депутатите гласуваха само четири промени - за правната помощ, за дигитализацията на кадастъра и имотния регистър, за медиацията, както и за защита на лицата, подаващи сигнали. Големите реформи - проектозаконът за КПКОНПИ и НПК, които са важни както за съдебната реформа, така и за ПВУ, обаче останаха за следващия парламент. 

Това обаче не е всичко. Депутатите не свършиха почти нищо за така договорения План, но и решиха да го предоговарят в частта енергетика. НС реши ТЕЦ-овете да работят без ограничения до 2038 г, с което може да изгубим всички средства по ПВУ за енергетика.

Днес, минути преди разпускането на НС, "Продължаваме промяната" направи опит да бъде приет пети законопроект по ПВУ. Това обаче така и не се случи, тъй като предложението за вкарване на промените в Закона за търговския регистър бе подкрепено само от ПП и ДБ. Вместо това депутатите излязоха в почивка, през която да изчакат президентския указ за разпускането им. 

Еврозоната и Шенген са приоритети само на думи

Въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор е и ключова реформа за влизането ни в Шенген. Депутатите нямаха политическата воля за прокарване на промените и избраха да хвърлят прах в очите с приемането на текстовете само на първо четене. Вместо реални действия депутатите направиха друго - приеха декларация по инициатива на БСП.

За еврозоната отново имаше само думи - НС прие проекторешение за присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2024 г., но не прие трите важни законопроекта за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Търговския закон и Кодекса за застраховане. "Продадоха мача". Как ГЕРБ, ДПС, БСП, БВ и "Възраждане" блокираха влизането на България в еврозоната

Снимка за финал

И така, последният пленарен ден завърши с думи, но не и законодателна дейност. Преди да удари последният звънец, след изчитането на указа на Радев за разпускането на НС, народните представители излязоха декларации, които, макар и неофициално, сложиха началото на предизборната кампания.

В началото на деня депутатите бяха посрещнати с плакат с обща снимка. Инициативата е на председателя на НС Вежди Рашидов, който възстанови традиция за общ портрет на народните представители и ръководството на парламента. Кои от тях ще се върнат в парламента, и кои ще останат само на снимката става ясно на 2 април, когато ще се проведат петите предсрочни парламентарни избори за последните две години.

Следете новините ни в GoogleNews