Изборно ми е, мамо

Емил Николов, 22 г. Последна промяна на 02 април 2021 в 12:25 3005 0

Емил Николов

Мила мамо, днес е петък и аз съм пълен глупак. Така говорят хората за мен и дори когато съм сам, си го повтарям на глас. Понякога го пиша. Сега съм в дилема дали да гласувам с Х или V. Все още имам малко време да помисля.

Моля те, мамо, ела с мен. Да влезем заедно в изборната килия. В този метър на метър ни гледат мили другари. Те се ослушват за своето име, за да седнат на софрата. Около тази трапезата има и поломени столове, а зад тях чакат всичките те – хора без маски и хора с ваксини, има и едни дето преди са били “за”, ама сега “против”, едни дето са по-десни от десните и едни - по-леви от левите, Евразия срещу ЕС, МиГ срещу НАТО, мачисти срещу LGBTQ, абревиатури срещу абревиатури. И никой не харесва никого и всеки е гладен за по-голямо парче от баницата. Ясно е, че всички искат да ядат повече, но кой е онзи дето им дава? Ми, аз им давам.

До вчера добре си живеехме с тебе, мамо. Повтаряхме си, че ще мине, „юнак без рана не може“. Но не зарастват раните, мамо.

Лъч надежда – протест като протест, въстание. Счупени яйца, кофички кисело мляко и тоалетна хартия, откъртени павета, хвърлени камъни, строшени джамове, палки, щитове и сълзотворен газ. Ти помниш СОЦ-а, мамо. Но този път се появиха и едни други хора - тези, които излязоха, за да влязат. Питаха “кой си?” и “защо си?”. Who the f*** is Alice? Гледахме едни снимки, имаше и някакви записи - аз ли съм или не съм? Въпроси много. Но кой ги задава? КОЙ, мамо? Добре, че си ме научила, мамо - отговори да не чакам.

Аз ли съм, мале, глупав, че протестирам? Още не мога да различа добро и зло. Кое да избера, като двете се смесват в една пародийна фантазия? Мамо, моят протест е една безкрайна конфронтация. Една безкрайна конфронтация срещу условията, в които се създава властта. Не просто желая, а мечтая да видя, мамо, тези условия. Да видя тази машина, която дава власт. Да съм част от нейната механика. Да събера на едно място всички нейни ценности и да ги преоценя. Пък после, мамо, ще им дам баницата, белким не останем гладни.

Днес е петък. Сам съм, мамо. Кого да целуна? Има ли смисъл животът? Аз не го разбирам съвсем и затова ще го живея! Ще го живея до край, мамо! Защото ми се живее! Но как да живея? Кратка справка в Google ми дава малко над 2 милиона причини да замина. Обичам те, мамо! Вярвам, че тук с теб можем да бъдем щастливи. Не плачи. Обещавам да се върна. И отново ще сме заедно. Знаеш, че за мен си всичко.

Най-много доверие имам на теб, мамо, 13 века не си мръднала. Затова те оставям да се оправяш сама. Аз ти казвах какво искам за закуска, пък ако слушах, ми го даваше за обяд. Имаше случаи, в които забравяше да ме намажеш със слънцезащитен крем през лятото и изгарях, но понякога ми даваше да ям сладолед през зимата. Още не си ми зашила ония дънки, дето скъсах по-миналото лято, ама да ги бях пазил повече. Обичам те! Все пак си ми една! Ти си ме родила и каквото можеш ми даваш - толкова съм заслужил.

Ще гласувам мамо, ще гласувам за теб, мамо. Аз съм твой. И винаги ще бъда. Независимо къде съм. Страх ме е, мамо. Чуваш ли? Мамо?

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X