Следващия път, когато наречете някого „неандерталец“, по-добре се погледнете първо в огледалото. Ново изследване показва, че много от гените, участващи в определянето на човешката коса и кожа, са унаследени от прародителите ни - неандерталците.

Изследванията анализират геномите на хора, чиито прародители са напуснали Африка в даден момент. Хора, чийто праотци са останали в Африка, нямат почти никакви неандерталски гени.

Преди приблизително 50 000 години съвременните хора мигрирали от Африка на север към Европа и Източна Азия. Там те са се срещнали с намръщените неандерталци, които живеели в по-студени климати повече от 100 000 години. Някои от тях са се чифтосали преди неандерталците да изчезнат като вид - освен това, което е останало в нас като гени.

Учените са успели да изолират части от съвременния генетичен човешки материал, който все още съдържа останки от неандерталски гени. Като цяло, той едва ли е повече от 1%, констатират две от изследванията, публикувани в научното списание „Природа и наука“.

Въпреки това в ДНК-то, изграждащо кожата например, генетичната информация е около 70% неандерталска. Разликата в това, къде гените на неандерталците са в изобилие и къде липсват, ще помогне на учените да разберат кое в нашия геном прави „хората хора“, пише Джошуа Акей, учен от Вашингтонския университет и водещ автор в научното списание.

Друга област, която има прилика с ненадерталската ДНК, е свързана с някои функции на имунната система, съобщава Срирам Санкарараман, участващ в екипа на проучването. Учените могат само да докажат, че тези неандерталски гени изглежда са свързани с определени заболявания като диабет тип 2, кожна туберкулоза и болестта на Крон.

Научното изследване разяснява и защо древните пещерняци не са засегнали човешкия геном в голяма степен: те може и да са се чифтосвали, но мъжките хибриди на неандерталци и човеци не са били много плодовити. Учените са достигнали до това заключение след изследване на X-хромозомите, които са необичайно бедни на неандерталско влияние.

Докато самите неандерталци очевидно са били доста добри в размножаването, при техните получовешки синове не е било същото. „Те сигурно са били разочаровани от синовете си“, каза Сванте Паабо от германския института „Макс Планк“.