България изостава с пъти по брой учени, но качеството на публикациите расте

OFFNews Последна промяна на 30 декември 2021 в 16:58 2077 0

България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население спрямо повечето страни от ЕС, сочи анализ на МОН за научната дейност на българските висши училища и на научните организации.

Относително ниският бюджет за научни изследвания в публичния сектор, разпределян между голям брой университети и научноизследователски институти, води до малък дял на международно разпознаваемата научна продукция в сравнение със средното равнище за ЕС. За сметка на това качеството на научната продукция, макар и малко по-ниско, е близко до това за ЕС.

България изостава по брой учени на 1000 души население с 2 пъти спрямо съседните и съизмерими по население страни и се доближава само до това на Словакия. Все още количествено по брой публикации в световната база данни България изостава спрямо съседните и съизмерими страни, като най-значително това изоставане е спрямо Гърция – с около 4 пъти по-малко публикации, а спрямо останалите с около 60%. По качество на публикациите България показва ръст за последните 2 години (2018–2019) и достига 40% от публикациите в квартил Q1, като изпреварва Словакия и Сърбия с около 15%, но изостава с толкова от Гърция и Словения.

Това са част от констатациите в приетия днес от Министерския съвет Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г.

По данни на аналитичната платформа InCites/Web of Science (август 2021 г.) броят на научните публикации от България за 2020 г. е 8429. През 2020 г. са забелязани 63 553 цитирания на публикации от България в WoS. Над 17% от общия брой публикации са в най-висококачествените специализирани списания, а 37 от статиите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 г. с автори от България е по-нисък от този за 2019 г., което вероятно се дължи на пандемията, но е по-висок в сравнение с всички други предходни години, посочва МОН. Наблюдава се чувствително по-висок брой статии с отворен достъп - 35% от всички (2922 срещу 2186 за 2019 г.).

Според доклада силни центрове и научни групи има както в научните организации, така и във висшите училища. С най-много публикации са БАН, Софийският университет и Медицинският университет-София. Те са и с най-много публикации с квартил Q1 - т.е. в най-добрите 25% от научните издания.

Разпределението на учените по пол е сравнително равномерно, но се забелязва съществено застаряване на научните кадри. През годината се запазва негативната тенденция за намаляване на дела на младите хора, заети с наука. Към края на 2020 г. в БАН се обучават 356 докторанти, а във висшите училища – 1960. През 2019 г. общият им брой е бил около 6453. Основна причина за това е сравнително ниският размер на докторантските стипендии.

Сред основните източници на финансиране на научни изследвания на конкурсен принцип е Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ). През 2020 г. бюджетът на ФНИ е близо 26,4 млн. лв. Финансирането за национални научни програми от МОН е близо 17,9 млн. лв., над 33 млн. лв. са отпуснати за изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Към декември 2020 г. с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие и Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в България се изграждат шест Центъра за върхови постижения и 10 Центъра за компетентност, които обхващат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени.

От МОН добавят, че в момента се финансира изграждане на нови или значително модернизиране на съществуващи специализирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно оборудване, което дава възможност за осъществяване на научни изследвания на световно ниво.

Нетната сума от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едва 0,26% от общия бюджет на програмата. По този показател България застава на 23 място в ЕС. Броят на подписаните грантови споразумения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на проектните предложения, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при средно 11,97% за ЕС).

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови