Защо обичам Вонегът

Николай Фенерски Последна промяна на 05 януари 2018 в 11:05 7973 4

Той живя на тази планета в продължение на 84 години. Шегуваше се, че са твърде много и е изморен вече. И че внуците му зад гърба му го наричат "Джуниър".

61 години от този свой живот той всеки ден преживяваше един и същи ужас. Затворен е в подземна кланица в земята на своите деди, Германия. А над главата му се разхождат огромни великани – бум, БУМ... Само на 23 е, година след самоубийството на неговата майка, когато неговата армия изпепелява с невиждани тридневни бомбардировки един цял културен град, в който няма едно военно съоръжение. Пак повтарям, град в страната на неговите предци. Вонегът е военнопленник, набутали са ги в кланицата, където те остават физически незасегнати от бомбите. След като великаните приключват с разходката си, войничетата излизат навън и разбират, че всъщност не са на тази планета, а са на луната, пейзажите наоколо са такива.

Колко време е писал „Кланица 5 или Кръстоносният поход на децата: Задължителен танц със Смъртта“? Да, това е цялото заглавие на книгата. Даже в него се съдържат няколко загадки, както и целият абсурд, който не може да се побере в главата на нормално мислещ и средноинтелигентен човек. 24 години след онази бърза насилствена смърт на много хиляди души човекът успява да издаде книгата си. Като не е спирал да мисли за нея през цялото това време. И е обмислил всяка една думичка от нея. И я е преписвал, прецеждал, преценявал... Няма нито една запетая, която да е излишна, всичко е толкова тежко и непоклатимо в изреченията му, че стои там като заковано за вечни времена. Като епитафия за надгробния камък на човечеството.

В соцмрежите един писател твърдеше, че истинският голям роман е този, в който има (линеен) сюжет и главен герой, който претърпява промяна. Дадох му за пример Вонегът – трудно е да говорим за сюжет в „Кланица 5“, ако не броим умопобърканите състояния, в които Били е отвлечен от извънземни на друга планета и е поставен в клетка като животно в зоопарк, да бъде наблюдаван от посетители. Това едва ли е класически сюжет и едва ли се вписва в представите на конвенционалните автори за сюжет. Защото нито Вонегът ще седне да ни разяснява истинска научна фантастика ли са тези състояния на героя или просто видения в моментите, когато е „откачен от времето“. Сам Вонегът е откачен от времето през онези страшни дни и нощи на 1945, когато краят на войната е близо и от убийството на толкова много цивилни хора вече няма никакъв смисъл, не носи никаква стратегическа или друга полза. И онези събития го „увреждат“ завинаги, писането му остава „увредено“, болезнено, налудничаво, писане на човек, завърнал се от ада. „Кланица 5“ е апокалиптична книга. След нея вече не бива да има световна война, защото би била последната. И край.

След войната К. В. учи антропология в Чикаго – защо точно тази специалност? За да разбере човешката природа, за да успее да разглоби този мъчен въпрос, да разплете тоя сложен възел – това прави във всяка своя книга. Вонегът не е за всеки, той е за мислещите хора. Не е за почитателите на жанрова литература, за читателите на любовни романи, криминалета, фентъзи, той не строи светове, той по диогеновски се взира в хората, в глупостта им и се опитва да ги разгадае, да открие имат ли човещина, имат ли някаква вълшебна частица в себе си, знаят ли защо са се родили, защо убиват и се самоубиват. Глупави по подразбиране. Обречени на глупост. Най-близо до конвенционалната литература са „Точният мерник“, историята на Руди Уолц, който се опитва да намери прошка за стореното от него, и „Синята брада“, където става дума за художници експресионисти, забавна и умна книга, като всичко, което излиза от перото на Вонегът.

А най-лудите и неконвенционални негови творби са „Кланица 5“, „Котешка люлка“, „Закуска за шампиони“, „Сирените от Титан“, „Времетръс“ - в тях главният герой не претърпява промяна. И това е едно от големите трагични послания – хората, за съжаление, не се променят. Ако ги върнеш със същия им ум десет години назад във времето, както това става във „Времетръс“, те отново повтарят същите си грешки и отново „залагат на грешния кон“, въпреки че знаят, че от това нищо няма да излезе. Ето това е човекът – казва ни Вонегът във всеки свой шедьовър. Ето това е – неизменен, твърдоглав, самоубийствен, жесток. Той не пестеше истините, в прав текст заявяваше на властниците от какво са болни, можеше да си го позволи. „Кланица 5“ е горена и забранявана публично. Такива хора вече няма. Вече не останаха помнещи ВСВ, това е един от големите ни проблеми днес, си мисля. Защото паметта на хартия не е достатъчна, нито филмите са достатъчно убедителни, кой ли гледа филми за войни... И лигавото ни време ражда лигави хора. Които ще доведат света до крах. Краховете раждат силни хора. Като Вонегът. Които създават сигурни и добре уредени общества. Такъв е кръговратът и това ни се падна на нас от лотарията.

Кърт Вонегът, трето поколение американец, през последните години от живота си недоумяваше докъде сме я докарали досущ като онова птиче, което единствено оцелява след последната тотална ядрена война в една от книгите му. То задаваше само един единствен въпрос. Пиюк?

За да си добър писател, първо трябва да си силна личност. Не е възможно да си конформист, подлец, душевен измекяр, хранилкаджия, лобист, търговец на влияние и в същото време да си добър писател. Вонегът беше от най-силните личности. Освен своите деца, отглежда и трите на сестра си, която умира от рак, умира и нейният мъж два дни преди нея в железопътна катастрофа. Наложило му се е да оцелее въпреки всичко, да „премине през това“, каквото и да е то.

Открих го като 19 годишен. Тогава трябва да се чете, на такива вълни е той, че трябва да се запознаеш с него, когато си на 16 до 25 – старият има какво да ти каже. И ще ти го каже така, че хем ще паднеш от смях, хем ще се замислиш. Познавам мнозина, които го отричат, не могат да го четат. За мен обаче той е вълшебен. Или поне беше. Защото преодолях бунтарското издирване на Смисъла. Да го кажа по друг начин – престъпление е, ако не прочетеш Вонегът на младини. Той възпитава. По най-добрия възможен начин, със смях и подигравка. А на читателите, търсещите сюжети и еволюиращи герои, им пожелавам приятни литературни занимания. Вонегът е повече от литература.

И т. н.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

73928

4

El Commandante

06.01 2018 в 02:48

‘За да си добър писател, първо трябва да си силна личност’

Това не е вярно.
Фицджералд е бил путка.

73928

3

El Commandante

06.01 2018 в 02:46

Достатъчно е само да прочетеш обяснението на Рабо Карабекян за “Изкушението на Св.Антоний”...

7977

2

МБ

05.01 2018 в 21:09

Защо антрополог, не беше ли химик по образование?!
Да, „Котешка люлка“, „Закуска за шампиони“... "Кланица 5" е най-добрата, освен другото и с много бъзици в нея...
Но и "Затворникът"също, книгата започва така: Да, Килгор Траут отново е тук. Не можа да се оправи на свобода. Но това не е позорно. Много добри хора също не могат да се оправят, когато са на свобода (любим цитат ми беше, в много случаи можеше да го пробуташ в онова време).

7635

1

kokoten

05.01 2018 в 12:39

...едно от малкото добри неща на Фенерски и то защото каквото и да се напише за Вонегът винаги ще е малко....наистина е щастлив онзи който го е прочел на младини,макар че,като се замисли човек,никога не е късно...и т.н.....