Западът и Байдън не могат дълго време да странят от близкоизточния конфликт

Руслан Трад Последна промяна на 19 май 2021 в 17:42 2558 0

Снимка Getty images

Палестинец се взира в разрушена при израелски въздушен удар сграда в Газа, 14 май 2021 г.

Близо десет дни след началото на ескалацията в Газа и Израел, американският президент Джо Байдън призова за прекратяване на огъня. До този момент Вашингтон и конкретно администрацията на Байдън понесе критики както в САЩ, така и на международно ниво, заради подкрепата за Израел и липсата на реакция относно ръста на цивилни жертви в Газа. Вашингтон вече три пъти блокира гласувания в Съвета за сигурност на ООН и това е пряко свързано с политиката в Белия дом. Президентът Байдън има ясна представа къде трябва да бъде съсредоточена външната политика на САЩ: да се конкурира с Китай ако може без разсейване по тежките теми, оплели редица други лидери. Вместо това, през последните дни Байдън и неговите съветници полагат големи усилия, опитвайки се да потушат изригването на новата вълна от насилие както във вътрешността на Израел, така и в Йерусалим и Ивицата Газа. Освен президентския призив, редица други американски официални служители проведоха разговори с израелските и палестинските си колеги. Очаква се скорошно спиране на израелските удари, но израелският премиер Бенямин Нетаняху държи те да продължат възможно повече, вероятно с идеята да бъдат отстранени командири и лидери в палестинските движения. Междувременно, американските позиции биват подлагани на натиск, а от това се възползват държави като Китай, които са видимо активни в ООН в момента. Пекин с радост приема тази роля, с която иска да затъпи американските и западни призиви да се санкционират асимилационните действия на китайските власти срещу уйгурите. На фона на мълчанието относно Газа, Пекин твърди, че западните лидери са двулични в позициите си.

Американската твърда подкрепа за Тел Авив

Заедно с Афганистан, Израел и Газа допълват предизвикателството, което стои пред политиките на администрацията на Байдън в Близкия изток. Ситуацията предизвиква тежки въпроси, чиито отговори не отговарят на дългогодишните позиции на Белия дом. Въпреки визията на Байдън за прокарване на нов външнополитически път и призивите на членове на Демократическата партия да се заеме по-строга линия относно Израел, последните коментари на Байдън повтарят отдавна познатите опорни точка на американската твърда подкрепа за Тел Авив. Така например, Байдън отказа да се присъедини към призивите към Израел да смекчи военните действия. „Едно от нещата, които видях досега, е, че не е имало значителна свръхреакция“, заяви Байдън на 13 май. Държавният секретар Антъни Блинкен също прехвърли цялата вина на Хамас - движението, което управлява Ивицата Газа и което изстрелва голяма част от ракетите срещу позиции в Израел - заявявайки, че има „основна разлика между терористичната организация Хамас, която безразборно се прицели в цивилни и Израел, който се защитава“. Това послание от Белия дом е в синхрон с миналите про-израелски възгледи на Байдън, но противоречи на нарастващия брой либерални гласове в собствената му партия. Рефренът, че Израел има право да се защитава, не признава „какво е ускорило този цикъл на насилие - а именно експулсирането на палестинци и нападенията срещу джамията Ал Акса“, коментира критично Александрия Окасио-Кортес. Нейното мнение не е самотно – все повече са вътрешните критики относно позициите на Байдън и администрацията му по конфликт, който изглежда няма да спре в близко бъдеще без сериозни и категорични дипломатически усилия.

Байдън и външнополитическата му мисия

По-общо казано, Байдън и неговият екип виждат като своя основна външнополитическа мисия възстановяването на глобалната роля на САЩ след изолационизма, наложен при Доналд Тръмп. Байдън търси баланс между ангажираността и намесата. За да поднови американските съюзи, той се присъедини към Парижките климатични споразумения; за да избегне скъпите военни авантюри, той обяви изтегляне от Афганистан. Но кризата в Израел показва границите на способността на Байдън да начертае своя линия във външната политика. Макар той да е един от най-опитните президенти в Белия дом през последните години, Байдън знае добре колко пъти предишни лидери са опитвали неуспешно да променят курса на предшествениците си. Световните събития имат своя динамика. Стратегията на Байдън да се съсредоточи върху пандемията, Китай, изменението на климата и други приоритети, се вписва във вижданията на повечето американци, но световните процеси се намесват и в най-добре очертаните планове. Междувременно, докато Вашингтон изглежда несигурен какво да предприеме, Израел ескалира кампанията си срещу Хамас с комбиниран въздушен и артилерийски обстрел върху Ивицата Газа. Стотици ракети бяха изстреляни към Израел. В самия Израел продължи междуобщностното напрежение, като се стигна няколко пъти до сериозни сблъсъци и погроми. Израелската полиция - която извърши атаките в храмовия комплекс Ал Акса в Източен Йерусалим в началото на май, довели до ескалацията в Газа и ракетния обстрел по Израел - не само реагира неадекватно, но дори позволи евреи и араби да се сбият по улиците на най-големите градове. Едни от най-видимите геополитически организации в Израел вече призоваха за мониторинг и реформа на полицейските сили, които са допуснали – вероятно с политически чадър – насилието.

Ангажирането на администрацията на Байдън в конфликта в Газа е в пълен контраст с решението на президента да се оттегли от Афганистан след близо 20 години война. Обявявайки това решение през април, той подчерта необходимостта да се съсредоточи върху по-належащи битки, главно конкуренцията с Китай. „Трябва да засилим американската конкурентоспособност, за да отговорим на засилената конкуренция, пред която сме изправени от все по-напористия Китай“, каза тогава Байдън. „Знаете ли, ние ще бъдем много по-страховити за нашите противници и конкуренти в дългосрочен план, ако водим битките през следващите 20 години, а не през последните 20.“
Участието на Байдън в настоящото насилие в Близкия изток идва въпреки желанието му да се дистанцира от Нетаняху, разглеждан от настоящата администрация като войнолюбец, близък на Тръмп. Нетаняху от своя страна, се сблъсква с правни и политически проблеми у дома и все още не е ясно дали настоящото насилие ще помогне да събере подкрепа за ново коалиционно правителство. Буквално дни преди ескалацията в Йерусалим и Ивицата Газа, израелският президент възложи нови надежди за съставяне на правителство, в което имаше шанс Нетаняху да няма решаващ глас за първи път от години. Тел Авив имаше оптимизъм, че подписването на Аврамските споразумения с Обединените арабски емирства ще омаловажи неудобната палестинска тема. Едностранното обявяване на Йерусалим за израелска столица макар и да беше заклеймено от международната общност, беше посрещнато мълчаливо от регионалните играчи, очаквайки реакции. В крайна сметка, през май 2021 – няколко месеца след подписването на споразуменията с Тръмп и ОАЕ, Нетаняху е изправен пред война в Газа.

Възгледите на президента

Възгледите на Байдън отдавна са смесица от външнополитическа ортодоксалност и скептицизъм относно военните действия. Той се противопостави на войните в Ирак и Афганистан, застана и срещу разширяването на американските военни действия в Сирия, когато администрацията на Обама, където Байдън беше вицепрезидент, се опитваше да направи своя завой към Азия. Като кандидат за президент Байдън често заявяваше, че иска да сложи край на т.нар. „вечни войни“ на САЩ. И все пак годините, които прекарва като председател на Комисията по външни отношения на Сената, заедно с осемте години като вицепрезидент, натоварен с множество мисии навън, предполагат, че Байдън знае, че не е толкова просто. Той знае, че не може просто да избира своите битки, защото не така работи системата, в която Съединените щати остават единствената сила – искат или не в Белия дом - с влияние и налични връзки за предотвратяване на по-широка война в Близкия изток.

В този регион администрацията на Байдън използва познатите тактики за натиск, използвайки съюзническата позиция на САЩ, за да повлияе на Израел и арабските лидери, които имат известно влияние върху палестинските бойци. Хамас контролира ивицата Газа, а през годините бойците на движението редовно изстрелват ракети срещу Израел, който продължава да поддържа плътна блокада върху територията не без помощта на Египет, който също има граница с палестинския анклав. Докато САЩ считат Хамас за терористична група и избягват пряк контакт с техни представители, Египет обикновено действа като посредник. Трябва да се припомни, че Байдън беше тясно ангажиран с реакцията на САЩ по време на последния голям конфликт в Газа през 2014 г. Той също така изигра ключова роля при ескалацията през 2012 г., когато тогавашният президент Барак Обама изпрати Хилари Клинтън, за да помогне за прекратяването на огъня.
За Байдън конфликтът е още по-чувствителен заради настоящия натиск, който прилага за постигане на ново ядрено споразумение с Иран - отколешен враг на Израел. Подобна сделка, която също включва Русия, Китай и няколко европейски държави, е основен външнополитически приоритет за президента и друг начин за САЩ да си върне ролята на международната сцена. Иран финансира и въоръжава Хамас, но администрацията на Байдън прави всичко възможно ядрените преговори във Виена да не бъдат прекъснати. Пратеникът на Байдън за Иран Роб Мали, продължи разговорите с иранските си колеги и останалите световни сили, подписали първоначалната сделка през 2015. Иран обаче изрази несъгласието си с атаките върху Газа и дори заплаши със спиране на преговорите заради изразяването на солидарност с Израел във Виена, където беше провесен израелския флаг. Преди дни Блинкен отхвърли призивите на републиканците да прекрати преговорите с Иран заради подкрепата на Техеран за Хамас. „Иран с ядрено оръжие или с капацитет да го има в много кратки срокове е Иран, който вероятно ще действа с още по-голяма безнаказаност“, каза Блинкен пред репортери в Държавния департамент. Сделката от 2015 г., сключена от администрацията на Обама, облекчи икономическите санкции срещу Иран в замяна на ограничения върху неговата ядрена програма. Тръмп се отказа от тази сделка през 2018 г. и сега първоначалните участници се опитват да я възкресят.

Всеки президент на САЩ през последните години встъпва в длъжност, решен да промени курса от своя предшественик относно външната политика. Джордж Буш искаше да се изправи срещу така наречената „Ос на злото“ - Иран, Ирак и Северна Корея. Обама искаше да сложи край на войните, започнати от Буш, и да премахне имиджа му на полицай на световната сцена. Популизмът на Тръмп "Америка на първо място" започна с обръщане на глобалните инициативи на Обама. Сега именно Байдън се стреми бързо да промени курса от годините на Тръмп - потвърждавайки глобалното лидерство на Съединените щати, подновявайки съюзите, които Тръмп отхвърли и заемайки твърда позиция с авторитарните лидери, които бяха близки до Тръмп. И все пак, Байдън и Тръмп споделят скептицизъм относно участието на САЩ във войни в Близкия изток; и двамата се ангажираха да разграничат САЩ от напрежението в региона.

Палестинският въпрос е все още актуален, както преди 70 години

Реалността е друга. Както показват последните събития, палестинският въпрос е все още актуален, както преди 70 години. Напрежението, предизвикано, къде заради натрупани грешки, къде заради националистическия хъс на правителството на Нетаняху, поставя наново на дневен ред теми като правата на палестинците, управлението на Хамас, арабското регионално партньорство и какво ще се прави в смесените райони на Израел. Иран също едва ли ще стои безучастно, като се имат предвид връзките му с регионални играчи. В Сирия, Ливан и Ивицата Газа Техеран разполага не просто със съюзници, а с клиенти като Хизбулла или правителството на Асад – вече няколко пъти бяха изстреляни ракети откъм Ливан и Сирия за няколко дни. Да не се забравя и Йемен, където подкрепените от Иран бунтовници се възползваха от хаоса на гражданската война и успяха не само да завземат столицата, но и да се снабдят с оръжие, достигащо до израелска територия.

Ако не се приложат спешно дипломатически мерки, администрацията на Байдън ще се занимава още дълго с този район. Същото важи и за ЕС, който се стреми да заема по-меки позиции, за да не ядоса някоя от страните. И докато на европейска територия се водят ядрените преговори с Иран, то напрежението в Близкия изток се пренася малко по малко и в европейските градове. Израелското и палестинското лобита са силни в Брюксел и това има значение за заемането на позиции и развитието на последвали събития. ЕС и като цяло Запада, трябва да преосмисли из основи политиките си по подобни въпроси, за да има тежест на международната сцена, където Иран, Китай и Русия все по-видимо изземат тази роля.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X