За пряката демокрация и референдума на Слави

Антоний Гълъбов Последна промяна на 11 февруари 2016 в 20:02 19431 17

Антоний Гълъбов.

Смисълът на демокрацията е във възможността гражданите да участват в процеса на взимане на решение. Тя е постоянно усилие за максимално участие на гражданите в решаването на въпросите, които уреждат съвместния ни живот. В този смисъл, всеки опит да бъде противопоставяна пряката на представителната демокрация, прикрива страх от гражданското участие. Нещо повече, жизнеспособността на демокрацията зависи от баланса между инструментите н пряката и представителната форма на гражданско участие във властта.

Едва ли някой сериозно би се заловил да оспорва кризата на представителната демокрация. Достатъчно е само да бъдат погледнати стойностите на обществено доверие в представителните публични институции и политическите партии, за да се убедим в това. Лесното обяснение за тази криза е в липсата на качествени кандидати, липсата на морал сред политиците и корупцията. Всъщност, това обяснение по-скоро прикрива истинския проблем, отколкото да мобилизира усилия за неговото решаване. Не е вярно, че няма компетентни и почтени хора, които да бъдат ангажирани с решаването на общите ни дела. Проблемът е, че те не са там, където би трябвало да бъдат. А това зависи от самите избиратели. Затова и изглежда толкова лесно да се приеме, че пряката демокрация може подмени представителната.

Внесената подписка за предизвикване на референдум от „Шоуто на Слави“ ще окаже влияние върху политическия процес в България. Ако след проверката на събраните подписи стане ясно, че те са повече от 400 000, референдум ще има. На него българските граждани ще бъдат призвани да отговорят на шест въпроса, а отговорите им, според инициаторите на подписката ще започне дългоочакваната промяна на партийната система.

Всяка форма на пряк граждански ангажимент по отношение на публичните дела би трябвало да бъде насърчавана. От една страна, това е възможност гражданите да се произнесат пряко относно важни въпроси, а от друга – форма на ангажимент към публичния дневен ред. Инструментите на пряката демокрация позволяват на гражданите пряко да се произнасят по важни теми, когато смятат че значимостта на проблема е толкова съществена, че техните представители не са достатъчна гаранция за изразяване на собствената им воля.
Но, има поне две условия. Първото от тях е мнозинството от гражданите да имат отношение към поставения на референдум въпрос и второто е, поставеният въпрос да е в рамките на правомощията на законодателната власт. Формите на пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, могат да бъдат ефективно средство за развитие на демокрацията, само когато тези две условия са налице.

Въпросите в референдума, предложен от екипа на Шоуто на Слави следват логиката на предложението за провеждане на референдум по условията за провеждане на избори, направено то Президента Плевнелиев в началото на 2014 година. Първият въпрос е за приложението на мажоритарна избирателна система, с абсолютно мнозинство в два тура, при избирането на народните представители. Във формулировката на въпроса липсва изискването да бъде прилагана само мажоритарна избирателна система, но изглежда очевидно, че това е било желанието на вносителите.

Още когато Президентът предложи тази тема за референдум бяха дискутирани всички аргументи „за“ и „против“. Изглежда добре на мястото на анонимните кандидати от партийните листи да бъдат лансирани и избирани личности, които в пряка конкуренция помежду си да печелят доверието на избирателите. Всъщност, резултатът би бил малко по-различен, доколкото избирателите на партиите ще продължат да гласуват за своите кандидати, а конформисткият вот ще се насочи веднага към кандидатите на големите партии. Резултатът ще бъде елиминиране на по-малките политически формации.

Вторият въпрос е свързан с отдавнашната идея за намаляване на боря на народните представители от 240 на 120. Популярното обяснение е в това, че така ще бъдат спестени пари и ще бъде намален броя на онези, които държавата издържа. Механичното намаляване на броя на народните представители няма да облекчи бюджета, но съществено ще ограничи представителството на местните общности. Ако днес имаме всички основания да смятаме, че редица региони остават неефективно представени, то при общото намаление на броя на народните представители тази тенденция ще се задълбочи.

Третата тема също е от предложенията на Президента. Тава въпрос за задължителното гласуване. Известни са всички аргументи в подкрепа на такава форма за изразяване на гражданската воля, както и основанията за противопоставяне срещу подобна промяна. Важно е да се добави, че задължителното гласуване няма да реши проблемите с купения и контролиран вот, а в същото време, изисква въвеждането и на т.нар. „бяла бюлетина“, с която при задължението за гласуване, гражданите биха могли да гласуват „срещу всички“ Ако тази възможност не бъде въведена, задължителното гласуване ще изгуби значението си, но такова предложение липсва сред въпросите, по които се предлага провеждането на референдум.

Четвъртият въпрос е изцяло идентичен с предложението на Президента Плевнелиев и вече получи своя отговор на референдума, проведен през октомври. Няма законово ограничение да бъдат повтаряни въпроси, но след решението на Народното събрание, препотвърждаването на волята на гражданите отчасти губи смисъла си.

Петият въпрос отново е съсредоточен върху състоянието на партийната система чрез предложение за промяна в размера на финансиране на политическите партии. Един лев за един глас изглежда справедливо и силно напомня на германския принцип. Но, само ако смятаме, че причината за злоупотребите с партийните субсидии се свежда единствено и само до техния размер. Няма никаква гаранция, че при подобно рязко ограничаване на публичните средства, отделяни за политическите партии, влиянието върху тях ще намалее или те ще започнат да вършат единствено и само политическата си работа.

Последният, шести въпрос е свързан с прякото избиране на директорите на областните дирекции на МВР, както и началниците на районните управления, при мажоритарна избирателна система, с абсолютно мнозинство в два тура. Такава практика съществува но там където полицейските служби са организирани по друг начин. В тези други системи, по този начин се избират и съдии. Същественият въпрос е в каква степен гражданите ще имат възможност да направят своя свободен и информиран избор по отношение на евентуалните кандидати, които биха се явили на подобни избори?
Част от дискусията по внесените предложения вече започна от гледна точка на допустимостта на някои от формулираните въпроси.

Изглежда, че намаляването на броя на народните представители може да бъде определено като въпрос от компетентността на Велико Народно събрание. Подобни аргументи се чуха и по повод на задължителното гласуване на изборите и референдумите. Народното събрание има правото да направи редакционни поправки във формулировките на предложените въпроси и дори и да не приеме някои от тях, както стана ясно по повод на предложения от Президента референдум.

Въпросът е в това как българските граждани ще формират своето отношение по поставените въпроси? Досегашната практика показва, че информационната кампания за референдумите преминава изцяло в рамките на партийната позиция по тях. Опитът ни в използването на инструментите на пряката демокрация показва, че практически никой не полага усилие да аргументира „д“ и „не“, да очертае ясна картина на резултатите от гласуването в подкрепа или против предложените въпроси. При липсата на пълноценна аргументация, изглежда по-лесно да се мотивира избирателна активност в рамките на подкрепящите определени тези, отколкото сред онези, които са против тях.

Този дебат все още предстои, но след като подписката вече е факт, съдбата на референдума и неговото влияние върху партийната система изцяло ще зависят от това кой, как и с какви средства ще се опита да аргументира онова, което се предлага като избор на българските граждани. Дебатът трябваше да е започнал преди формулирането на въпросите, за да мотивира гражданите да им отговорят. При сегашното положение, рисковете от партизиране на дебата нарастват за сметка на неговата ефективност.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!