"Какво ще ѝ гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все „гут морген“, все пари искат.” - цитат на големия Алеко Константинов.

Какъв ли е бил човекът, на когото е кръстена улицата, на която живеем? Кой е бил той, с какво се е занимавал? Някои улици и булеварди са прекръствани по един-два пъти, а някои вече не може да им се хване бройката. Има обаче и такива без промяна. От последната категория са в Индустриалната зона. 

В радиус от около два-три квадратни километра например са изброени почти всички занаяти, които са дали тласък за именуване и на много от българските фамилии днес: ул. „Каменоделска”, ул. „Зидарска” (Зидарови), ул. „Грънчарска” (Грънчарови), ул. „Градинарска” (Градинарови), ул. „Медникарска” (Медникарови), ул. „Кожарска” (Кожарови). Има и улица „Сапунджийска” – съответно фамилия „Сапунджиеви“. Факт е, че тези названия на въпросните улици в този участък не са променяни до ден-днешен според запазения списък в Столичната библиотека.

За сравнение през 1879 г. в София са съществували само 26 улици и повечето от тях са преименувани. Към тях е имало и переулоци (пресечки – от руски) и сокаци (улици – на турски). Аналите споменават заседанието на градският съвет, който е бил принуден да даде имена на много от тях, а други изобщо да прекрои, премахне, слее и съответно да преименува. И тогава се е започнало едно именуване...

Не мога да си представя колко малко число е това един град да има 26 улици. Няма да трупам статистика и да изброявам всичките им имена, за да не стане този разказ-размисъл прекалено дълъг, но новите имена на улиците са: "Цариградска", "Плевенска", "Богомилска", "Шишмановска", "Светониколска", "Калоянска".

Последната впрочем съществува като улица „Цар Калоян“ и до днес. Вероятно името иде от късноантичната резиденция на севастократор Калоян. Кварталът е известен дори и по османско време с името „Константиновият квартал“, а това име, забележете, е било непроменено чак до Освобождението. Днес обаче никой не знае за това.
Калояновата резиденция е намерена под сградата на бившия централен „Кореком“ на едноименната улица.

Сега не знам има ли достъп или не до тези старини, но при няколкото посещения през младежките ми години в тази сграда, пълна със „западно влияние“ където се пазаруваше само с долари, съм виждал покрай щандовете именно тези клети останки от Второто българско царство в Сердика. И сега си давам сметка в какъв сложен проект са били оформени при строежа си тази резиденция на императора и останалите комплекси, които са с доста разчупена архитектура.

А тя съдържа доста проходи към банските зали, увенчани с прекрасна мозаечна украса от опитни римски майстори. Вероятно именно в тези сгради са влизали императорите при техните многобройни посещения в града. После техните тела и тези на гостите или приближените им са се потапяли с удоволствие в топлата минерална вода. Дали да лекуват нараняванията от битките или просто ревматичните си болки – кой знае?

Кой знае също дали императорската свита с охраната си е преминавала отгоре по улицата, смесвайки се с тълпата и избраните глави на сердикийските фамилии излизащи от "Булевтерионът" (съветът на града в антична Сердика) и тези от "Преториумът" (дворецът на управителя на крепостта)? Може само да гадаем дали императорът и приближените му са влизали през някакъв подземен проход от ул. „Калоян“ към „Балнеумът“ (банята-къпалня) намираща се в основите на известната днес ротонда "Свети Георги“? Кой знае със сигурност?

Обхождал съм тези обекти, воден от обикновеното любопитство на десетгодишно столично хлапе. А съвсем скоро през ноември 2023 година, при едно гостуване в националното радио в студиото на драгия Виктор Топалов и неговата рубрика „Легендите на София“, изведнъж по време на разговора се сетих, че буквално всеки ден вървях по права линия от училището до въпросната ротонда (учех в гимназията зад паметника на Цар Освободител). А пътят ми към ротондата беше с цел обяд в столовата на министерството на „Архитектурата, строителството и благоустройството“, където майка ми работеше на 5 етаж (днес Президенството).

Ротондата "Св. Георги", сп. "Сердика", бр. 15

Немалко пъти обаче въпросната столова вече беше затворена поради късния час, в който се появявах след училищните часове – заигравахме се в двора я на футбол, я на баскетбол. Но преди да се прибера у дома с трамвай 5, който и до ден-днешен върти зад Съдебната палата, решавах да не пропускам удобния момент и да прескоча скришом парапета на ротондата, за да проуча всичко отблизо. Пипах древните тухли и хоросана, за който някой съученик ми бе казал, че римските строители са смесвали за якост с разбити яйца и са редели редовете с облите камъни върху тях. А няколко пъти дори се завирах за по-обстойна експедиция вътре в сградата през процеп в огражденията. Тогава нямаше нито камери, нито пък някой пазач, който да ми издърпа ухото и да ми се скара.

А и да не забравяме факта, че черковните имоти не бяха на особена почит. И дори няма да сбъркам, ако напиша, че повечето от тях бяха изоставени на произвола на времето, което подронваше основите им и така бавно, но сигурно ги разрушаваше. Днес вече знам, че този храм в двора на Президентството и хотел "Шератон София" е наречен "Св. великомъченик Георги Победоносец" – ротондата и съм влизал като всеки гражданин официално в него през предната му врата, а не през ламарините отзад. Дори бях поканен и на едно покръстване, нещо което се е правело от жителите на древна Сердика под покрива му още в IV век. Това е то приемственост.

Съвсем наскоро прочетох, че в базиликата са се съхранявали мощите на свети Иван Рилски и са отмъкнати при нашествието на маджарите през XII- ти век, но по-късно са върнати, а днес са в Рилския манастир. Там е бил погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата „Свети крал“ (катедрала „Света Неделя“) и се намират там и до днес. Подробности за това има тук в тази статия.

След години разбрах също, че наблизо е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян.

За 70-те и 80-те години на ХХ век ще спомена и че някои находки от миналото по това време си бяха абсолютно изоставени, а други изобщо неглижирани. Например под тогавашната сграда на Комитета за отдих и туризъм на булевард „Витоша“ 1 (днес част от Търговския дом) имаше извадена на показ между витрините цяла антична улица. Виждал съм обаче загасени фасове, мазни хартийки от банички и кибритени клечки по останките, което говори много що за птица е наш Бай Ганьо.

По спомени на майка ми знам и за голяма антична обществена сграда под Министерство на културата на ул. „Луи дьо Лавеле“, чиято постройка може би е била „Герусията“ (нещо като управление на църковните имоти). Както повечето столичани и аз съм си купувал обувки и после съм слизал да пия виетнамско кафе и да похапна сандвичи от франзела, маргарин и тънко нарязана луканка в магазинната част под сградата на бившия магазин "София" (не съществува вече). Намираше се на кръстовището на булевард „Мария-Луиза“ и улица "Екзарх Йосиф" и беше нещо като малък централен универсален магазин или ако използваме днешните изрази – миниатюрен МОЛ. Там бе консервирана триъгълната кула от северната крепостна стена на антична Сердика. Но това научих много по-късно, чак когато призрачната тема за стара София ми стана твърде интересна и се внедри в моето човешко съществуване на мини-градски изследовател.

Докато пиша за центъра и Константиновия квартал, с гордост трябва да заява, че тъкмо по времето, когато се занимавах с недвижими имоти се откри и Колизеумът, сиреч Софийският римски амфитеатър под улица „Московска“. Това е на около 300 метра от мястото, за което споменавам по-горе и специалистите го датират (по намерени монети от времето на строежа) от периода на римския император Каракала, което ще рече, че граденето е започнало и вършило през II-III век след Христа. Опитвах се да надникна по време на строежа, но безуспешно. Днес част от останките може да се видят вградени във фоайето на хотела, построен върху него.

Мисля си, че улиците и булевардите трябва да носят имената на хора, които с нещо са допринесли за развитието на града. Миналото неглижира и задрасква много от българските актьори, балетисти и певци, прославили страната ни по света, а имената им липсват по табелите на булевардите и улиците. Препратката ми е към сегашните или бъдещите общински власти. Надявам се някой от тях да прочете това.

Източници: Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги“, София (1933); Стоян Авдев „Разрушителните исторически земетресения в София“ (2007)

Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборника "Стъпки...". Книгата може да бъде закупена в книжарниците "Български книжици", ул. "Аксаков" 10 и "Нисим", бул. "В. Левски“ 59 или да я поръчате онлайн тук.