По време на война пропагандата се лее във всички посоки...

Всички сме наясно, че войната се води не само с автомати, ракети и бомби. Напротив - най-яростните битки са именно на фронта на медийната дезинформация и контрадезинформация.

Ние, по-възрастните, си спомняме отлично времето на студената война и честно казано, се учудвам как нищо не сме научили от онова време и сега продължаваме да падаме жертва на различни видове информационни бомби, които ни удрят отляво и отдясно.

Пиша този кратък опит за анализ, давайки си ясна сметка, че и от двата лагера идва информация, която може да се окаже не особено истинска. И днес моят кратък опит за анализ е свързан с нещо, което се ползва като основна опорка на пропагандата, това е идеята как лошия Запад днес забранява руската култура. И в частност руската музика.

Знаете ли...

Най-гадната дезинформация, която има силата да ви манипулира не е тази, която е 100 процента измислена. А тази, в която има 50, 60 дори и 85 процента истина.

Например представете си следното - в България има скинхедс. Те са неонацисти. Следователно България е неонацистка държава.

Ама това, че тия скинхедс били 12 души, че са отречени от всички и че ги арестуват - това е без значение. Верни ли са тезите ми? Верни са.

Та така и с руската култура.

Но да започнем от начало. В началото на войната започнаха да идват различни новини, касаещи руска музика и руски музиканти. Може би една от първите вести за сваляне на руска музика от концертна програма дойде от филхармонията в Кардиф, която в последния момент преди концерта си на 18 март обяви, че няма да изпълнява предвидените за концерта произведения на великия руски композитор Чайковски.

В програмата трябваше да се свирят "Увертюра 1812", както и още няколко творби на автора, сред които Симфония номер 2 и сюита из балета "Спящата красавица". Вместо това програмата включи творби на Барбър, Джон Уйлямс и Дворжак.

Аргументите на оркестъра бяха, че в състава му има хора, засегнати от войната. А неформално самата увертюра "1812" е, така да се каже, опус, посветен на руската военна мощ в съпротивата срещу Наполеон.

Така историята със забраната на руската култура вече имаше солиден коз в ръцете на Кремъл. Дотам, че дори пънк легендите "Ленинград", които винаги (поне доскоро бел. ред) са били съпротива на официалната власт, изведнъж рязко пристанаха на официалната позиция на страната и пуснаха песен, в която фронтменът Шнуров пее: "Руснаците днес са като евреите през 1940 в Берлин"

Така историята със "забраната" на руската култура продължи. С няколко скандала, но вече около конкретни звезди на руската сцена.

Например Валерий Гергиев. Още на старта на военните действия на Русия в Украйна на Гергиев му е казано: "Или се отричаш от Путин, или няма да дирижираш".

И Гергиев избра да не дирижира никъде, освен в родината си и се прибра в Русия, където е директор на Мариинският театър. Същата съдба последва още две от звездите на руската сцена - оперната прима Анна Нетребко и пианистът Денис Мацуев.

Тук обаче се налага да внесем едно уточнение - Мацуев и Гергиев са хора, близки до официалната власт в Русия, а Гергиев е нещо повече - той е една от емблемите на правителствения режим и е член на партия "Единна Русия" на Владимир Путин. А също така е и един от авторите на една декларация, написана от "руски интелектуалци", в която се казва, грубо казано "Крим е руски".

Междувременно сред новините за сваляне на руска музика от концертни програми се появяваха и някои, които, признавам си, няма как да не предизвикат смях. Например БИЛД съобщи за свалянето на балета "Лешникотрошачката" на Чайковски от програмата заради...расизъм.

Ясно е, че това, само по себе си е нелепо, но важното в случая не е, че някой се е престарал в политкоректното тълкувание на класическата хореография на Петипа, а че... новината всъщност не е от 2022, а от 2021 година. Но медиите, които пригласят на руската пропаганда побързаха да я развеят като знаме...

Съвсем сериозно обаче Чайковски отново си го отнесе за всички простотии на Вова Путин и в Италия, в няколко оперни театъра "Лебедово езеро" бе заменен с други постановки, като например "Жизел" - театрите в Триест, Неапол, Ферара.

Това обаче не се случи заради решение на театрите, а заради решение на трупата - просто в тези театри трябваше да гастролира украинска балетна трупа, а трупата отказва да танцува музика на руски композитори. В декларация на театъра в Триест бе казано: "Руската култура е наследство на цялото човечество и част от западната култура. Културата трябва да обединява, изграждайте мостове между народите, а не да разделя".

Последваха още лоши новини за руската култура - най-напред, още на старта на войната Русия бе извадена от Евровизия. И докато тази новина предизвиква предимно смях, то друга една новина далеч не е толкова смешна. Конкурсът "Чайковски" бе изключен от световната федерация на музикалните състезания.

И забележете - този конкурс, който бе един от най-престижните в света изобщо, влиза в състава на световната федерация на музикалните състезания през 1971 година, тоест, в разгара на студената война. Което, само по себе си, е много показателно за времето, в което живеем днес.

На обратния полюс са други руски творци. Евгени Кисин например се обяви срещу войната и Путин. Той, както и известният руски композитор Леонид Десятников пусна остра декларация за случващото се.

И така всичко това даде повод на самият Путин да произнесе паметните слова "Западът се опитва да заличи руската култура".

В крайна сметка опитва ли се Запада да заличи руската култура в действителност?

Впрочем твърдението на Путин, добре подплатено с примери, чест от които посочих в тази статия, е именно онова, за което говорих в началото - около 75-80 процента истина и малко лъжа.

Да започнем с Чайковски. Забраната на неговата увертюра е по-скоро акт, с който се спира едно произведение, посветено на прославата на руската армия. Да, тази забрана за мен е прекалена, но да, във война сме и подобни произведения падат в жертва.

Изваждането на руски звезди на класическата музика не е точно лов на вещици. Отпадналите от световните сцени Гергиев, Мацуев, Нетребко не са просто музиканти. те са близки до политическия мейнстрийм в Русия и на практика са негови визитки. Впрочем самата Нетребко опита да изрази неутрална позиция, което бе възприето доста лошо от целия световен интелектуален елит.

Изваждането на конкурса "Чайковски" е наистина нещо лошо за световната музика, но пък кой ли към днешна дата би отишъл до Москва, за да участва в конкурса? В условията на тотална световна изолация на Русия самото пристигане в Москва е сложна работа.

И последно - част от "падналите" от сцена музикални произведения падат не заради някакво общо идеологическо решение на Запада, а заради самите артисти. Украински трупи отказват да гастролират с руска музика и това няма как да бъде променено с декрет. В състава на много оркестри има украински музиканти, а това също е важен фактор във вземането на решения. 

Това от своя страна води до медийни интерпретации и налива вода в мелницата на пропагандата.

Къде е България в тази история?

В България нямаше случай на "свалено" произведение, но това не значи, че директорите или главни диригенти на симфонични оркестри не реагираха на ситуацията.

Така например концертът на Радиосимфониците (симфоничният оркестър на БНР) на 11 март 2022 година в зала България свали от програмата си Втора симфония от Брамс, за да изпълни "Тиха музика" от украинският композитор Силвестров. Който се намира в родината си в момента. Произведението прозвуча много силно на фона на обсадена Украйна в началото на войната.

Директен пример на "свален" руски концерт у нас е решението на Софийска филхармония и нейният директор, маестро Найден Тодоров, да отмени гастрола на още една голяма звезда на руската музика - пианистът Борис Березовски. Това се случи след участие на Березовски в телевизионно предаване в родината си, в което той заяви, че трябвало още повече агресия спрямо Украйна.

Малко по-късно, след скандалното си участие пианистът даде изявление, че бил неправилно разбран, но междувременно дори самата продуцентска компания Sarfati Productions, която представлява световната звезда на класическата музика се отказа от него...

В крайна сметка кенселирана ли е руската култура?

Отговорът е и ДА и НЕ. Нищо не е еднозначно, особено по време на война - студена и топла едновременно.

Но най-лошото в тази история е, че самата Русия е кенселирала почти всичките си велики творци назад във времето. Да припомняме ли съдбите на Булгаков, Хармс, Прокофиев, Мосолов, Шостакович, Пастернак, Тарковски...

Самият Чайковски, който според мнозина проучвания е бил хомосексуален, едва ли би бил на почит в днешна Русия. Но уви, неговата музика е на път да го отнесе заради политиката на родината на великия руски композитор.

Пресилени ли са някои от решенията за спиране на руска музика? Вероятно да.

Оправдани ли са те в контекста на войната? Вероятно отново ДА.

А когато имаме повече от един положителен отговор на нещо, то значи, че живеем във време, в което няма една истина, а много истини. Голяма част от които не са никакви истини.

И да завърша оптимистично. Сигурно ще се нагледаме на още доста глупости, докато това руско безумие свърши. Но винаги има добра новина. И тя е, че изкуството има сила, далеч по-голяма от тази на бомбите и снарядите.

И то ще оцелее. Глупаците и диктаторите няма да оцелеят, но изкуството - то е вечно.

ARS LONGA VITA BREVIS!!!

PS. Впрочем и в Русия кенселират култура. Ето ви видео как един пианист (Алексей Любимов) изпълнява произведение на украинският композитор Силвестров. Малко след това влиза милицията и концертът свършва...

Изводите оставям на вас...