Всички ръкопляскаха на Гергиев и Мацуев, знаейки, че те са близки до Путин

Преди 3 дни Миланската "Ла Скала" постави ултиматум  на диригента Валерий Гергиев - или се разграничава от Путин или ще бъде отстранен от сцената.

Ден по-късно Виенската филхармония и „Карнеги хол“ съобщиха, че като видни привърженици на президента Путин, диригентът Валерий Гергиев и пианистът Денис Мацуев са отстранени от трите предстоящи концерта на Оркестъра в Карнеги хол на 25, 26 и 27 февруари.

Виенска филхармония беше ангажирала маестроро за турнето си в САЩ. Но, говорителката на "Карнеги хол" Синеве Карлино съобщи, че "Промяната се прави заради последните световни събития". Вместо него концертите поема диригента Яник Незет- Сеген.

Пианистът Денис Мацуев (отново близък до Путин и подкрепящ отцепването на Крим) също бе махнат от програмата...

Аз съм голям почитател на Валерий Гергиев. На диригента Гергиев, не на члена на "Единна Русия". Не случайно той е в топ 5 на световните диригенти в момента. Гледал съм всичките му гастроли в България и смятам, че това са едни от най-великите симфонични концерти, на които някога съм бил - заедно с концерта на Карлхайнц Щокхаузен в началото на 90-те у нас и с концерта на Рождественски в зала България през далечната вече 85 или 86 (простете, но съм забравил годината). И, разбира се, с концерта на Башмет, който изпълни "Стикс" на Гия Канчели, а самият Канчели беше в зала 1 на НДК и го видях за пръв и последен път на живо (малко след това той си отиде от тоя свят).

Занимавам с История на музиката и знам, че в историята е имало много подобни казуси.

Гергиев като активист и много близък човек на Путин

Да, така е. Валерий Гергиев е член на партията на Путин "Единна Русия". Той е нещо като визитна картичка на Путин пред цял свят. Самият Гергиев е демонстрирал своето приятелство с лидера на Русия. Ето част от писмо на "руски интелектуалци", подкрепящо незаконния референдум в Крим, което се появява през 2014:

"Искаме светло бъдеще за общността на нашите народи и култури, поради което заявяваме твърдо, че подкрепяме позицията на президента на Руската федерация спрямо Украйна и Крим"

Под това писмо стои името и на световноизвестния диригент. Малко по-късно Путин отпуска половин милиард евро за реконструкция и модернизация на Мариинския театър в Петербург, където Гергиев е художествен директор.

Именно оркестъра на Мариинския театър два пъти гастролира у нас. При препълнени зали и с изключително сложни програми, включващи и рядко изпълнявани произведения на Шостакович например. В един от гастролите заедно с Гергиев беше и пианиста Денис Мацуев.

Да, Гергиев е близък с Путин. Но "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" пише в една своя статия следното - "Нима Гергиев има друг избор?"

Впрочем неслучайно немските медии през 2014 са толкова заинтригувани от Гергиев. По това време той е основен кандидат за директор на Мюнхенска филхармония. И заема този пост през 2015. Там е и до ден днешен, като съвместява работата си в Мариинския театър и тази в Мюнхен, заедно с останалите си гастроли като гост диригент...

Гергиев като музикант

Гергиев е признат по цял свят. Музикалната му кариера е повече от впечатляваща. От 1995 до 2008 г. заема поста на главен поканен диригент на Ротердамска филхармония (основана от Дьорд Золти). От 2007 до 2015 г. е главен диригент на Лондонски симфоничен оркестър. В Мариинския театър, който Гергиев превръща в световен фактор той заема поста си вече повече от четвърт век.

Гастролите на Гергиев се разпродават за броени минути, а програмите, които той изпълнява са повече от респектиращи - прословутата малка клечка в дясната му ръка, която е негова запазена марка, ръководи не просто свирене на няколко банални мейнстрийм класически произведения. Гергиев не се колебае да свири изключително сложни партитури, рядко изпълнявани. Например преди 5 години, директно в ефира на телевизия Mezzo той изпълни възстановения по чернови и скици, намерени у родственици, ранен опус на Игор Стравински, написан в памет на неговия учител Римски-Корсаков. Произведение, което е изпълнявано само веднъж - в началото на 20 век, по повод кончината на великия руски композитор.

Събитие, което можехме да гледаме едновременно в целия свят и беше повече от велико.

Личните ми впечатления от всичките концерти на Гергиев са, че той е "майсторът на тишината". Такова пианисимо не можете да чуете в никой друг оркестър в света. Слушайки неговото "Пролетно тайнство" - една от най-сложните партитури на 20 век - и като технически и като художествени предизвикателства - често не можех да повярвам, че това може да се случи на живо.

Впрочем дори хората, които са откровени русофоби не биха могли да отрекат безспорното - Гергиев е велик музикант. Денис Мацуев - също. Гледах на живо как той изпълнявяа един от клавирните концерти на Рахманинов. С такава лекота, сякаш си подрънква котешкия марш. А за бис изпълни собствена клавирна транскрипция на оркестровата интермедия от балета "Приказка за цар Салтан" на Корсаков, която всички вие познавате като "Полетът на бръмбъра"...

Случвало ли се е това и преди?

О, да, разбира се, че ние сме известни с това, че повтаряме едно и също.

През 1938 година, на 8 април младият и обещаващ диригент Херберт фон Караян влиза в Националсоциалистическата партия в Германия. През 1945-1946, пред комисията по денацификация диригента ще признае, че е членувал, като ще се извини, че кариерата му е зависела от това.

Членството на Караян в партията на Хитлер предизвиква последици в следвоенните години. Мнозина музиканти от еврейски произход, сред които Ицхак Щерн, Антон Рубинщайн и Ицхак Пърлман отказват да свирят под неговата палка. А по време на турне в САЩ през 1955 година пред залите има протестиращи с плакати "Nazi, Go Home“.

Рихард Вагнер пък е един от любимите композитори на Адолф Хитлер. Впрочем някои идеи на Вагнер (за когото мнозина историци казват, че е рядка съвкупност от гениален музикант и отвратителен човек) са доста сходни с тези на неуспелия художник Адолф Шикелгрубер. През април 2018 година негово антисемитско писмо бе продадено на търг за 42 000 долара.

Да не си помислите, че това не е предизвикало проблеми след като нацистите губят втората световна война? Въпреки, че Вагнер отдавна е напуснал тоя свят и спи вечен сън някъде на Валхала до нибелунгите, неговата музика става нещо като нарицателно за "наци" класика и до ден днешен в Израел, въпреки, че няма официални забрани всички се въздържат от изпълнения на немският композитор.

През 2018 година по израелското държавно радио пускат фрагмент от неговата Тетралогия. Това се възприема като зловещ скандал и от радиото са принудени да се извинят...

Скандално ли е това, което се случва с Гергиев и Мацуев в момента?

Случващото се с Гергиев и Мацуев може да бъде прието нееднозначно...

От една страна те са хора, които правят високо изкуство на световно ниво. И са едни от най-добрите музиканти, с които планетата разполага в момента.

От друга страна те подкрепят Путин. С което се превръщат във врагове. Защото в момента сме в състояние на не съвсем студена война. И тук сега, в този момент боравим точно с тази терминология - врагове, война, фронт.

Но във всеки случай лошите новини са няколко.

1. Когато смесваме отношението към диктаторите с отношение към културата, то това означава, че имаме проблем

2. Когато една безсилна европейска и световна общност не може да направи друго, освен да посочи с пръст вратата на културните събития, то това означяава, че имаме проблем.

3. Когато един диригент трябва да го отнесе заради някой друг, то това означава, че имаме проблем.

Впрочем единствения светъл лъч в този опит за анализ е, че Мюнхенския симфоничен оркестър все още не се е произнесъл за неговия директор, Гергиев. Ще очакваме да видим дали и там ще има новини.

А аз оставям на вас да направите своите изводи. Ето го моят - до вчера всички ръкопляскаха на Гергиев и Мацуев, знаейки, че те са близки до Путин. И това беше съвсем правилно - те не ръкопляскаха на грандоманските и налудничави идеи на господаря на Кремъл, а на таланта на двамата музиканти.

Какво точно се промени от вчера до днес аз не знам. Тоест знам, но не мисля, че това е лишило двамата от талант.

Знам само, че живеем в кофти времена. И че нищо не учим от историята си.

И я повтаряме като развалена грамофонна плоча. При това записана от лош диригент и некадърен пианист...

Следете новините ни в GoogleNews