Животът започва странно...

Той започва на улица "Здраве" номер 2 в град София. Там проплакват бебета, там бащи с притеснени погледи и кутии с  бонбони чакат съпругите си, за да гушнат несръчно един врещящ пакет от пелени, одеалца и памперси, докато суетящи се баби подвикват - "Ето бе, ето бе, одрал ти е кожата".

Така започва животът. В някои други градове той започва на други улици. Но в София той може да започне или на улица "Здраве". Или на улица "Шейново", или на друго място, че градът е голям.

После животът поема по булевард "България". Булевардът е дълъг, постоянно е в ремонти. По този булевард животът, който го е поел, може да направи няколко неща - да излезе от града в посока околовръстното...

Да отиде в баровските квартали - "Бояна", "Драгалевци".

Или да отиде в центъра на града. В топ центъра. Право в НДК, центъра на културата.

Животът, натикан в своите бебешки пелени, има много възможности. И всички до една ще го доведат до различни съдби.

Нововъзникналият живот може да бъде фактор, който да стои там, в центъра на града, в центъра на държавата. А може да се превърне и в нещо друго. В единица. Тиха, кротка, търпелива, работлива, плащаща данъците си на държавата и безропотно поемаща своята съдба. Съдбата на възникнал живот. Възникнал на улица "Здраве" номер 2.

Мисля си за това. Мисля си колко странни символики би могъл да намери човек, ако погледне името на някоя улица, по която върви.

Има едно село, близо до Кюстендил. Селото се казва Коняво и едно време оттам минаваше старият път за София. Понеже селото е в Конявската планина и е стръмно, на една от улиците през няколко месеца се случваха катастрофи. Най-често камиони, които се спускаха от планината, прецакваха спирачките си и се забиваха в една и съща къща. Тя се намираше точно на един завой, на спускане от планината.

След като станаха няколко катастрофи, накрая управниците решиха, че трябва да направят нещо и изградиха няколко километра нов път, който отива директно към града, без да минава през Коняво.

Е, тази улица си я има и днес. Къщата вече я няма - след последната катастрофа, някъде около 1999 година собствениците просто се отказаха да я ремонтират повече. Но улицата я има. Преди няколко дни минах през нея. Тя се казва "Ленин".

Да бе, да бе, знам, че сте шокирани. Знам, че такива улици вече няма, ама ей на - пътят за София изоставил Коняво. И така Коняво спряло да е част от демократичния, проевропейски процес, и си останало с централна улица, която се казва "Ленин".

Впрочем, ако тръгнете по "Ленин" в село Коняво, ще стигнете до центъра. Там има читалище. Има и киносалон. Да бе, не се шегувам. Някога в Конюво е имало кино, ходели са да гледат филми и после са си тръгвали наобратно - тупур-тупур по улица "Ленин" право у дома.

Днес кино няма. Но само 200 метра по-надолу, ако вървите по улица "Ленин", ще стигнете до автобусната спирка. А там се намира "Флорида".

"Добре дошли във Флорида! Закуски и напитки!"

И така, вървейки по "Ленин", мислейки си мрачно за наследството на комунизма, вие се озовавате в меката на капитализма. Добре дошли във Флорида. Флорида, щата Коняво, област Кюстендил. Тук можете да поседнете, да се подкрепите с даровете на капитализма, да починете и после с нови сили да чакате междуселския автобус.

Който, впрочем, идва от улица "Георги Димитров".

Спретната улица, която води до мандра "Свежест". Защо Георги Димитров и "мандра" присъстват в едно изречение, не знам. Знам, че вероятно собствениците на "Флорида" тръгват по "Ленин", минават по "Георги Димитров" и отиват до мандрата, за да закупят кашкавал. С него приготвят вкусни аламинути за морните посетители на бистрото, които бистрят политиката, спорта, новите цици на някоя риалити звезда или новия нос на друга...

Все тая. Село Коняво е на 10 километра от Кюстендил. В Кюстендил централната улица също се казваше "Ленин". После стана "Цар освободител". Също като "Цариградско шосе" в София, което също се казваше... познайте как... не Флорида, а отново "Ленин".

Седя и се чудя.

Нали помните - животът възникна на улица "Здраве". После тръгна по булевард "България". И ако нововъзникналият живот е бил кармично орисан да отиде някъде в Югозапада, той ще мине през стръмните завои на конявската планина. Ще завие по улица "Ленин", ще помаха на улица "Георги Димитров" и накрая ще си купи нещо от "Флорида". А защо да не почне работа там - сигурно имат нужда от работна ръка.

Улица "Ленин", по която се стига до Флорида.

Ето това е проблемът, с който се сблъска моето поколение. То вървя по улица "Ленин" в стремежа си да достигне до онази благодат, характерна за слънчева Флорида.

Но вместо да стигне до нея, изведнъж установи, че пътят вече не минава през "Ленин".

Отклонили са го, защото улица "Ленин" е стара, с много завои, с много дупки и негодна за пътуване.

И моето поколение, което започна живота си на улица "Здраве", установи, че няма да стигне Флорида. И за това си я направи само. От подръчни материали. Вътре сложи използвана съдомиялна машина, печка на дърва с водна риза, зареди с евтина ракия и зачака...

Зачака да дойдат по-добри времена. По-добри времена, в които да поправим улица "Ленин", да запълним дупките там и да я използваме за самолетна писта.

Да се засилим по "Ленин" и да полетим към истинската Флорида.

...и с това моята история свършва...

Само още нещо - животът започва на улица "Здраве" номер две. Пак там, на същата улица, в непосредствена близост до "Майчин дом", се намира Клиниката по обща и клинична патология.

Демек - моргата.

На улица "Здраве" номер три.

Запомнете - където и да я търсите тая Флорида, накрая ще се върнем там, откъдето дойдохме...

Така де, земята е кръгла...