Едно момче на 33 от Лерида отиде в затвора след бунт.

Пабло Ривадуйа Дуро, известен като Асел, прочутият испански рапър, изпя песен, в която обижда политиците, полицията, самия абдикирал испански крал. Беше обвинен, осъден и дойдоха да го вземат, за да го вкарат в затвора. Той се барикадира в университета в Лерида и залавянето му беше трудно. След като го вкараха в затвора, в цяла Испания се надигнаха бунтове.

Ако сте забелязали – в сегашния журналистически език никога не се казва „бунтове”, освен ако не става въпрос за затвор. Използва се благоприличната и несъздаваща напрежение дума „протести”. Аз прочитам думата „протести” и си представям, примерно, следното изречение: „Мис Хамптън наблюдаваше лорд Чешър внимателно и когато той сипа мляко в чашата си с чай и го направи така неловко, че чаят насмалко не преодоля ръба на чашата и не се изля върху покривката, върху нейното бледо и величествено лице се изписа безмълвен, хладен протест.”

Протести, Бога ми.

Гледах кадри и на повечето имаше чорлави глави, увити с черни парцали, стиснати юмруци, държащи сопи, огньове сред булеварди и кордони от безлични полицаи. Нямаше помен от „ням, хладен протест”.

Голямо нещо е езикът. Не съм го казал аз, а Дерида. Веднъж в банята, докато си миел зъбите и си мислел за деконструкцията, възкликнал: "Голямо нещо е езикът!" И продължил да си мие зъбите.

Чрез езика можеш да представиш нещата и така. И съвсем не така. Протести, разбираш ли.

Обикновено нашите програмирани главици раждат колебливо, неосъзнато, но упорито очакване заедно с думата „протести” да се появи определението „мирни”. Ние сме кучета на Павлов (друг е въпросът кой ни светва с лампичката или кой ни пуска звънеца при подаване на храна) и реагираме на определени думи... както са ни дресирали да реагираме. Протести. Щрак. Задейства се заучената реакция и в главата ни се ражда определението „мирни”. А и думата „Испания” също ражда у нас едни (дресирани) асоциации - за весели фиести с паейя (не слагайте „л”, то не се изговаря), чоризо, сангрия и корида. Но изведнъж – барикади в Лерида. Какво става? – казва си дресираният медиен консуматор. Нищо не става! – отговаря си той, защото ние знаем какво е казал Леон Фестингър за когнитивния дисонанс: ако нещо не пасва да представите ти, се едно го нема.

Леон Ф. дава за пример нек'ва секта. Хората от сектата очаквали Края на света. На определена от тях дата. Били сигурни, че Краят идва. Точно на датата. Датата дошла. Нищо особено. Само един двама нарушители, заловени без билет в местното метро. Никакъв Край. Но хората от сектата, ситуирани (хаха) в този „когнитивен дисонанс” – между силната си вяра и напълно неотговарящата на нея действителност – поседели, покумили се един ден, а след това със стоманена увереност заявили: "Всъщност Краят на света дойде! Е те това беше Краят на света! Цялата работа е, че всъщност вие, простите, не сте го забелезАли! Но ние, просветлените, забелязахме, че дойде Краят на света и той беше величествен!" И ето така – от когнитивен дисонанс, те влезли в състоянието на когнитивен консонанс (или казано на по-български език – мисловна съзвучност; но за пуристи като Хайтов, лека му пръст, ще кажа, че термините не трябва да се заменят с разни драсни пални клечици).

И така. Протести. А аз видях по снимките и клиповете бунтове и революции. В края на първата четвърт на двадесет и първи век в европейската държава Испания вкарват в затвора за казани, по-право – за изпяти думи!

Виждате ли как може да се каже всичко, как – поднесена по подходящия начин – една информация може да се превърне в мощен експлозив?!
И наистина: Срам.

Така трябва да се казват нещата – с ясни и експлозивни думи. Като „Срам”. Срам за европейската държава Испания. Срам и за Европа, задето търпи европейска държава да вкарва в затвора за изпети думи.

Всъщност – аз не съм така дълбоко запознат със случая на рапъра Асел, за успея да го защитя напълно адекватно. Ами ако е призовавал към бунтове и насилие и тези подстрекателства се намерили подходящ „горивен материал” и са довели до реално (кое, всъщност, е реално?) насилие и нараняване на хора?

Нима подбудителят на едно убийство или поръчителят на едно убийство не е в същата ситуация: той „просто е казал на убиеца едни думи”.

Много, много трябва да се внимава с езика! И то – не тия, които говорят трябва да внимават какво говорят – особено ако става въпрос за рапъри и всякакви други хора на изкуството и волнодумци. Ако те трябва да започнат „да си мерят приказките” – край на Европа!

Защото все пак Европа е родината на волнодумците (с изключение на Салман Ружди) и ако и на тях бъде „избит зъбът”, ако и на тях им се тури хомотят на цензурата и им се затвори устата – Европа ще си стане обичайния диктаторски концлагер, какъвто е останалият свят.

С езика и неговите актове трябва да внимава властта – в смисъл – да ги ограничава само При Крайна Необходимост! С тях трябва да внимава най-вече обществото – със своя жив имунитет срещу тиранията – да внимава как се формира отношението към езиковите актове (изказванията); да внимава как държавата (властта) се отнася към волнодумството, към свободното творчество; как тълкува такива тънки и деликатни материи като „подстрекателство”, „обида”, „клевета” и новите „език на омразата” и „политически некоректна реч”. Защото всички те, тези горепосочени понятия, могат така ловко да бъдат използвани... че на всеки един рапър, на всеки един поет, на всеки един оратор и всъщност... на всеки един свободно изразяващ се човек... да бъде затворена устата...

Да бъде затворена завинаги... и той да бъде тикнат доживот в някой зандан. Защото езикът е оръжие. Както на свободата – така и на тиранията.

Сега тиранията си е платила едни много скъпи, но много ефикасни курсове по боравене с това оръжие. И все повече напредва. И става все по-добра, проклетата тирания. С това оръжие – езикът.

И затова – бъдете внимателни! Не позволявайте да ви забраняват да говорите Каквото Искате!

И – между нас казано: Да живее Асел!

Още по темата

17/02/2021

Свят

Присъда и арест на известен рапър в Барселона изведоха хиляди на улицата