Симфония за метални тръби, пазарски чанти и ъглошлайф

...или как немските индъстриъл авангардисти Einstürzende Neubauten взривиха Милано

Венци Мицов Последна промяна на 01 юни 2022 в 17:20 7277 1

Einstürzende Neubauten

Снимка Лазар Мицов

Einstürzende Neubauten в клуб Алкатраз - Милано, 26.05.2022г.

ПРОЛОГ

Мисля, че чух това сложно немско име за първи път някъде около 1990 година. И го чух не от друг, а от онзи, чието име не бива да се споменава - от негово величество Красимир Неделин ака Крезо от Контрол.

Стояхме, помня, на някаква трамвайна спирка на Стамболийски (по това време аз живеех в квартал "Разсадника") и Крезо слушаше музика на уолкмен (който е млад, не знае какво е уолкмен и нямам и намерение да обяснявам, щото за какво му е на някой младеж да знае какво това допотопно нещо с касети). Когато попитах "Какво слушаш?", той каза "Einstürzende Neubauten".

Не запомних добре името, но ми се стори много смешно. Всъщност немският език понякога може да звучи адски смешно, поради специфичната си конструкция и изключително сложни за изговаряне дълги думи...

Малко по-късно седях в квартирата си с моя приятел Вальо Васев, пиехме евтин джин и слушахме предаването на Ясен Петров по Радио Експрес. И там отново чух името "Einstürzende Neubauten". Само че вече чух и техни песни. Които не бяха песни, а конструкции от различни индустриални шумове. Тогава разбрах и че "Einstürzende Neubauten" си има превод - "Рушащи се на нови сгради". Прозвуча ми безсмислено. Днес, като гледам как е застроено морето (например Несебър), си мисля, че "Einstürzende Neubauten" трябва да се превърне в предизборно предупреждение на бъдещия кмет на града.

Последен спомен - вървя по "Раковска", а годината е някъде около 1993. Виждам един малък музикален магазин. Влизам вътре и си купувам няколко касети - три албума на "Лайбах" и два на "Einstürzende Neubauten" - "Haus der Lüge" и "Tabula Rasa". Мрачно е. Повечето ми приятели вече са заминали навън и никога повече няма да се върнат...

Прибирам се у дома и пускам Хитачито. И странно - казвам си - "Ех, никога няма да мога да видя подобна банда на живо"...

I ГЛАВА

Мисля, че през 2018, един ден, докато се чудех какво да правя, реших да проверя какво се случва с моята любима немска индъстриъл банда. И тогава взех да търся в интернет дали има концерти. Оказа се, че да, "Einstürzende Neubauten" свирят, но рядко. Например, точно в тази година имаха концерт в Мюнхен, в залата на филхармонията.

Но имаше няколко пречки да посетя този концерт. Билети до Мюнхен - изключително скъпи в този период на годината. От порядъка на 200 евро в посока. Билети за концерта - поносима цена, да кажем около 50-60 евро за билет - някак могат да се преглътнат. Спане в Мюнхен - там беше другата драма. Сметнах всичко и се оказа, че трябва да взема заем, за да отида заедно със семейството си.

А, споменах ли, че манията ми по бандата се прехвърли върху цялото ми семейство? Е, вече го споменавам.

Последва още един опит за посещение на концерт на групата. Само че той бе захлупен директно от COVID. Но в края на 2021 видях, че турнето на "Einstürzende Neubauten" ще се състои и че има билети. Уви, не наблизо. Но...в Милано. А на 80 километра от Милано живеят нашите много близки приятели и светкавично се впуснахме в организация.

26 май 2022 година. Немска индустриална музика в Италия...

Звучи като начало на трета световна война...Но викам да не се шегуваме точно с тая тема точно днес...

II ГЛАВА

Прескачам всички последващи реминесценции и размишления.

Малко думи за "Einstürzende Neubauten". Бандата е немска, създадена е в Западен Берлин. Групата е повече от ексцентрична за много хора, защото музикалните инструменти не са ѝ достатъчни. Музикантите свирят на пружини, варели, тенекии, бормашини, флексове и каквото още се сетите.

Например на метална кофа...

Фронтмен и идеолог на групата е Бликса Баргелд. Който бързо е забелязан от Ник Кейв и се превръща в основна фигура в "Бед Сийдс". Там двамата творят рамо до рамо в продължение на 10 години - от 1983 до 1993 година.

Бликса не само е основен китарист на мрачния австралийски проповедник Ник Кейв, но е и втори основен певец на групата. Например, той пее част от куплетите на "The Weeping Song".

Паралелно с работата си в "Бед Сийдс" обаче Бликса продължава да работи и с "Einstürzende Neubauten". Впрочем това води до сериозно взаимно влияние.

Установих го през 2017, когато гледах на живо Ник Кейв в Белград - част от стила на Бликса все още е вътре в музиката на Ник Кейв.

Установявам го и в началото на концерта в Милано.

III ГЛАВА

Дискотека "Алкатраз" се намира близо до центъра на Милано. Простичко е - слизате на Бергамо, карате около час и половина и паркирате почти пред дискотеката. В Милано се стига бързо, само ако хванете метрото и не се объркате коя линия закъде е.

Концертът е обявен за 21.00 часа. Имаме време да разгледаме катедралата, която вече е затворена. На площада пред катедралата, заедно с всичките произведения на изкуството, които ме остъавят без дъх, виждам приготовления - огромни екрани и много тийнейджъри, насядали на площада.

Причината е повече от ясна - предстои да бъде излъчен първи епизод от 4 сезон на сериала на Нетфликс "Stranger Things".

Само че аз нямам време за сериали сега (иначе точно този сериал е доста як и мисля да гледам и 4 сезон, другите съм ги гледал). Успяваме да видим няколко забележителности, да хапнем нещо набързо, да пием по една бира "Морети" и в 20,55 ч. сме пред входа на "Алкатраз".

Няколко неща, които е хубаво да знаете, ако сте в Милано. В метрото и на концерти маските са задължителни. Нещо повече - въпреки че си купих маска за еднократна употреба, охраната на вратата ме върна, за да си купя друга, с по-добра защита (колко странно и какво съвпадение - на гардеробната две симпатични италианки ги продават по 3 евро парчето).

И около 21.00 ч. сме в клуба (който е клуб и дискотека едновременно).

Ето как изглежда публиката малко преди "Einstürzende Neubauten" да излязат на сцената.

Клуб "Алкатраз" е голям. Като казвам "голям", не се шегувам - у нас клуб с подобни размери няма. По данни на сайта на клуба, той събира над 3000 души, а сред звездите, които са свирили там напоследък, ще ви дам само няколко имена - Адел, Ред хот чили пепърс, Джъстийн Бийбър.

И, разбира се, Васко Роси. Съвет от мен - ако отидете в Италия на гости, не казвайте, че не знаете кой е Васко Роси. Моментално ще ви игнорират и ще гледат на вас като втора категория човек. Както и не казвайте, че харесвате френска кухня - това е непростим грях в италианския Север.

А сега е време да се върнем на концерта...

Часът е някъде около 21.10. Без никаква подготовка, без никакви специални ефекти, без каквото и да било "Einstürzende Neubauten" се качват на сцената.

Бликса и компания са барнати в черно. Бликса е с костюм, има и специален грим на очите си - класически дарк уейв имидж.

"Бонасера" - казва Бликса и се започва.

На сцената има какво ли не. Нещо, което е подобно на разглобен двигател от автомобил. Метални тръби, всякакви неща, които не се изучават в час по инструментознание (а аз съм преподавател по инструментознание в университет и мога спокойно да направя подобна констатация).

Бликса започва с песента "Wedding".

Групата има особен състав. Китаристът Jochen Arbeit е избрал да свири на няколко модела китара, които обаче са по-скоро характерни за джаз музиката, отколкото за класическия индъстриъл, такъв, какъвто го познаваяме от банди като "Министри" или пък "Найн инч нейлс".

Основна фигура в бандата се явява басистът Alexander Hacke. Не за друго, а защото музиката на "Einstürzende Neubauten" има модална структура - обикновено бас линията е остинатна, върху нея останалите надграждат къде чрез синтезатори, къде чрез особените си инструменти. Но без баса на чичо ви Александър всичко е чао. И като казвам "чичо ви", не се шегувам особено...

Alexander Hacke - бас китара и мустак

IV ГЛАВА

Няма да ви обяснявам дълго колко сложно е да се озвучи група като "Einstürzende Neubauten". И как Бликса през песен се караше на озвучителите на сцената. Защото сложността на това да озвучаваш несъществуващи инструменти е далеч по-голяма от тази да озвучиш прост сет на банда.

Всеки дори малко грамотен озвучител знае как да озвучи бас китара. Има си дори готови пресети - зареждаш и си готов.

Обаче как се озвучават няколко пазарски чанти, на които се свири с палки за барабани? Впрочем вижте сами...

Бях гледал на видео концерти на бандата от последните години. И те не бяха дълги като един рок концерт, например. В Барселона Бликса и компания свириха час и 10 минути Очаквах нещо подобно и тук, в Милано. И парчетата вървяха, а Бликса презентира едно от тях:

"Когато понякога записваме, в паузите си измисляме различни катастрофи. И така измислихме една песен, в която има 4 такива - звуците в тази 4-минутна тетралогия са вдъхновени от атака от космоса, природно бедствие, радиация" - казва Бликса. И следва композиция, която завършва с звук на синтезатор, а Бликса казва: "Ето, това е радиация в космоса".

Трябва да имате особено чувство за хумор, за да оцените това, но тези от нас, които са се занимавали с история на музиката на 20 век, знаем, че има цял раздел в авангарда от началото на века, който носи името "конкретна музика" и който на практика представлява симфония от метални тръби, скърцащи врати и всякакви индустриални шумове, които влизат в една музикална партитура.

На Валери Симеонов му пожелавам приятно четене на този текст...

В една от песните се пее за COVID. Бликса уточнява - "Когато я писах, нямаше никаква корона и нямах никаква идея какво ще се случи години по-късно".

В някакъв момент отивам до бара, за да си взема бира. Има бира, но цената ѝ не е, как да кажа... абе да кажа, че е 5 евро и че малко ми досвидя, ама все пак си взех. И ми прави впечатление публиката.

Това определено не е младежка публика. Повечето хора са мои набори или малко по-млади от мен пичове и мацки. Някои са татуирани, други с косици, трети - като мен - вече са без кос. Но като цяло това са бивши дарк уейв фенове и определено си личи.

Тук някъде Бликса прави няколко доста бавни парчета и аз установявам, че поведението му е почти като това на Ник Кейв. Само че Бликса е някак по-статичен (в интерес на истината е поостарял и понатежал, гледах го в едно немско кулинарно предаване, където приготвяше паста, явно и той като мен обича да си похапва).

Концертът свършва някъде около 22.40. Поглеждам часовника си и си казвам - час и 20 минути, малко повече от Барселона.

Само че публиката започва да скандира и виждам как от екипа на бандата започват трескаво да вадят различни нови тръби, железа и какво ли още не. Например - количка от супермаркет...

И тук бандата излиза на бис.

Все още нищо не сме видяли. Предстои ни да видим как бандата ще свири на бидон за кисело зелье...

Знаете ли как звучи бидон за кисело зелье? Като голям барабан, като джембе, като кахон. А бе звучи като част от добре измислена композиция, в която всеки звук има своето значение.

Бандата свири още 3 песни и отново се прибира. Следва втори бис, който завършва с тоталната вакханалия на име "Rampe" (уточнявам, че видеото е от стар концерт на групата от 2012 в Париж).

Тук Бликса свири на старо радио, звуците са повече от зловещи, а в края всичко завършва в тотална вакханалия, което хвърля публиката в екстаз.

Светлините светват, а часът е 23.25. Концертът продължи 2 часа. И завърши със симфония от метални тръби, пазарски чанти и ъглошлайф.

"Ужас" - ще си кажат някои от нас.

"Вие сте тъпи копелета" - ще отвърнем останалите.

ЕПИЛОГ

Тръгваме си и се качваме в колата на Масимо, нашия гид и семеен приятел (Масимо е голям пич и е съпруг на кумата ни Милена, която изгледа с нас концерта). Докато напускаме района на "Алкатраз" и аз се любувам на нощно Милано, се сещам за онази 1990, когато за първи път чух за "Einstürzende Neubauten".

И се питам какъв ли бих бил днес, ако не бях чул Бликса в началото на 90-те. Какво ли, за бога, би се случило с тъпия ми живот, ако вместо "Einstürzende Neubauten", бях чул наример хисарския поп.

А после се сещам, че всъщност чух хисарския поп преди "Einstürzende Neubauten". И се успокоявам, че явно все пак съм имал някакви качества. Макар и малко, но съм ги имал...

Предстоеше ми неколкодневно гостуване в Италия. Щях да видя езерата Лаго д Орта и аго Маджоре, да хапна вкусна италианска паста и да се пребия в банята, щото много хубаво не е на хубаво.

Но, мамка му, всичките тези години чакане, за да чуя този двучасов концерт си струваха. Така, както си струваше да чакам, за да чуя на живо Ник Кейв, Меднес, Dead can Dance, Лайбах, дъ Кюър.

И ме е яд, че Франк Запа и Бауи си отидоха, а не можах да ги гледам на живо, яд ме е и че сигурно ще пропусна Ролинг Стоунс, но в крайна сметка човек не може да направи всичко в тоя живот...

А сега ви оставям. Някакви се спречкали в парламента, а от терасата на парламента ги наблюдавали гости...

Нееее, това не е индъстриъл. Това е кючек.

Халал да ви е. Да ви приседне на всички, участвали в тоя пърформанс.

Май това беше всичко. Първи юни е ден на детето. Аз бях дете за няколко дни. Време е да се почувствам пак пораснал...

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови