Quantcast

Сара - понеделник: разказ от Здравка Евтимова

Здравка Евтимова Последна промяна на 09 януари 2021 в 15:55 4103 0

Попиташ ли го каквото и да било, мълчи. Като че не си задала никакъв въпрос. Започваш да мислиш, че нещо в глава ти не е наред. Но аз съм Сара. Без излишна стеснителност заявявам, че главата ми е на мястото си. За всеки случай припомням на Христофор, че съдържанието на портмонето ми е изчерпано, да няма очаквания в тази посока – всъщност, момиче, никога не вярвай, когато подхвърлям идеи за празни портмонета. Такива не съществуват в моя финансов строй. Просто камуфлаж.

Още когато върнах на Христофор 62 стотинки ресто от парите за кафето, забелязах колко прецизно ги преброи. Вселената, която някои наричат Бог, е инсталирала микроскоп в главата ми и дори да не желая, отчитам какви калкулации извършват невроните на моя събеседник. Христофор също ме е изчислил – направил е изводи, до които аз съм пожелала да стигне. Достатъчно е да види в моята кола Матей, Деу Матиз, огънат от три страни след драматично паркиране.

Понеделник е денят на експеримента. Другото име на живота ми е експеримент. Тръгнах с Христофор, момиче, за да мога да си повтарям преди да заспя: – Аз го разгадах. Влязох в костите му, аз, упорит корен на бор. Само корен на бор може да изяде камъка – а Христофор е гранит, обвит в лед. На първо място –как да накараш леда на Христофор да погледне жена с тъмна коса, която кара 15 -годишна щайга, огъната от три места?

Ето как – казвате, че можете да преведете на английски статията на Христофор „Модернизъм и отрицание“ за 6 лева на стандартна страница, което звучи пет пъти по-евтино от нормалното. По парите ще ги познаете – по онова кожено кълбо, в което се превърна окото на Христофор след финала на фразата „шест лева“. 

- Започвайте работа - разреши той.

Започнах. Христофор изслуша в мое присъствие мнението на един професор по антична история, англичанин, относно качествата на моя превод, захвърлен сред дебрите на модерното: „Excellent, accurate, close to perfect!“ – изригна професорът. Така крепостната стена на високомерието и модернизма беше строшена на две.

Симптом номер едно - изследователят на отрицанието не ми заплати никакъв хонорар. Но експериментът продължи – Христофор ме покани да пътуваме заедно до къщата на неговите родители в Лиеж – видни изследователи на концептуалното изкуство. Покана за посещение на град Лиеж не бе дошла случайно – още преди да отвърна утвърдително на предложението, ми беше връчена втора статия – „да прегледам и впоследствие да преведа“.

- Лиеж е тъжен град – избъбрих, но отчетох набъбналите кожени кълба в очите на Христофор. Аз съм жена, пораснала в дрехи втора употреба, поради факта че баща ми и майка ми се разделиха, когато бях на седем. Без да полагам усилия, улавям мига, когато погледът на събеседника ми се разпада - типично умение за всички деца, прехвърляни от една баба на друга в продължение на десетилетие.

Христофор ненавижда да бъде критикуван, изкрещя липсата на поглед в очите му.

- Лиеж е страхотен град – коригирах се аз. Сфинксът Христофор не реагира, поправката го остави хладно неподвижен, следователно спазвай правило номер едно – мълчи с повод и без повод в близост до Христофор.

- Къде ще ходим сега? – попитах, но модернистът не трепна, като че ме бяха погребали на два метра под земята.

Не вярвай, момиче, че някой може да погребе Сара на два метра под земята. Сара е семе, което пие сок и от кал, и от вулкан. Сара пониква – туфа коприва, за да ужили човека, която я подмята. И така, изводът, който си направих, гласеше: – не задавай въпроси на Христофор. Никакви.

Сигурно има интрига в това да наблюдаваш двама души – добра преводачка, да не кажем – блестяща преводачка (скромността, момиче, никога не е била моя силна черта) и привлекателен господин, изследовател (виж ми окото!) на социално-политическите явления.

Странна двойка – мълчат, два ръждясали автомобила, паркирани един до друг, да се чуди човек дали тук са възможни нежни отношения. Не са възможни, разбира се, но любовта не е нежна, нито е отношение; тя е свлачище, което се изсипва в телата. Сара няма нищо против свлачищата, момиче – те са й приятни и необходими. Скриват ръждата.

И втората статия на изследователя на модерността беше преведена качествено и много евтино. Детето ми, не е желателно да използваш страдателен залог, както направих аз в предходното изречение – това е съвет на големия Уилям Фокнър към начинаещите писатели. Как пък брилянтният изследовател не си зададе въпроса: – „Тази мотика толкова ограничена ли е наистина, че преведе за трийсет стотинки статия от 30 стандартни машинописни страници?“

Ала тълкувателите на модернизма са горещо влюбени в творбите си. Затова:

- В случая с твоите статии аз превеждам живот и прозрения, които си създал. За мен това е равностойно на следване в университет – (Виж ми окото!) Като че съм неграмотна да плагиатствам „прозренията“ от интернет, както си направил ти - добавих на ум, но за моя изненада Христофор се спусна по улея:

– Да, университет е.

Но нека не избързвам, с Христофор човек никога не може да бъде сигурен.

- Дължиш ми 1280 лева – подчерта той. - Пресметнах – за храна и гориво при пътуването. - Можех да го засека, разбира се. Аз правех паралелни изчисления, беше ме излъгал с около 36 лева и 90 стотинки. Не го засякох. Понеделник е ден на експеримента.

- Хайде! – това обикновено означава, че два грапави слоя ръжда образуват сплав и любовта се случва – послушно, в дух на целесъобразност. Възможно е обаче „хайде“ да означава, че ще потеглим към Антверпен, Париж или Вилворде.
Извод номер 3, момиче – обичай неизвестното. То е завой към пропастта, а ти си по-дълбока от нея.

- Новата ми статия.

Преглеждам я. Компилация от три есета на трима различни автори. Превеждам я.
Посещаваме Остенде - курортен град, за който не знаех нищо. Хотел, пясък, Белгия, Северно море, пусти улици, пандемия, скъпо кафе.

- Тръгваме.

С Христофор не знаеш къде поемаш, ако си обикновена жена. Но ако си Сара, знаеш.

- Това е всичко, което имам – казах, без да ме питат. Връчих на Христофор банковата си карта, чиито код отдавна му беше известен. Дадох му 16 евро кеш. Прибра ги, докато преброя до три. Всъщност докато стигна числото три, той беше преброил парите седем пъти. Когато докосват банкноти, ръцете на човека говорят. Неговите ръце говореха твърде неприлични неща, уверявам те, момиче. Известна ти е аксиомата – Сара не остава никога с празно портмоне.

- Хайде.

Случи се върху моята дебитна карта с налични 72 евро в разплащателната ми сметка. През цялото време зад стъклото на джипа на Христофор валеше дъжд.

- Нямаш никакви пари – изтъкна Христофор.

За мое учудване – какво ти учудване, пътуването с Христофор е балет върху пламъци, но аз съм Сара и се храня с пожари - за мое удивление се насочихме към „Het dronken konijn“, което означава кръчма „Пияният заек“ - къщица с кокетен външен вид, както обикновено ги поддържат фламандците. Заради пандемията заведението беше затворено. Нямаше да похарчим нито цент тук. Нима в противен случай анализаторът на модерността щеше да се затича натам?

Последвах Христофор. На пейка в градинката пред залостеното питейно средище се беше разположила доволна, излъчваща авторитет възрастна двойка. Защо Христофор забърза към тях бе въпрос с повишена трудност, но аз отдавна бях престанала да разследвам мистериите в поведението му. Потайността на Христофор все някога щеше го оформи в неподвижен слой лой и кост след заслужен тупаник.

- Мамо – изрече той и спря до коша за отпадъци недалеч от пейката. – Татко.

- Христофор – изрекоха едновременно в учтив, твърде незаинтересован ритъм възрастните хора. Лицата им останаха неподвижни - два острова в езерото на благоденствието, сътворено от висококачествените им палта.

- Това е Сара – представи ме Христофор.

Възрастният мъж и неговата партньорка вдигнаха изучаващ взор към мен. Ако някой те наблюдава без свян, наблюдавай го без свян. Мъжът объл, пухкав - череп с рядка брада, крака със скъпи обувки. Дамата - ситен кокал, удивителна боя за коса, парфюм.

- Лазаров – представи се господинът, без впечатляващите му обувки да се вдигнат от мястото си.

- Невзрачна е – отчете госпожата, също без да помръдне от мястото си.

Христофор не ме последва с поглед, но изрече „хайде“. Хайде тук нямаше къде да се осъществи. Обърнала гръб на заведението с пияния заек, грациозно, колкото позволяваше палтото ми от магазина за втора употреба на улица „Осогово“, се оттеглих и аз не зная накъде. Все пак си наложих да крача равномерно, без никакво бързане.

- Може би наистина превежда прилично – предположи гласът с рехавата брада.

- В някой друг свят – отряза надеждите му парфюмът.

Христофор, разбира се, не тръгна след мене, аз се обърнах към него.

- Край – обявих прогнозата си аз. – Не бях одобрена. Може ли да ми върнеш 112 евро за билет с автобус до София?
Сякаш не бях произнесла нито дума. Ако нямах опит на подобни кръстовища, сигурно щях да си внуша, че са ме погребали на два метра под земята. Но аз съм Сара – костилка, която пониква във варовик, киселина, асфалт и нефт. Тръгнах по улицата.

- Когато се приберем в България, можеш да се пренесеш при мене.

Понеделник е денят на експеримента, а аз обожавам неизвестността, момиче. Надявам се, да стана уравнение с много неизвестни. Стъпките ми бяха огърлица от страх, арогантност и постулат „Смело напред“. Удържах да не отговоря на отправеното ми предложение.

- Можеш да се омъжиш за мене – новото предложение дойде след две минути и 45 секунди. Вселената, която някои наричат Бог, е инсталирала микроскоп, улавящ страха в невроните на Христофор.

- Ти си глупак - думите принадлежаха на гласа с нежния парфюм.

- Не бързай. Обмисли, моля те – помолиха се скъпите мъжки обувки.

Обърнах се.

Двете възрастни, висококачествени палта бяха напуснали острова на благоденствието и задъхано се тътреха към мен.

Може би експериментът щеше да продължи.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !