Аман от македонстващи българи!

Македония е изправена пред огромни изпитания. Страната е почти разкъсана, заплашвана от всички съседни и по-далечни бивши свои покровители. Всичко това се случва на няколкостотин километра от българската столица, а като че ли всички са готови отново да се доверят единствено и само на анализите и коментарите на бившите агенти на ДС, работили по „македонско направление”.

Аман от макендонстващи българи!

Ако наистина обичаме Македония и държим на нея, ако наистина искаме да помогнем на хората, преживели толкова разделения и политическо насилие, време е да заемем позицията, която ни подхожда. В Македония се играе спектакъл, който би трябвало да познаваме добре. Македония бавно, но неотклонно се превръща в преходно пространство, в транзитна зона на новото геополитическо безумие, инспирирано от режима в Кремъл.

България беше между страните, които първи приеха независимостта на Македония. През 1992 година този жест означаваше много. България заяви публично, че няма териториални претенции към бившата югославска република. През изминалите години не успяхме да превърнем тази позиция в част от достойнството на България. Продъжихме да възприемаме Македония като провинция и днес сме длъжни да си признаем това. Ако дори само един човек е останал верен на българските идеали, време е да се изправи и да заяви, че съдбата на Македония е част от нашето собствено национално достойнство.

Аман от макендонстващи българи!

Не можем да позволим Македония да бъде превърната в ничия земя. Нейните синове и дъщери намериха подслон сред нас; хиляди смели българи загинаха в името на нейната свобода; най-светлите умове на България писаха своите текстове в нейно име. Днес е време да докажем дали сме достойни за всичко това. Отвъд пропагадните клишета на руските агенти и истинската вакханалия, на която сме свидетели през последните две години.

Не направихме онова, което зависеше от нас, за да помогнем на Македония. Не се опитахме да подкрепим усилията й за нормализация. Потънахме в собствените си безумия и оставихме на бившите агенти на ДС да ни информират и да ни обясняват какво става в Македония. Държахме се самодоволно и глупаво и затова сега конфликтът е на нашите граници. Не поехме собствената си отговорност и затова сега ще ни се наложи да носим отговорност за решенията на други.

Новият македонски „Ципрас” се опитва да симулира граждански протести, използвайки флашки. Груевски напълно загуби усещане за реалност, а това е най-страшната болест в политиката. Гражданското общество в Македония е разединено и уплашено. Всичко това се случи пред очите ни. Реагирахме само през клишетата на бившите агенти на ДС – срещу посегателствата към българската история, която по никому неизвестна причина оставихме да „защитават” същите бивши ченгета. Обидихме се, но не направихме онова, което се очакваше от нас като държава, която познава и защитава собствените си интереси.

Аман от макендонстващи българи!

Македония беше разпозната като „слабо звено”, като „мека цел” от интереси, срещу които би трябвало да се противопоставим решително. Не само защото Македония е наш съсед. Не само защото всичко, което се случва на нейна територия, ни засяга пряко и непосредствено. Трябваше да сме в състояние да реагираме преди всичко това да се е случило – с цялата сила и енергия, на която сме способни. И не само защото тези хора са толкова близки до нас. Трябваше да сме в състояние да реагираме, ако наистина искахме да запазим собствената си страна.

Македония вече е практическа федерация. Няма значение какво признават или не официалните власти в Скопие. Има сили, които отново се опитват да съживят духа на югославските войни. Няма съмнение кой има интерес от това. Путин използва прецедента с Косово като аргумент за анексирането на Крим. Само че с тази разлика - че Албания не обяви Косово за част от своята територия преди да са публикувани дори окончателните резултати от незаконния референдум, както направи това Путин.

Днес никой не иска да застане до Македония. Всички са готови да я жертват в името на геополитическите си амбиции. Защото истинският проблем не е в очевидното нарушение на демократичните норми и ценности от страна на сегашния режим на Груевски. Никой не иска да разгневи руската „мечка” като се противопостави на нейното влияние върху Сърбия и претенциите й за влияние върху страните от Западните Балкани. Няма кой да застане до Македония в един от най-трудните периоди от нейното съществуване. Ние също нямаме мъжеството и доблестта да го направим - заради „крехките чувства” на някогашните ченгета на ДС.

Аман от македонстващи българи!

Готови сме да жертваме страната до нас в името на нечии интереси. Можем и имаме право да се защитаваме от рисковете, които се генерират на територията на Македония, но не ни стигат сили да я подкрепим. Не става въпрос да запазим режима на Груевски. Предизвикателството днес е в това да запазим самата Македония. Защото от това дали сме готови да пазим съседите си зависи това дали можем да опазим и собствените си интереси. Още повече тук, на Балканите.

През изминалите години от Македония се възползваха български и чуждестранни бандити. Никой не бе подведен под отговорност – нито за издаването на български паспорти, нито за трафика на хора, нито за консолидирането на международната организирана престъпност на българска територия. България не потърси сметка от официалните македонски институции за техните действия и така насърчи превземането им от международни престъпни картели. За да не нарушим спокойствието на собствените ни бандити, не се противопоставихме на навлизането на бандитизма в Македония.

Аман от макендонстващи българи!

Изправени сме реалностите на поредното балканско разделение. Както винаги досега, то ще носи със себе си жертви – в прекия или преносен смисъл. Не се превърнахме в част от решението и затова сега ще трябва да търсим място сред онези, които се опитват да минимизират щетите. Рано или късно ще ни се наложи да търсим по-ефективни механизми за развитие на крайграничните територии; ще търсим път към сътрудничество, основано на общата ни вяра, ценности и традиции. Ще се борим отново за онова, което изгубихме по пътя на собствената ни безпомощност.

Но дотогава хората, които определяме така горещо като наши братя и сестри, ще са преминали през поредния ужас и безумие. И може би няма да разберат закъснялата ни съпричастност. В това време ние ще продължаваме да „пазим” авторитета на македонстващите българи. Отново те, единствено и само те ще ни обясняват какво и защо се е случило в Македония.

Никой не може да помогне на страна, която предпочита да живее в XIX век, противопоставяйки се на реалността, за да съхрани присъствието на шепа бивши ченгета.

Аман от макендонстващи българи!

Наша е отговорността днес да застанем решително до Македония и да запазим нейната териториална цялост и суверенитет. Знаем добре какво стои срещу нас. Ако все още имаме основание да се уважаме като нация и държава, трябва да защитим хората до нас. България разполага с несравнимо по-големи възможности, отколкото самата Македония. Нашият глас отново трябва да бъде в подкрепа на Македония. Каквото и да ни струва това.

Ние сме част от общност, която се е научила да цени собствената позиция и национално достойнство. Ние можем да помогнем на Македония, колкото и трудно да изглежда това днес. Нямаме нужда от благодарности – нито сега, нито по-късно. Трябва да го направим заради самите нас и заради собствено ни национално достойнство. Въпреки македонстващите българи!

Още по темата

07/05/2015 Нашите автори

Това е Европа

30/04/2015 Нашите автори

Политическата алтернатива

24/04/2015 Нашите автори

Бъдещето на Европа зависи и от България

10/04/2015 Нашите автори

Празнуването

Следете новините ни в GoogleNews